Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03 23:20 - Думите на Иван Богоров
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 774 Коментари: 7 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Иван Андреев Богоров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език.

По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.

Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в Пловдив и поставя началото на рода Гешови.[1]

Богоров учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителства в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. – две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.


Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличепалерка и други, а сам той предлага огниво.

/.../

Някои думи, въведени от Богоров

(Думите, дадени с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)

  • предимство
  • предимствен
  • обноски
  • приемлив
  • приемливост
  • книжнина (литература)
  • познавач
  • чакалня
  • дъждобран
  • сегашно време
  • минало (заминало, преминало) време
  • редилник (вм. рус. правилник)
  • правилник (автор)
  • беляз (вм. рус. герб; картина)
  • бивалица (история)
  • книговище (библиотека)
  • небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
  • гостилня (хотел)
  • гостилник (хотелиер)
  • застан (станция, гара)
  • денник (дневник, журнал)
  • отсебен (специален)
  • правачница (фр. фабрика, рус. завод)
  • вестник
  • вестникар
  • часовник (сахат)
  • четец (читател)
  • пратеник
  • многопътен (многократен)
  • прочетник (рус. читател)
  • еднопътен (еднократен)
  • самосебен (собствен, специфичен, специален)
  • земеопис (география)
  • наговор (рус. заговор)
  • крайка (точка, пункт)
  • прязпол (профил)
  • прѝлич (образец, модел)
  • сподялба (причастие)
  • биватно (съществително)
  • обрезд (характер)
  • белезач (художник, рисувач)
  • брездеж (чертеж)
  • брездач (чертожник)
  • лъчитба (химия)
  • присъщие (рус. „присъствие“)
  • бивност (рус. „присъствие“)
  • градство (политика)
  • ветреник (газ)
  • притурно име(прилагателно)
  • свърз (съюз)
  • свързник (съюзник)
  • свръзка (копула)
  • свръшка (окончание)
  • четно име (числително име)
  • кланица (касапница)
  • плув (кораб)
  • самосвет (фотография)
  • самосветар (фотограф)
  • държавство (политика)
  • владалство (политика)
  • питен, попитен, питатен (въпросителен)
  • ставица (определителен член)
  • словница (граматика)
  • лѐкарство (медицина)
  • искреник (електричество)
  • гледобод (гледна точка)
  • чудатен (удивителен)
  • забележка
  • самоплув (параход)
  • провадилня (рус. посолство)
  • провдничество (рус. посолство)
  • средореч (рус. междуметие)
  • вместоиме (рус. местоимение)
  • запирка (рус. запетая)
  • запиратен (рус. препинателен)
  • дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
  • почетлив (вм. рус. уважаем)
  • тачлив (вм. рус. уважаем)
  • тръпен (пасивен, страдателен)
  • азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
  • мини-брод (паспорт)
  • пътулка (паспорт, тескере)
  • зададка (рус. задача)
  • училня (училище, школа)
  • училник (учител)
  • скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
  • трикътник (днес: триъгълник)
  • словник (текст)
  • вършатен (действителен, деятелен)
  • деен
  • дейност
  • деец
  • бездеен
  • бездейност
  • съдейност
  • сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
  • отговорник (ответник)
  • самораст (природа, натура)
  • саморастен (природен, натурален, физически)
  • разноски (харчове)
  • пла̀тен (материален)
  • тъкмост (точност)
  • презръчница (заведение)
  • самоуправа (автономия)
  • стопанствен (притежателен)
  • народоуправа (република)
  • народосбор (парламент)
  • преизповед (протест)
  • преизповедник (протестант)
  • преизповядам (протестирам)
  • писмар (секретар)
  • писачница (редакция)
  • цветило (боя)
  • каквина (качество)
  • колчавина (количество)
  • сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
  • цветарник (саксия)
  • основник (елемент)
  • ставник (елемент)
  • въгленик (въглерод)
  • водиник (водород)
  • кислиник (кислород)
  • затривач (убиец)
  • опорник (противник)
  • обаждатно клонене (изявително наклонение)
  • сговарятно клонене (условно наклонение)
  • молач (вм. тъжител)
  • лицевен (персонален)
  • свърз (рус. съюз)
  • придръжност (рус. зависимост)
  • придръжен (рус. зависим)
  • шестолик (куб)
  • казало (рус. сказуемо)
  • изведнъжен (внезапен)
  • еднодружен (взаимен)
  • сторник (фактор)
  • словник (текст)
  • равноденник (екватор)
  • пладник (меридиан)
  • поврътник (тропик)
  • азар (егоист)
  • азарски (егоистичен)
  • едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
  • бивалник, биваличник, биваличар (историк)
  • непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)
/.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2
   


Тагове:   думите,   Иван,   богоров,


Гласувай:
20
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - ПО ДОБРЕ ПРЕКАЛЕН БЪЛГАРОФИЛ, О...
02.03 08:05
ПО ДОБРЕ ПРЕКАЛЕН БЪЛГАРОФИЛ, ОТКОЛКОТО ЧУЖДОПОКЛОННИК
ПОЗДРАВИ
цитирай
2. kvg55 - mt46,
02.03 12:18
Всяко ново нещо, идващо от чужбина, идва с името. Съвременността го потвърждава. Ако бяхме носители на прогреса, щяхме да създаваме и нови думи.
цитирай
3. donchevav - Предпоследната група думи имат за ...
02.03 18:31
Предпоследната група думи имат за сродни думите, употребявани и днес, "небивалица" и "бивалици" /В. Мутафчиева/ - любопитно:)))
Беше ми много интересно да прочета - благодаря ти, Марине!
Честита Баба Марта!
цитирай
4. mt46 - Благодаря! Поздрави!
02.03 22:20
zaw12929 написа:
ПО ДОБРЕ ПРЕКАЛЕН БЪЛГАРОФИЛ, ОТКОЛКОТО ЧУЖДОПОКЛОННИК
ПОЗДРАВИ

цитирай
5. mt46 - Мда...
02.03 22:23
kvg55 написа:
Всяко ново нещо, идващо от чужбина, идва с името. Съвременността го потвърждава. Ако бяхме носители на прогреса, щяхме да създаваме и нови думи.

Но има и чуждици с български съответствия... Например "имидж" и "образ"...
цитирай
6. mt46 - И аз ти благодаря, Вени!
02.03 22:25
donchevav написа:
Предпоследната група думи имат за сродни думите, употребявани и днес, "небивалица" и "бивалици" /В. Мутафчиева/ - любопитно:)))
Беше ми много интересно да прочета - благодаря ти, Марине!
Честита Баба Марта!

ЧБМ! Живот и здраве!... :)
цитирай
7. silviia - !
04.03 16:22
Много интересно!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14160487
Постинги: 2727
Коментари: 38059
Гласове: 125423
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31