Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2016 18:54 - Крахът на глобализма и новите тенденции...
Автор: mt46 Категория: Политика   
Прочетен: 2791 Коментари: 8 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Крахът на глобализма и новите тенденции в международните отношения

от Александър Узунов в Геополитика, Избор на редактора · 06/12/2016 · 10:22

 

image

Тери Пратчет – „Интересни времена“

 

imageАлександър Узунов е бакалавър по Политология и понастоящем продължава обучението си в магистърска програма по Дипломация и национална сигурност към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Медотий“. Автор е на анализи в областта на глобалната и регионалната политика. Интересите му са в сферата на геополитиката и международните отношения.

 

 

Има едно проклятие. То гласи:

 

„Дано живееш в интересни времена!“

Тази древна китайска мъдрост е избрал Тери Прачет за начало на своята книга „Интересни времена“. Аз също ще започна с нея, поради особената й актуалност в настоящия момент. Светът се променя със скоростта на светлината, а утвърдени идеологии и норми потъват в небитието. Първата година на моето обучение в университета беше през не толкова далечната 2012 година, която изглеждаше доста апокалиптично, предвид мрачните сценарии за настъпването на края на света. Разбира се, всичко беше продиктувано от холивудските есхатологични представи за света, които са посели корени в масовото съзнание. Тук има една културологична особеност, на която ще обърна малко внимание. Старите филми представяха светло и утопично бъдеще за света, а в днешните се наблюдават сериозни апокалиптични сценарии, които биват представяни като нашето близко бъдеще. Това показва недоверието в утрешния ден. Тук не мога да не спомена една известна песимистична мъдрост, която гласи, че „Миналото никога няма за какво да завижда на бъдещето“.

Но нека се върнем на 2012 година, тогава глобализацията и мултикултурализмът бяха идеи, достигнали своя апогей. Те буквално бяха приели химерната форма на неоспорими истини. Човек, ровейки се из Гугъл, за да разбере тяхното значение и смисъл, не можеше да попадне на негативно мнение за тях. Днес обаче реалността е коренно различна. Двете идеи търпят ежедневна ерозия. Мултикултурализмът потъва в дълбоките пасти на забвението. Той се разби в стените на реализма. Времето доказа, че сегрегацията в западните общества е реална. Така наречените бежанци всъщност не се интегрират, а напротив, искат да моделират Западната цивилизация по свой образ и подобие. Европа, вместо да се концентрира към реалните проблеми и да потърси своето изгубено величие, обмисля сериозния за нея, екзистенциален въпрос за съществуването на 31-ви пол и се чуди дали православието всъщност не е добре замислена руска идеологическа пропаганда. Проблемът в мултикултурализма е, че неговия удар се стовари върху основните устои на обществото: семейството, църквата и училището. Това е имунната система на обществото, а всеки учил биология (пък и да не е учил) пак ще знае, че след унищожаването на имунитета следва летален край за самия организъм. Мултикултурализмът обаче е само съставна част от глобализацията, за която по един начин говорихме вчера, а по напълно различен днес – 4 години по-късно.

Понеже 2016 година си отива, би било интересно да намерим дума, която добре би могла да я опише. Като избегнем многословието, можем да наречем високосната година реакционна. В настоящия анализ със застъпен есеистичен елемент ще анализирам именно тази реакция, която в момента променя международните отношения, а заедно с тях и глобалните реалности.

 

ПОСОКАТА НА СВЕТОВНОТО РАЗВИТИЕ  image

 

 

През 80-те години Тачър и Рейгън вкараха в Западния свят неолибералната и глобалистка парадигма за развитие на света. С падането на Берлинската стена, разпада на СССР и крахa на двуполюсния модел, цялата планета тръгна по пътя на икономическата, политическа, юридическа и културна глобализация и глобален възход на неолиберализма. Франсис Фукуяма и други западни мислители възтържествуваха, че е настъпил краят на историята с универсализацията на либералната демокрация. Като към това прибавим закона на Дойл, според който е невъзможна войната между либерални демокрации, трябваше да станем свидетели на планета, намираща се в състояние на Вечен мир по Кант. Нищо от това не се случи. Напротив, еднополюсният свят се оказа много по-рисков. Конфликтите следваха един след друг, като се взривяваха основните геополитически възли, а една сила диктуваше правилата на световната игра. САЩ се намесваха, където решат и опитваха да моделират света, следвайки основните постулати на атлантическата геополитика. Годините минаваха, а САЩ, чрез „имперското свръхнапрягане на силите“ изчерпваше своя авторитет и престиж (Понятието е на известния историк Пол Кенеди, който посочва, че „ако една държава-хегемон допусне свръхнапрежение на военните си ресурси, това в крайна сметка само би ускорило нейния упадък[1]), .

Отдалеч личеше, че след Световната финансова криза от  2007-2008 година  американското глобално господство отива към своя край. Това беше забелязано от руския президент Владимир Путин, който през 2007 година произнесе острата мюнхенска реч. Светът започна да изпитва дълбоки съмнения към глобализацията и започна да я разглежда като инструмент за прокарване на американските интереси. Главният редактор на  политическото списание А-specto Калина Андролова наскоро написа по този повод, че „В началото на ХХI век под фланга на глобализацията Вашингтон се опитва да подчини целия свят“ [2]. Това донякъде е така, но не изцяло. Глобализацията облагодетелства една малка прослойка от елита в САЩ. Това са транснационалните елити, банкерите от Уолстрийт и военнопромишления комплекс, или наречените под общия знаменател „златен процент“. Техните интереси са защитавани от неоконсерваторите и неолибералите, които имат толкова много сходства, че почти не се различават в своите възгледи. „Те стоят в най-близки връзки със силите, които са в основата на глобализацията в днешния ѝ неолиберален вид.“ [3]Коректно коментира Николай Николаев. На обикновения американец, част от средната класа, глобализацията нанесе сериозен удар. Изнесе се производството от американската страна в посока Китай и други страни, с което множество американци изгубиха своята работа, а в страната започна процес на деиндустриализация. (През последните 15 години в САЩ са затворили врати 60 хиляди фабрики и бяха загубени почти 5 милиона добре платени работни места [4]). Миграцията донесе евтина работна ръка. Безкрайните войни и колосалните военни разходи бръкнаха дълбоко в джоба на обикновения американец, тъй като той плати сметката за тях. В процес на упадък се оказаха и традиционните американски ценности, наследени от „бащите основатели“, a американската мечта започна да умира. Известният американски политик и журналист Патрик Бюканън обобщи, че „Америка придоби света, но загуби себе си“, а това се случи посредством глобализацията.

 

ПРЕЛОМЪТ image

 

 

Още от 2015 година се знаеше, че в голяма степен международните отношения ще се формират на базата на два определящи избора.

Изборът на бившата империя Великобритания беше между това да остане в потъващия кораб на Европейския съюз или да потърси спасителна лодка в други по-надеждни съюзи. Другият избор беше за формата и развитието на съвременната американска държава, където най-остро на глобализацията се противопостави и по-важното – победи, традиционният американизъм. „Промяната не спира до тук“ [5], каза британският политик Найджъл Фараж, и явно е прав. Тези два избора ще повлияят на бъдещето на света като ефекта на доминото.

Първо това се провери на изборите за президент в Австрия. В страната набра сериозна сила антисистемният играч Норберт Хофер, но загуби с малка разлика в една особено необичайна надпревара, изпълнена с изборни нарушения. Дълго време над Австрия ще тегне сянката на съмнения за манипулирането на изборите. Европейският елит на статуквото обаче не трябва да си отдъхва. Референдумът, проведен в Италия, потвърди засилването на популярността на антисистемните партии и намаляването на влиянието на традиционните. Следват избори във Франция, Холандия и Германия през 2017 г., които ще са с решаващо значение за бъдещето на Европейския съюз. Във Франция още на предварителните избори сериозна заявка за президентското място даде Франсоа Фийон, който категорично не е привърженик на глобализацията и носи духа на промяната. А в Германия нараства популярността на евроскептичната и антиглобалистична партия „Алтернатива за Германия“, като тя отчита рекордно високи нива на подкрепа.

Гласуването за Брекзит беше реакция на обществото във Великобритания против глобализацията. Миграционната криза показа невъзможността на европейските елити да се справят с криза от стратегически характер. Заедно с това в ЕС са налице индикации за забавяне на икономическия растеж. По-задълбоченият преглед ни показва, че събитията на острова не са лишени от своята геополитическа логика. Великобритания често търпеше критики от страна на САЩ за сближаването си с Китай. Китайският президент Си Дзинпин беше посрещнат през октомври 2015 година в Лондон с много тържественост и с огромни почести от кралицата. Посещението на китайския лидер беше наситено със символики. В сериозните дипломатически среди още тогава се заговори за възможната преориентация на външната политика на острова, която беше потвърдена с Брекзит. С него беше показана характерната за Англия изтънчена външна политика на балансиране между различни сили. Великобритания излезе от отредената й роля на инструмент за влияние и прокарване на американските интереси в ЕС. С излизането си от ЕС, Великобритания показа, че ще води своите отношения с други държави въз основа на собствения си суверенитет и национален интерес.

По-интересен и по-изненадващ беше изборът на САЩ. Целият свят беше затаил дъх преди изборите, които излъчиха 45-я президент на САЩ. От този избор зависеше кой ще бъде новият най-могъщ човек в света, притежаващ повече власт от всеки друг. Световните информационни агенции, различни социолози и политолози, както и Холивуд, убеждаваха човечеството, че бившата Първа дама Хилъри Клинтън ще бъде новият президент. Зад нея стояха може би най-могъщите сили в света, като американския военнопромишлен комплекс, банкерите от Уолстрийт, както и  международния транснационален финансов капитал („Vanguard“, „Black Rock“, Лари Финк, Джордж Сорос и др.). Зад нея застанаха и петролните гиганти от Близкия Изток, Саудитска Арабия и Катар. Най-яростните противници на Тръмп и привърженици на Хилари бяха неолибералите и неоконсерваторите, зад които са изброените по-горе сили. Те с всички средства се стремят да запазят и продължат развитието на глобализацията. Изненадващата победа на Доналд Тръмп изпрати всички тях в повсеместен ступор. Дългогодишното статукво беше нарушено. Протестите срещу избора на новия президент са индикация, че мощните кръгове, които застанаха зад Хилъри, не могат да се примирят със загубата.

image

Тери Пратчет – „Малки богове“

 

На изборите победител не беше Републиканската партия, не спечели само Тръмп. Истинската победа е победата на идеята за преосмисляне на процеса на глобализация. Спечели контраревoлюцията на консервативните сили. Победи също индустриалният капитал над финансовия. Следва да си зададем въпроса кои сили застанаха зад ексцентричния милиардер? Това бяха традиционните републиканци, религиозните десни, средната бяла класа и крупния американски индустриален капитал. Това са и групите, които понесоха удара на глобализацията. Доналд Тръмп разбра нещо много важно, той разбра, че масовата глобализация „изяжда” средната класа в САЩ [6], коментира финансовият експерт Мика Зайкова. В сянка остана ролята на ФБР, което изигра роля в избора на Тръмп за президент, като периодично изнасяше компромати срещу неговия опонент.

/.../

Брекзит и победата на Тръмп са удар срешу глобализацията и сериозна индикация, че в света се случва нещо ново. Това отчасти беше казано и по време на прощалното посещение на Обама в Европа. В Атина той заяви, че “Световната посока на глобализация изисква корекция на курса”.[7] Новите тенденции в международните отношения ще бъдат: антиглобализъм, засилване ролята на държавата и националния суверенитет, регионализация, протекционизъм, пробиви на националистически партии, намаляване на влиянието на трети играчи (транснационални компании) и на идеята за наддмощие на сигурността над свободата в съвременната парадигма на политическата етика. Ще се преустанови процесът на корпоративен неоколониализъм и на практиката недържавни субекти да придобиват сериозни права над държавата. Примери за това са ТПТИ и ТТП, които бяха замразени след избора на Тръмп. Тези нови реалности ще рефлектират и в българската държава. Като следствие на глобалните промени ще се намали ролята на колониалната администрация, управляваща стратегическите интереси на бившия глобален хегемон на българска територия.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ image

 

 

Всички тези фактори ще позволят на света в един нов дух да потърси баланс между интересите на основните стратегически играчи. Ще трябва да се потърси разбирателство, основано на реализма. Това може да се случи със снемане на напрежението в Сирия, Украйна и Южнокитайско море. Ако поеме подобни действия, американската администрация ще покаже на Русия и Китай, че уважава техните национални интереси. Това от своя страна ще спомогне за решаването на други глобални казуси. Ричърд Никсън е пример за водене на такъв тип политика – партньорство с Китай и договори за разоръжаване със СССР (САЛТ 1 и САЛТ 2). До скоро реакцията срещу глобализацията беше свързана с известна доза антиамериканизъм, но сега, когато духът на промяната идва от САЩ, това също ще се промени.

Светът за пореден път разбра, че историята е низ от промени и нищо не трае вечно, колкото и сигурно да изглежда то. Стесняването на историческото време не позволи запазването на еднополюсния свят за по-дълъг период. С глобализацията ще си отиде и американската хегемония. САЩ ще останат единствената суперсила, успяла да достигне такъв мащаб на властта. И тук не говорим само за военния и икономическия аспект, а също и за културния и технологическия модел, който Америка успя да наложи на света. Близкото бъдеще ще покаже новото преразпределение на силите, за което говорят Бжежински и Кисинджър в последните си статии  и анализи.  В него триъгълникът САЩ–Китай–Русия ще бъде ключовият въпрос в глобалната политика.

Ще завърша анализа в духа на неговото начало. Едно е сигурно сега и то е, че навлизаме в ерата на неизвестността, а бъдещето обещава да е повече от интересно.

image

Тери Пратчет – „Светът на диска“

 

Бележки:

[1] Карастоянов. Александър. „Сирийската криза и голямото завръщане на Русия на световната сцена“. Списание Геополитика. Бр. 6. 2014. http://geopolitica.eu/2013/1523-siriyskata-kriza-i-golyamoto-zavrashtane-na-rusiya-na-svetovnata-stsena

[2] Андролова. Калина. „Глобалното политическо събудане“ Списание А-SPECTO. Брой 31. 2016г. Стр. 30

[3] Николаев Николай. „Господин Тръмп, издигнете тази стена!“. Списание A-SPECTO. 2016.  http://a-specto.bg/gospodin-trmp-izdignete-tazi-stena/

[4] Рамоне Игнасио. „Защо спечели Тръмп?“. Списание Монд дипломатик. 2016. http://bg.mondediplo.com/article1510.html

[5]  “Брекзит и победата на Тръмп – На Западния фронт всичко е ново.”. Списание A-SPECTO. 2016. http://a-specto.bg/brekzit-i-pobedata-na-trmp-na-zapadniya-front-vsichko-e-novo/

[6] Зайкова Мика. „Докато Обама беше президент, САЩ натрупа невероятен дълг“. Petel.bg. 2016. http://petel.bg/Mika-Zaykova–Dokato-Obama-beshe-prezident–SASHH-natrupa-neveroyaten-dalg__181310

[7] Барак Обама: Глобализацията изисква корекции в курса си. Фокус. 2016. http://www.focus-news.net/news/2016/11/16/2331326/barak-obama-globalizatsiyata-iziskva-korektsii-v-kursa-si.html



www.memoriabg.com/2016/12/06/krahut-na-globalizma-i-novite-tendencii/




Гласувай:
18
0


Вълнообразно


1. appen13 - Много интересен и крайно аргументиран анализ.
08.12.2016 19:08
В крайна сметка , рано или късно, нещата трябва да започнат да се наричат с истинските им имена.
И гео-политическия, гео-икономическия и идеологическия ХАОС да приключат.
Най-вероятно, фактически почти сигурно, с една нова Ялта при участието на ГОЛЯМАТА ТРОЙКА - Председателя Си, Владимир Путин и Доналд Тръмп.
Която активно се подготвя.
90-годишния Хенри Кисинджър миналата седмица беше на дискретно посещение в Пекин.
А той е идеолога на и най-големия радетел на новата Ялта.
цитирай
2. merlin68 - Анализът е хубав, но. . . дори да п...
08.12.2016 19:44
Анализът е хубав, но... дори да приемем, че посоката начертана от него стане водеща в световната политика, това няма да реши многото и огромни глобални проблеми, като да речем бедността, екологичната катастрофа която се задава, миграцията която следва от тях, а също демографската катастрофа със знак плюс, но и с минус. Тези натрупани за последния век глобални проблеми по никакъв начин няма да направят света по-малко конфликтен отколкото бе в последното десетилетие.
Да не говорим, че нито либерализма, нито глобализацията са спрени, или ще бъдат спрени от Тръмп и Брексит. Глобализацията е естествен процес катализиран от техническия прогрес, не може никой да я спре, а само евентуално да се опита да я направлява.
Либерализма също няма да си отиде, може просто да намери нов политкоректен речетив, не толкова нагъл, самодоволен и кух като до сега, но това няма да промени нищо. Либерализма е стадий на капитализма, той е еманацията на играта, черешката на тортата, времето печалившите да съберат приза от играта - приза е всеобхватна власт.
Нито Тръмп, нито Путин, или който и да било не може да спре това, катастрофата надвиснала над света в следствие на глобализма и либерализма може да бъде спряна единствено от незабавна революция в човешкото съзнание - нещо което аз не виждам да се случва. В глобалното човешко съзнание днес се случва тревожност, масата усеща инстинктивно, че нещата отиват на майната си, но масата няма и беглата представа защо отиват, а още по-малко как да ги спре.
цитирай
3. milady - поздрав на колегата мерлин68 за точния комент/ отиваме на майната си, точно така !!
08.12.2016 21:09
На изборите победител не беше Републиканската партия, не спечели само Тръмп. Истинската победа е победата на идеята за преосмисляне на процеса на глобализация. Спечели контраревoлюцията на консервативните сили. Победи също индустриалният капитал над финансовия. Следва да си зададем въпроса кои сили застанаха зад ексцентричния милиардер?

/////////////////

ако е нужно, да приведа отново няколко материала,
Кой, Как, и Защо направи Тръмп...Президент..
никога не слушайте какво ви говорят..
а, гледайте, къде, какво правят..
което е много трудно, признавам, поради
страх от смъртно наказание от Юдео-Масонската Мафия.
Туй то,други Играчи засега няма на Сцената..
Играта се играе вместе от Путин Тръмп,Меркел и др. марионетки.
поздрав ,марине за Темата !
Юлия
цитирай
4. mt46 - Мда... Кисинджър усеща духането на вятъра...
08.12.2016 21:31
appen13 написа:
В крайна сметка , рано или късно, нещата трябва да започнат да се наричат с истинските им имена.
И гео-политическия, гео-икономическия и идеологическия ХАОС да приключат.
Най-вероятно, фактически почти сигурно, с една нова Ялта при участието на ГОЛЯМАТА ТРОЙКА - Председателя Си, Владимир Путин и Доналд Тръмп.
Която активно се подготвя.
90-годишния Хенри Кисинджър миналата седмица беше на дискретно посещение в Пекин.
А той е идеолога на и най-големия радетел на новата Ялта.

цитирай
5. mt46 - Благодаря!... Коментарът ти е още по-добър, дълбок, реалистичен...
08.12.2016 21:46
merlin68 написа:
Анализът е хубав, но... дори да приемем, че посоката начертана от него стане водеща в световната политика, това няма да реши многото и огромни глобални проблеми, като да речем бедността, екологичната катастрофа която се задава, миграцията която следва от тях, а също демографската катастрофа със знак плюс, но и с минус. Тези натрупани за последния век глобални проблеми по никакъв начин няма да направят света по-малко конфликтен отколкото бе в последното десетилетие.
Да не говорим, че нито либерализма, нито глобализацията са спрени, или ще бъдат спрени от Тръмп и Брексит. Глобализацията е естествен процес катализиран от техническия прогрес, не може никой да я спре, а само евентуално да се опита да я направлява.
Либерализма също няма да си отиде, може просто да намери нов политкоректен речетив, не толкова нагъл, самодоволен и кух като до сега, но това няма да промени нищо. Либерализма е стадий на капитализма, той е еманацията на играта, черешката на тортата, времето печалившите да съберат приза от играта - приза е всеобхватна власт.
Нито Тръмп, нито Путин, или който и да било не може да спре това, катастрофата надвиснала над света в следствие на глобализма и либерализма може да бъде спряна единствено от незабавна революция в човешкото съзнание - нещо което аз не виждам да се случва. В глобалното човешко съзнание днес се случва тревожност, масата усеща инстинктивно, че нещата отиват на майната си, но масата няма и беглата представа защо отиват, а още по-малко как да ги спре.

Народите на Европа, на САЩ, на Близкия Изток... още доста време ще страдат от политиката на глобалистите и либерастите, от резултатите на тази убийствена политика... Революция в човешкото съзнание ми се струва невъзможна, защото либералните идеи привличат, омайват, заразяват, развращават, зомбират мнозинството от младите...
цитирай
6. mt46 - Благодаря ти за мнението!... Поздрави!...
08.12.2016 21:47
milady написа:
На изборите победител не беше Републиканската партия, не спечели само Тръмп. Истинската победа е победата на идеята за преосмисляне на процеса на глобализация. Спечели контраревoлюцията на консервативните сили. Победи също индустриалният капитал над финансовия. Следва да си зададем въпроса кои сили застанаха зад ексцентричния милиардер?

/////////////////

ако е нужно, да приведа отново няколко материала,
Кой, Как, и Защо направи Тръмп...Президент..
никога не слущайте какво ви говорят..
а ,какво правят..
което е много трудно, признавам, поради
страх от смъртно наказание от Юдео-Масонската Мафия.
Туй то,други Играчи засега няма на Сцената..
Играта се играе вместе от Путин Тръмп,Меркел и др. марионетки.
поздрав ,марине за Темата !
Юлия

цитирай
7. zaw12929 - Да "Светът за пореден път р...
09.12.2016 03:56
Да "Светът за пореден път разбра, че историята е низ от промени и нищо не трае вечно, колкото и сигурно да изглежда то"
нашите управници не разбраха, че... трябва да излезем от оковите на валутен борд!
Лек ден!
цитирай
8. mt46 - Благодаря!...
09.12.2016 17:48
zaw12929 написа:
Да "Светът за пореден път разбра, че историята е низ от промени и нищо не трае вечно, колкото и сигурно да изглежда то"
нашите управници не разбраха, че... трябва да излезем от оковите на валутен борд!
Лек ден!

По-лесно е влизането /в капана/, отколкото излизането...
Поздрави!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14341375
Постинги: 2752
Коментари: 38345
Гласове: 126245
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930