.

Иво Христов: Без значение е кога ще са изборите в тази псевдополитическа оперета Българите правят това, което могат – оцеляват, но то е за сметка на изсъхването на душата, казва социологът 16.06.2014 | 20:26 Иглика Горанова

 - Г-н Христов, как ще коментирате ходовете с оставката на кабинета – днес оставка, утре оставка…

 - Българските реалности имат два пласта – един скандално видим, който вие медиите, ожълтявате допълнително и един реален, който е достатъчно омерзителен, но даващ истинска представа за реалните субекти и сили, които движат българското нещастно битие.
За съжаление на нас, външните лица, не ни е дадено да видим скритите механизми, които движат пародията, наречена „български политически живот“ и можем само да се досещаме за едни или други действия, както и за действителните мотиви на едни и или други актьори по косвени белези. Има сходство със сенките в пещерата, за които говори Платон – един вид се догаждаме за реалните обекти, които си оставят тези сенки.
Едва след тази съществена уговорка мога да си позволя да коментирам това, което се е случва понастоящем. А именно, наблюдаваме разрив между водещите групировки, от една страна КТБ, а от друга – Пеевски и ДПС. Може само да се досещаме, че става дума за огромни залози, предполагам, свързани основно с „Южен поток“, което доведе до открита война.

 - Този разрив няма ли да налее вода в мелницата на друг играч?

  - Води дотам, че „добрите” олигарси, които режисираха протестите, се надяват, че това ще доведе до инсталиране на ГЕРБ във властта отново. За това работеха „спонтанните” протести на офисния планктон, водевилът с окупацията на университетите, буквално постоянният ураганен обстрел на кабинета от медии, телевизии, включително и национални. В тази драма не виждам добрият герой. България се превърна в бойно поле между САЩ и Русия. Поводът е „Южен поток“, но залогът е далеч по-голям. И вътрешните български пионки в тази голяма геополитическа игра биват насочвани в желаната посока от външните им ментори.

 - Как да разчетем отказа на Орешарски от „Южен поток“ след посещението на тримата американски сенатори?

 - Компетентните хора казаха, че отказът няма правна стойност, защото става въпрос за сложни договори между две формално големи частни корпорации плюс ангажименти, основно правни с други страни, през които „Южен поток“ ще минава. Така че го приемам като опит да се задоволят и двете страни – и американските ментори, и руските такива. Но нали знаете, че интересът на едните и на другите е взаимно изключваш се. А интересите на българската политическа класа са, че тя обслужва едновременно и двата геополитически центъра, които имат взаимно изключващите се интереси. А тогава става това, което става – опитите да играеш на противоречията на двете страни обикновено остават за твоя сметка.

 - Бойко Борисов вече обяви, че отвън България изглежда отвратително, разкрачена между Изтока и Запада. Смятате ли, че ГЕРБ като дойде на власт ще промени тази ситуация?

  - И кой го казва?!

 - Задава ли ли се коалиции от типа ГЕРБ с РБ плюс ДПС или ГЕРБ-БСП и те с какво точно ще променят стила на управление?

 - У нас под „политически анализ” най-често се разбира даване на отговори именно на подобни въпроси, издаващи дребнаво инфантилно плъзгане по повърхността: защото въпросът какво ще стане издава подобен „кухненски” елементарен начин на мислене. Едно такова повърхностно кудкудякане с жълт привкус, сякаш случването на някоя от горните комбинации ще отмени земното притегляне и ще промени драстично жалкото ни настояще….
Още преди една година казах, че България влиза в серия от политически турболенции, както и че това правителство ще изкара година. Казах също, че това временно положение в драмата с падането на Борисов и скалъпването на кабинет е опит едната групировка да надделее над другата. Сега има второ действие и, разбира се, че са възможни комбинации една от друга по-абсурдни. Но не виждам те как ще допринесат за подобрението на българския политически, икономически и обществен статус. Освен че в битката между САЩ и Русия едната клиентела временно е взела надмощие над другата. Използвайки вътрешните фобии, разбира се.

 - Волен Сидеров заложи в предизборната кампания твърдо на Евразия, но това му донесе едва 2% на вота. Означава ли, че у нас Евразия няма толкова много привърженици, колкото се очаква?

  - Не могат да се правят никакви генерални изводи от това как е гласувано на европейските избори. Българите всъщност не припознават в европейските избори реален вот, който да ги засяга, така че по-внимателно с дългосрочните прогнози. Това бяха проформа европейски избори, но с вътрешни залози. По отношение на това дали българите са за и против Евразия, не е нужно да са учили политика, за да са наясно, че от тях нищо не зависи. Че България се е превърнала в сива зона между големите сили - САЩ, Русия и донякъде Турция и ЕС. Българите си дават сметка, че трябва да правят нещо, което винаги са правили и то се нарича оцеляване. Но то е, както казва Иво Андрич, за сметка на изсъхването на душата, на българската душа.
Разберете, няма реален политически залог в тази псевдополитическа оперета.

 - Т. е на предсрочните избори, независимо кога ще са те, не можем да очакваме промяна?

  - Всъщност няма съдържателно съществено значение кога ще са изборите. Българската политическа система е такава, че не е нито политическа, нито е система, нито пък е представителна. Наблюдаваме сблъсък между различни кланове, които са си залепили етикети ляво, дясно или център. Това става на фона на едно все по- оскотяващо, обедняващо и, простете за думата, оглупяващо общество, което от време на време все по-вяло и с криминални практики участва във възпроизводството на този европолитически кошмар.

 - Има ли измъкване?

 - Много често ме обвиняват, че не съм бил давал изход. Кой е казал, че един анализатор трябва да дава изход? Това е като при болестите – някои не се лекуват. Тази ситуация в момента трябва да бъде изживяна, тя не може да бъде поправена, каквото и да означава това.

komentator.bg/ivo-hristov-bez-znachenie-e-koga-shte-sa-izborite-v-tazi-psevdopoliticheskata-operata/

Някои оцеляват, но други не успяват. Още една интересна статия на журналистката Веселина Томова, днес тя говори и по радио Хоризонт по тази тема:
http://afera.bg/razsledvania/63432.html

"Потоп и безхаберие"... Много проблеми са натрупани от години, а управниците нехаят, не ги решават...

Нищо няма да се промени, докато хората не гласуват на избори, а после само мрънкат... Промяната ще дойде, когато манталитетът на българина се промени...

Всички партии лъжат... Затова част от народа не гласува...

Какво значение дали 35% или 95% са гласували на изборите, резултата е един и същ - съставя се парламент, правителство, избира се президент. Да ще им се на политиците 100% от хората да отидат и да ги изберат, да им дадат представителност, та да могат да кажат - ние представяме българския народ. Да ама между това да ти се ще и реалността - да не те искат, разликата е огромна.

Анализът на Иво Христов, за съжаление е верен според мен. Ние сме ничия територия, държава поставена на пауза, нищо не работи, всичко е в летаргия, държавните институции съществуват без да функционират. България е като спящата красавица, очаква да дойде принца победител в големия геополитически сблъсък и да я събуди. Само че докато държавата спи, гражданите й загиват, това е разликата с приказката.

Илиян Василев

Земетръсът КТБ протича на фона на оглушителното мълчание на правителството и отказа на премиер и финансов министър да подкрепят банката по начина, по който го бяха сторили преди повече от пет години с една друга банка. Премиерът Орешарски тогава беше министър на финансите и реагира скоростно, заедно с тогавашния премиер Станишев.

Сега всички мълчат - защо ли? В този случай мълчанието не е злато, не е отказ от позиция, а конкретен и съзнателен избор на поведение.

Дистанцираната комуникация с разтревожените вложители чрез прессъобщение само усилиха подозрителността и напрежението, доказателство за което е, че след прессъобщението на Министерството на финансите опашките не само не намаляха, но се и увеличиха.

Висшите държавни служители много добре знаят, че мълчанието и сухата краткост в позицията само ще усилят слуховете и удължат опашките. Специалните служби също знаят, че слуховете и опашките могат да бъдат стимулирани чрез контролирано изпускане на "информация" и се организират от заинтересовани групи.

Но ДАНС и прокуратурата пасуват.

А атаката срещу банка със системна тежест е директна атака срещу националната сигурност. Кому разправят небивалици, че костиндбродският тип разследване срещу подуправителя на БНБ няма нищо общо с конкретните внушения, изложени в "анонимно" писмо, в което се налива масло в огъня и пряко дестабилиза банката.

В нормална държава всички тези процеси - в това число и разпитите на водещи служители от банковата институция щяха да протекат тихо и зад кадър, без от това да пострада репутацията на БНБ или на КТБ.

Ако се окаже вярно, че държавата е наредила шоково изтегляне на средства на публични институции и държавните предприятия от КТБ - примерно тези 120 милиона лева - то това би било водеща причина за ликвидната криза и за обръщението на ръководството на банката към БНБ за поставяне под специален надзор.

Ако успоредно с това правителството се е възползвало от позициите си като изтегли своите средства, без да предостави тази информация на останалите вложителите и клиенти - то това може да предизвика буря и нова вълна разследвания. Няма как от една страна да се допринася за затрудненията на банката, а от друга да се измъкваш мокър от водата, докато хората се редят на опашка.

Най-слабото определение в случая е скандал.

Цветан Василев е последният човек, когото ще защитавам - но той потвърди нещо изключително важно - как се прави и разпределя бизнеса в България и как се източва "Булгартабак", а никой не си мръдна пръстта. Веднага след неговите разкрития от "чужбина" тръгнаха опашките пред КТБ - и това едва ли е случайност.

Имам чуството, че се разиграва някакво представление, за да се прикрие истинското действие, което се разиграва зад кадър. Изглежда този някой неистово и спешно иска да кешира властта и осигури сделки, които да му осигурят финансов ресурс преди следващите избори - вероятно те и затова се бавят.

Най-главното, да осигурят позиции и власт в бъдеще - или като опозиция, или като управляващи.

Или примерно този някой да съдейства най-накрая "Внешторгбанк" да купи КТБ, защото досега руска банка не можеше да влезе в България. И от там да започне експанзия с придобиването на активи в ключовите отрасли.

Това, което не успяха да направят чрез проектите АЕЦ "Белене", "Бургас-Александруполис" и "Южен поток", да го направят чрез придобиване на стратегическа банка.

Пак съвършено "случайно" Симеон Дянков тези дни стана и член на Наблюдателния съвет на ВТБ.

Известно е, че за "мили очи" Кремъл няма да направи ноторно известния с нескопосаните си изказвания против Русия бивш финансов министър член на надзорния орган на стратегическа за външната експанзия на Москва банка.

Всеки в надзорния свет има роля и място - трябва да допринесе с нещо за целите на ВТБ. Погледнете кого измества Дянков и списъка с чуждестранните членове в надзора - шефа на "Северен поток", шефа на най-голямата френска компания за инфраструктура "Винси", на която е отредено специално място в изграждането на пътната инфраструктура в Русия, шефа на нефтения фонд на Азърбайджан, чийто финансови ресурси са привлекателна цел за всяка инвестиционна банка и... Симеон Дянков!?

А КТБ е структурна банка и входна врата за нашата енергетика. Особено, ако през нея минат милиардите на "Южен поток".

По всичко личи, че Цветан Василев е станал неудобен или неадекватен за целите на задкадрието. Хем се освобождават от него, вземат му банката, като му оставят утешителната бивша "Креди Агрикол".

Политическите олигарси тържествуват - наши и североизточни. Междувременно страната се тресе от "кризи" и кризисен пиар. Отлагат се избори, няма власт. Разиграват се сценки за отвличане на внимание.

Тези, които знаят, не говорят, а тези които говорят, не знаят или насочват вниманието в задънена улица. Добре поне, че БНБ реагира - макар и късно и малко сковано - за да гарантира с авторитета си, че процесите в банката няма да застрашат системната устойчивост и, че евентуална смяна в собствеността ще премине без дестабилизация на банката, а купувачът може да получи статут на "спасител", без да му се задават излишни въпроси.

В началото на следваща седмица се планира да се подпише спешно придвижената напред "западна" сделка - седмия блок на АЕЦ "Козлодуй", с който правителството бърза да изравни "жестовете" на Изток и на Запад и да създаде димна завеса на основната сделка с КТБ и енергетиката.

Така се реализират последните удари с власт - като се осигурят удобни места за напускащите кораба на властта назначени политически чиновници.

Наблюдавайте - ще бъде интересно, но със силно негативни последствия за страната. Както предричах - земетръсите тепърва предстоят - цялата олигархична класа на прехода води битка за оцеляването си, вкопчила се във все по-изчезващ и изтъняващ обществен и корупционен финансов ресурс.

Най-лошото е, че площадите и улиците са пусти. Само тяхната пречистваща енергия и сила може да ни спаси от посредствеността и безумията на родното ни задкулисие.

Тук положението си е борба за оцеляване и направо си живуркаме в сравнение с повечето европейски държави! Време е вече, да се променят нещата!

То е,като скачен съд.Едната страна на този "съд",живее безхаберно,а другата не вижда защо трябва да има хабер при тази ситуация.Установила се е едно идеално разделение,между "нас"(народът) и "те"(управляващите).Ситуация,идеална за кукловодите и общо взето за техните марионетки."Народът" при тази ситуация играе ролята на необходимия статист,който режисьорът размества отвреме навреме,кат безсловесно добиче.Самият "народ" явно окончателно е приел тази си роля и чака...Какво чака и той не знае,но..чака.