Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2018 20:50 - Късни герои
Автор: mt46 Категория: Регионални   
Прочетен: 3420 Коментари: 2 Гласове:
23


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

www.kevorkkevorkian.com *
КЪСНИ ГЕРОИ
Кеворк Кеворкян



Отвсякъде ни настъпват примери на късен героизъм.
Например, едни сладурани здраво се потрудиха през последните седмици, за да се нагласят като късни героини на почтеността.
Обаче така бяха стъкмили тяхната компания в „Биг Брадър“, че те се изпокараха и взаимно се изкараха проститутки.
Ранни проститутки – обаче късни матрони на почтеността. Пак е по-добре, отколкото обратното…

Има един г-н Кирилов – парламентарен шеф, също късен герой - той пък предложи наказателни санкции/затвор срещу циганите, които горят битови отпадъци.
Ние, обикновените българи, живеем и ще живеем с тия цигани, а не късните политически храбреци.
Те ги направиха такива, каквито са, те направиха и българите такива, каквито сме.
А сега ни насъскват едни срещу други.

Но и сега не се сещате, че вие – политическото фалшименто - ги докарахте в това положение, направихте ги необуздано диви, направо ги видиотихте, понеже нямате никакви идеи, дори за себе си.

Кой ви е виновен – пак соца ли?

Да ви халосам с един закон на КК, ето го: „Всеки, който продължава да прави сравнения между сегашното Блато и соца, който още преди 30 години отиде в небитието и то недонаправен, е формен урод“.
Два пъти по-голям урод е онзи, който продължава да търси оправдания в соца.

Да вървят по дяволите всички, които безсрамно все се извиняват със соца. Тяхното безсрамие е по-грозно от това на късните матрони, за които стана дума.

Съсипахте и окрадохте всичко - и пак соца ви е виновен.
Обругаването на соца с трийсетгодишно закъснение е най-гадният пример на късен героизъм.


Баневи продукт на соца ли са?
Приватизирали без всякакви последващи ангажименти – и кой ги е дарил толкова щедро?
Ясно кой: Тъпанарите, които и досега киснат в саламурата на Прехода и все чакат да узреят като държавници.

Стига сте се прикривали зад глупашките истории за „червените куфарчета“.
Скрито-червената глава на Костов бе главното куфарче - криминалната му приватизация разложи напълно бизнес морала.
Прокопиев кой го нагласи като олигарх и носител на западните „ценности“ - соца ли, или пак Черният Ангел/Костов?
За него обаче нищо не се чува вече.
„Полимери“ - Девня е приватизиран през 1998 година.
Кой управляваше/гъгнеше тогава?

По време на проклетия соц за една готварска печка/рушвет осъдиха на седем години затвор заместник шефа на всесилното УБО, генерал, който отгоре на всичко е бил заместник командир на бригада „Чавдар“ – витрината на партизанското движение, заради Живков естествено.
Идеолозите на гешефтарската приватизация и тарикатите баневци, които с тяхна помощ опоскаха България, на колко ще ги осъдите?

Късни герои, все нахилени, се прескачат с предстоящи герои.
От вторите най-симпатичен е Кубрат, който все някога ще играе с Джошуа. Ние винаги се възпламеняваме от очакването на някой Джошуа, от очакването на битката - но не от самата битката. Навремето така беше и с Кличко, нищо, че самата битка с него си беше жив пердах.

Понякога си представям и държавата като един боксьор тежка категория, винаги леко замаян.
Изпраскан в приказките и особено в заканите, независимо, че понася удари от всички страни и е изпаднал в траен нокаут - но това е нещо, с което е свикнал.

Кубрат, примерно, поне има смелостта да повтаря заклинанието си „Продължаваме напред“ – колкото и да е замаян.
Държавата главно мълчи или нещо сумти – например за прословутото Председателство.
А пък накрая се оказва, че сме последни по влияние в ЕС – и то след толкова салтанати, умилкване и гъзурчене.
Най-бедни и без никакво влияние – прекрасна комбинация.

Властта сякаш не се опитва да вникне в нищо, което е по-сложно от едноклетъчно.
А ако изразиш някаква тревога, тя те приема за свой враг.

Неукото постоянно се нагърбва с непосилната задача да раздава разум – и оставя непрекъснато образци на псевдо-героизъм.
Все по-добра ми изглежда идеята ми отпреди десетина години да се направи анкета между политиците, какви книги не са чели. Те ще напълнят една библиотека, по-ценна от Александрийската.

Като ги слушате как се изразяват - какво ви се ще да направите, най-свирепото ви видение какво е?

А един банкер тия дни попитал: „Къде виждате бедни хора наоколо?“ – и още не са го оваляли в катран и перушина.
Сега съм много ядосан, за да се занимавам с това животинско нахалство. Но то заслужава специално внимание.

Строители показно окупираха София.
Понеже несправедливо ги упреквали, че строят лошо.
И вие вече сте убедени, че строят добре.
Можеха да са още по-убедителни, ако бяха наредили машините си на шосето край Своге.
Тогава като нищо щяхме да ги признаем за истински герои.
***


https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/photos/a.491255141054595/1104554056391364/?type=3&theater


Епиграмно

Хора щури,
умноглави, странни
викат, лаят срещу мен:
"Куре, куре!
Можеше да станеш
ти поне кУреспУндент!"...

Марин Тачков



Гласувай:
23
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Ченгетата винаги са се славили със воето малоумие:
16.12.2018 18:55
Повече от четвърт век куп малоумници не спират да повтарят, че България е най- бедната страна в Европейския съюз. Истината е, че това не е истина.
Такова нещо могат да твърдят само кръгли идиоти или откровени национални предатели.

Ето каква е истината:

Най- бедната страна в ЕС е Малта, която има брутен вътрешен продукт от 11 милиарда долара. Следва Кипър с 20 милиарда долара БВП. На трето място по бедност в Европа е Естония с брутен вътрешен продукт от 23 милиарда долара.
Не са по- богати и другите прибалтийски държави. Латвия има БВП от 27 милиарда долара, а Литва- 43 милиарда. Следва Словения, която с БВП от 44 миларда долара. Малко по- добре от Словения е Хърватска с 50 милиарда долара.

Къде сме ние ли?

Нашият брутен вътрешен продукт през 2017 година надхвърли 60 милиарда долара!

През 2018 година БВП на Република България надхвърли 70 милиарда долара!

цитирай
2. mt46 - http://24may.bg/2018/12/02/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1
16.12.2018 22:52
Какво развитие? БВП губи калории

„Сякаш твърде много и твърде отдавна жертваме личното си усъвършенстване и колективните си ценности в замяна на простото натрупване на вещи… Брутният национален продукт включва замърсяването на въздуха, рекламите на цигари и линейките, разчистващи касапниците от магистралите. Включва секретните брави на вратите и затворите за опитващите се да ги разбият. Включва унищожението на секвоите и загубата на чудесата на природата заради неконтролирания растеж. Включва напалма, ядрените бомби и бронираните автомобили на полицията, потушаваща бунтовете в нашите градове… и телевизионните програми, пропагандиращи насилието, за да продават играчки на нашите деца… Накратко, измерва всичко, освен онова, заради което си струва да се живее.“

Робърт Кенеди

Възприетият индекс за измерване на развитието е Брутният вътрешен продукт (БВП) – пазарната стойност на произведените крайни продукти и услуги в дадена страна за една година. Но БВП никога не е могъл да опише реалното благосъстояние на едно общество. Множество изследвания показват, че икономическият растеж не е дълготрайно съпровождан от повишаване на жизнения стандарт на повечето хора.

БВП е възприет от Световната банка и Международният валутен фонд през 1990 г. на мястото на индекса Брутен национален продукт (БНП). Разликата между двата индекса е важна и обяснява причината за извършената подмяна: БВП измерва това, което е произведено на територията на страната, докато БНП измерва доходите според гражданството към съответната страна. При една приватизация производството се извършва на територията на държавата (и така се отчита като БВП), но голяма част от печалбите от това производство се изнасят през граница, благодарение на движението на капиталите. Например, ако чуждестранен гражданин закупи правата за експлоатация на една мина, ще заплати само някаква малка такса на държавата (в България канадската компания „Дънди прешъс металс“ плаща около 1% роялтис), изнасяйки голямата част от печалбата. При увеличени печалби от мината, БВП ще отчете растеж, но БНП ще отчете спад на доходите в държавата, тъй като фирмата е канадска. Българският национален продукт пада, като същевременно се вдига този на Канада.

Съществуват множество други проблеми с възприемането на икономическия растеж като мярка за благоденствие. Например, в БВП се включват разходите заради природни и създадени от човека катастрофи, които съответно се считат за нещо добро за икономиката, докато реално такива катастрофи са трагедии за обществото. Пример може да бъде екологичната катастрофа в Мексиканския залив през 2010 г., когато умират 11 души и в океана се изливат над 1000 милиона литра петрол: това вдигна БВП с десетки милиарда долара. Всяко едно наводнение от последните години в България води до разходи за спасителни дейности и възстановяване, от които брутният вътрешен продукт нараства. Колкото и невероятно да звучи, всяка природна катастрофа е добре дошла за икономическия растеж. По същия начин, увеличаването на болестите сред населението води до повече разходи за лекарства и болнични услуги, което също се отчита като икономически растеж.

Спорен е и начинът, по който брутният вътрешен продукт се осчетоводява. От 1953 г. държавите възприемат методите, препоръчвани от Системата за национални сметки на Статистическата комисия на ООН – SNA[9]. До края на 80-те години се измерват единствено крайните продукти, произведени в реалната икономика. През 1987 г. Италия е първата европейска държава, последвала новите препоръки на SNA и включила в брутния си вътрешен продукт приблизително оцененото производство в сивата икономика, отчитайки по този начин скок от 18% буквално за един ден. Оттогава и другите държави постепенно включват в сметките „оценките” на недекларираната дейност. Доколко са реални никой не би могъл да каже. Скандалният факт е, че от септември 2014 г. Европейският съюз започна да регистрира и дейността на черната икономика. Наркотиците, контрабандата, проституцията и корупцията официално станаха част от мярката за икономически растеж, и следователно, за „развитието”. Производството на оръжие досега се отчиташе като „междинен продукт”, докато след септември 2014 г. се превърна в „инвестиция”. Реторичен е въпросът дали подобни дейности действително създават благоденствие за обществото.

Бих искала да завърша критиката си към индекса на икономическия растеж и развитие, подчертавайки, че той не показва по какъв начин богатството е разпределено вътре в обществото и как то бива използвано. Една държава със силно социално неравенство може да отчита същия БВП като друга, в която богатството е разпределено по-равномерно.

В България през 1989 г. богатството е разпределено сравнително равномерно – не съществуват собственици на големи капитали и бедността практически отсъства. Но тъй като множество услуги са безплатни (здравеопазване, образование, транспорти за учащи и пенсионери, учебници), а други услуги и стоки се продават на цени, фиксирани от държавата, които понякога не надвишават разходите по производството им (хранителни стоки, транспорт, електричество, водоснабдяване и т.н.), то БВП е сравнително нисък. След приватизацията и освобождаването на цените, те нарастват неимоверно, като съответно расте и БВП. Ето защо едва ли БВП е мярката, позволяваща да се опише правилно състоянието на една икономика.

Свидетелите на икономическата катастрофа в България, наблюдавайки ширещата се и задушаваща страната бедност, вероятно силно се смущават от изказванията на икономистите на развитието, според които в България днес се живее по-добре отколкото през 1989 г., тъй като БВП почти се е утроил (от 2449 $ до 7498 $ на глава от населението)[10].



Но кой индекс би могъл да се използва, за да се направи коректно сравнение между икономическото положение на хората през 1989 г. и днес?

Изследвайки международните статистики, се натъкваме на един много интересен индекс, отчитан от FAO от десетилетия – консумацията на хранителни стоки на глава от населението, измервана в дневни килокалории. Изглежда много подходяща мярка, още повече, че никой не би могъл да консумира килокалории, надхвърлящи в пъти средната консумация, заради самото физическо ограничение. От данните на FAO можем да видим, че през 1989 г. в България се консумират 3623 килокалории дневно на човек, като страната е на 4-то място в света – преди всички западни държави (съответно, Франция е на 8-мо място, Италия – на 9-то, Австрия – на 11-то, САЩ – на 14-то, а средно светът консумира 2635 Kcal/ден). Последните налични данни на FAO са от 2011 г., от които се вижда, че България е паднала от 4-то на 81-во място, със средна дневна консумация 2877 – около една четвърт по-малко (минимумът, необходим за човешкото оцеляване, са 2400 килокалории). За сравнение, Гана се намира на 65-та позиция.[11]
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13266231
Постинги: 2606
Коментари: 36618
Гласове: 121328
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031