.
.
.

Иван Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 г. в Троян в бедно занаятчийско семейство. Учи в прогимназия в родния си град, като още през 1919 г. публикува дописки в списание „Юноша“. От 1921 г. учи в Търговската гимназия в Свищов, която завършва през 1925 г. 

От 1927 до 1932 г. следва „Философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“[6], а по-късно завършва и право. Работи като журналист и адвокат.

От 1937 до 1942 г. Хаджийски сътрудничи на издаваното от Димитър Михалчев списание „Философски преглед“, където публикува група студии, издадени след смъртта на автора под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“. През този период той публикува редовно и в списание „Изкуство и критика“.

От 1936 г. започва да обикаля България пеша и на колело. В резултат от изследванията при обиколките си, той подготвя издаването на фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“, което самият той определя като труда на живота си: „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот.“ Първият том на книгата е издаден през 1940 г., вторият – през 1945 г. (посмъртно), а третият е изгубен в края на 1940-те години, без да бъде публикуван.

/.../

• Българска работа … това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, коят сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои. (с.92)

• Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният паотос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем. Политическото безразличие се изтъква като висша мъдрост. (с.93)

• Историческото мъжество на борците за новото, вместо да се прославя като върховен дълг, се карикатури като историческа наивност. (с.93–94)

• Една оптимистична теория за българския народ днес може да има обществено значение само доколкото е научна. Днес не може да се буди национално и социално въодушевление с наивни идеализации на българския народ, каквито правеха историята от 1762 г. и писанията на Раковски. (с.95)

• Ние не можем да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. /.../ Съществуват ли у нас примери на нравествено линчуване на обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване на незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 г.? (с.96)

• …Понятията "честност", "чест", "доблест" нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван "балама", който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи. (с.96)

• …У нас е установена презумпцията: всеки е мошеник до доказване на противното, съгласно която умните хора казват: Отнасяй се с всекиго като с мошеник; тежестта на доказване на противното… лежи върху него. (с.96–97)

• Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигеницята, чиито токсинации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотията и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамние. (с.97)

• Колко политици у нас са политици, понеже не ги бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? (с.98)

• Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване:
  – Е, пада ли нещо? (с.98)

• Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче жлъчка и пръска. (с.98)

• Никакъв писателски съюз не обяви Ботева, Вазова, Каравелова за писатели. Никаква брада не можеше да направи главата научна. Талантите и усилията на Левски, Ботев, Бенковски, Стамболов им осигуриха ръководното място в революционното движение. (с.101)

• Достатъчно е да се разгърне "Песента на нибелунгите", за да се види, че и на немците не липсва нито един от пороците, с които те изобличават "низшите" раси. (с.107)

• За да можем да сравняваме две величини, последните трябва да са сравними, т.е. да имат като основа за сравнение общ еднакъв знаменател. (с.107)

• Първата работа на мнозина, сдобили се с диплом, е да променят с един нов костюм класовата си принадлежност, да прикрият с всички средства произхода си, да се отчуждят от козинявата торба на бащата, с която ги е отгледал, и да потърсят лека печалба на държавната трапеза, използвайки ней-лесния път – партизанщината. … Това хищничество на нашата полуинтелигенция с индивидуалистически схващания добива болезнен вид поради образците на филмите и романите и особено поради разширения апетит на неведомия, невкусилия, неседналия на мека мебел.
  
  И тъкмо тези прояви се използват от някои, за да водят борба не срещу основния въпрос – бедността ни, – а срещу образованието, парламетаризма и липста на съсловни прегради. (с.114–115)

• Защо нашият народ не зачита чуждото? По същата причина, поради която е и лош четец на книги – беднотията. (с.115)

• Ако е въпросът за дарования, такива едва ли липсват на неизтощените сили на нашия народ. Самият факт, че въпреки всичко ние имаме такъв голям културен прогрес, показва, че това е дело повече на духа, отколкото на средствата. Талантът е съчетание на дарба и главно на подготовка. На нас обаче днес липсват материални средства, за да покрием производствените разноски на таланти от съвременен стил. (с.115)

• Изходът е един: България трябва да стане богата, благоденстваща и щастлива, но – за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквато заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане тъй велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото. Въпросът е: как да стане това? (с.116)

• Най-сетне, когато искаме жертви от народа, трябва сами да сме готови да дадем такива. (с.118)

 

Източник

• "Моралната карта на България", Иван Хаджийски, изд. "Захарий Стоянов", София, 2008

https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9E%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4

•  

Иван Хаджийски е космическа величина в българската социология и народопсихолотия.
Жалко че загива толкова млад. Какво ли още е щял да напише?
Оптимистичната теория е написана, когато българският народ не е бил духовно толкова ниско, колкото е сега. Какво ли щеше да каже за днешното бездуховно време.
Не съм чул да има училище на негово име, а трябва да има.
Трябва да се създаде институт по социология на негово име.
Прекрасно е, че си се сетил за него. Поздрави!

Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче жлъчка и пръска. (с.98)

Иван Хаджийски е зачеркнал смело многовековната българска житейска мъдрост в първите седем цитата. :)
Но, т. к. си е отишъл много млад от този свят, това е обяснимо. :)

"Изходът е един: България трябва да стане богата, благоденстваща и щастлива, но – за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквато заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане тъй велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото. Въпросът е: как да стане това? (с.116)"

Точен е!
Как да стане ли? Като развием икономиката си, която беше унищожена от некадърници, непредложили нищо в замяна!
Без собствена икономика сме загубени! Освен промишлеността, ние кретаме и в селското стопанство България, с идеално съчетание на климат с почви!?
Нищо добро не ни очаква, ако нещата в икономиката не се оправят Изпадаме в нов колониална зависимост- икономическа!

Лека нощ!

Ив.Хаджийски обаче има един голям минус: той се базирал на хипотезите,които Златарски ни докарва от чужбина и въобще не е можел за онова далечно време да подозира колко е прав Раковски и с какви точни исторически данни е разполагал Паисий!

Има ОУ "Иван Хаджийски", гр. Троян...
Навярно днес би коригирал някои от вижданията си...

Благодаря ти за чудесната, истинна публикация, върху която е много полезно да се замислим, да осъзнаем грешките на бездуховността и пороците си, които ни дърпат надолу и да изкореним от манталитета си алчността, невежеството, завистта, злобата, посредствеността, наглостта.., за да се върнем към Духа на Любовта, Мъдростта и творческото самосъзнание, самоконтрола, истинолюбието, благородството, хуманността, родолюбието и всички останали добродетели, благодарение на които сме оцелели през бурите на времето.
Чест и почитания за публикацията, приятелю!