.
.
.

Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.[1][2][3] Вселена може да се употребява като синоним на космос, свят или дори природа.

Вселената е всичко, което може да се наблюдава или има основание да се допусне. Изучаването ­й е предмет на философията и космологията, която се занимава с произхода, строежа и еволюцията на вселената. На всеки етап от развитието на човечеството е известна само ограничена част от вселената. С усъвършенстване на технологиите и методите на нейното изучаване, наблюдаваният обем става все по-голям. Метагалактика се нарича тази част, която е достъпна за наблюдения в настоящето или в непосредственото бъдеще. Използват се и термините позната вселена, наблюдаема вселена или видима вселена.
/.../

Етимология

Думата „вселена“ (на английски: Universe) идва от старофренски Univers, производна на латинската universum.[5] която в превод означава „всичко се върти като едно“ или „всичко се съедини в едно“.[6] Може да се счита и като превод на гръцката дума за вселена περιφορα, „нещо, което се върти в кръг“.[7] Този израз има връзка с модела на вселената на древните гърци, според който материята е разположена в концентрични сфери, които се въртят около общ център – Земята.

На български език думата вселена идва от старобългарски (въсєлѥнаѩ),[8] с произход от старогръцки ойкумен[9] (на старогръцки: οἰκουμένη), с основа οἰκέω, „населявам, обитавам“. Най-честите наименования за вселена, давани от древните гръцки философи идват от всичко (το παν), цялото (το ολον) или подредбата (κόσμος).

История   Снимка на телескопа „Хъбъл“, която показва различни видове галактики, всяка от които се състои от милиарди звезди. В долния ляв ъгъл е показана еквивалентната на снимката площ от небето.

Исторически погледнато, няколко космологически и космогонически теории са предлагани по отношение на наблюдението на Вселената. Първите количествени геоцентрични модели са направени от древните гърци, които предполагат, че Вселената е безкрайна и вечно съществуваща, но притежава концентрични сфери с краен размер, отговарящи на звездите, Слънцето и планетите, които се въртят около сферичната, но неподвижна Земя. След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания се стига до хелиоцентричната система на Николай Коперник за строежа на Вселената. Според него Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове научно и да обори геоцентричното учение на Клавдий Птолемей, господстващо тогава и официално поддържано от Църквата. С помощта на двете основни движения на Земята – въртенето около оста ѝ и около Слънцето – Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена и явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето. Хелиоцентричната система е изложена в безсмъртното му произведение „За въртенето на небесните сфери“ (De revolutionibus orbitum coelestium), над което той работи повече от 40 години. След това Нютон открива закона за всемирното привличане, въз основа на който се обяснява строежът на Слънчевата система и на цялата наша галактика (Млечния път). По-нататъшното развитие на астрономията води до откриването на множество други галактики. С усъвършенстването на оптичните уреди, изучаването на спектралните линии на галактиките и други астрономически обекти, науката установява съществуването на червеното отместване и реликтовото лъчение, които свидетелстват за разширението на Вселената и евентуалното нейно начало. Тези знания залягат в основите на съвременната космология.

Съгласно с теорията за Големия взрив, която е преобладаваща сред научната общност, разширението на Вселената започва от изключително гореща и плътна фаза, наречена епоха на Планк, където цялата маса и енергия на наблюдаемата Вселена е била концентрирана в много малко пространство. Оттогава нататък Вселената се разширява, като достига до съвременното си състояние. Няколко независими експеримента потвърждават теоретичните постановки на теорията за Големия взрив.

Според тях Вселената ще продължи да се разширява безкрайно. Напоследък се счита, че това разширение се ускорява благодарение на тъмната енергия и тъмната материя.[10][11]

Съгласно с общата теория на относителността, пространството може да се разширява със скорост по-голяма от тази на светлината, но ние можем да видим само малка част поради ограничението, наложено от скоростта на светлината. Тъй като не можем да извършим наблюдения извън обсега на светлината (или което и да е друго електромагнитно излъчване), остава неясно дали Вселената е крайна или безкрайна.
/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0

ПП: Споделям възгледа, че Вселената е безначална и безкрайна. И че няма как тя да е била създадена от Бог...
М. Тачков
 

"Вселената е безкрайна във времето и пространството" – Ленин.

"Ние сме звезден прах, който е оживял, а след това е бил надарен от вселената със силата да проумее самия себе си – и се намираме едва в началото."
Нийл Деграс Тайсън

Вярвам, че Вселената безкрайна
и света порочен и жесток
няма как да са създадени
от върховен Разум или Бог...

Марин Тачков

И двата модела описват еднакво правилно двежението на космическите тела, значи и двата модела са верни. При геоцентричният , земята е абсолютно неподвижна и всичко се върти около нея, а при хелиоцентричният модел, слънцето е относително неподвижно и планетите се движат около него, а самото слънце също се движи върти около галактичният център. Кое е това което хелиоцентричният модел обяснява и описва, а геоцентричният не може да опише и обясни?

Едновременно с нея съществуват вероятно безкраен брой други Вселени.
Ние сме вътрешни наблюдатели. За нас измеренията са три и времето тече от минало към бъдеще. Това са строгите ограничения на физичния свят, като съвсем не е задължително скоростта на светлината да е еднаква и постоянна винаги и навсякъде.
Гравитацията...... Тя е поле, извършва работа постоянно, следователно напрежението й намалява, тя също рано или късно ще изчезне.
Бог ли? :):):):):):)
Който :):):) или както и да е създаден мултиюнивърса........не мисля, че може да му влияе, веднъж появил се.

За отбелязване е статия, която четох преди дни. Именно с помощта на графена са успели да извлекат енергия от вакуума, тоест от нищото.

http://neveroyatno.info/news/uchjonye_poluchili_ehlektrichestvo_iz_pustoty_vossozdav_v_grafene_ehkstremalnuju_silu_nejtronnykh_zvjozd/2022-01-31-5595

Кой би допуснал?
Единствено фантастите.
Изведнъж това става реалност.
Къде да поставим оня, дето рекъл: Да бъде светлина:):):) и чак после разбрал, че това е добро?
В музеите.

и силата на гравитацията. Приливите и отливите.
Ако Земята беше център на Вселената, щеше да бъде фантастично голяма черна дупка. Но не е.
Да обсъждаме геоцентризма в началото на XX-ри век?
Кой налива ракията?! :)

Чрез модела на геоцентризма могат да се обяснят и сезоните и приливите и отливите, например сезоните са следствие от промяна на еклиптиката на въртенето на небесните тела в рамките на една година, докато земята е винаги неподвижна. Приливите и отливите например могат да се обяснят като въртенето на луната около неподвижната земя, въртене по елипса. Всъщност нито геоцентризма нито хелиоцентризма адекватно описват космоса, те са само удобен модел на описание. Космическите тела се въртят взаимно около невидими масови и гравитационни центрове, това е истината.

Вакума е пълен с виртуални частици, а какво представлява в същноста си, науката не знае, може да е ефир, етер, за които навремето физиците са смятали че пренася електромагнитните вълни но после Айнщайн го отхвърля, но накрая го приема пак. За сега се знае че е преносител на полета и кванти на полетата с много малка енергия. Затова вакума не може да бъде источник на енергия.

"С развитието на космологията се разбира, че освен други звезди съществуват и други галактики, а не само Млечният път. Съвременният космологичен принцип гласи, че Вселената е еднородна и изотропна, т.е. тя няма център, и изглежда по един и същ начин за всеки наблюдател."

8. dobrodan - Вселената (тази, в която живеем), има и начало, и край.
12:18
Едновременно с нея съществуват вероятно безкраен брой други Вселени.
Ние сме вътрешни наблюдатели. За нас измеренията са три и времето тече от минало към бъдеще. Това са строгите ограничения на физичния свят, като съвсем не е задължително скоростта на светлината да е еднаква и постоянна винаги и навсякъде.

11. krapetz - "Вакума не е нищо
21:54
/.../
Вакума е пълен с виртуални частици, а какво представлява в същноста си, науката не знае, може да е ефир, етер, за които навремето физиците са смятали че пренася електромагнитните вълни но после Айнщайн го отхвърля, но накрая го приема пак. За сега се знае че е преносител на полета и кванти на полетата с много малка енергия. Затова вакума не може да бъде источник на енергия."

Абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум...
В квантовата механика и квантовата теория на полето вакуумът се дефинира като състоянието (т.е. решението на уравненията на теорията) с най-ниска възможна енергия. Това е състояние без материални частици, но също и без фотони, гравитони и т.н. То не може да бъде получено експериментално – дори ако по някакъв начин всяка материална частица бъде отстранена от даден обем, би било невъзможно да се елиминират всички фотони.

Това хипотетично вакуумно състояние има интересни и сложни свойства. Например, в него съществуват вакуумни флуктуации – виртуални частици, които постоянно възникват и изчезват. То има и крайна енергия, наричана енергия на вакуума. Вакуумните флуктуации са съществен елемент от квантовата теория на полета. Сред техните най-видими ефекти са ефектът на Казимир и отместването на Ламб.[6]

Квантовата теория допуска съществуването на повече от едно възможно вакуумно състояние. Смята се, че началото и края на космологичната инфлация се дължат на преходи между различни вакуумни състояния. В теориите, изведени чрез квантоване на класическа теория, всеки локален екстремум на енергията на конфигурационното пространство поражда единствено вакуумно състояние. Теорията на струните допуска голям брой вакуумни състояния, т.нар. ландшафт на теорията на струните.

Се знае много, много малко за същноста на вакуума. Вероятно един ден науката ще разбере по детайлно за вакуума и неговите свойства. Преди време четох и за експеримент,

Засилват някакви огледала във вакуум, и засичат появата на виртуални фотони вследствие ускорението. Като че ли вакуума се поляризира от ускорение, дали той е абсолютната отправна система дали е етерът отречен от физиката на 20 век, бъдещето ще покаже.

Изотропна и хомогенна вселена. Напоследък се появяват статии със наблюдения на вселената които всъщност опровергават тази хомогенност и изотропност на вселената, едно от тях мисля че беше на китайски астрономи открили така наречената "стена на вселената" или "ос на злото", не си спомням точно, но можете да потърсите в интернет.

и съдържа отговори. Много отговори на въпроси, които дори не съм се сещал да задам.

https://dobrodan.blog/history/2021/05/15/tozi-stranen-paralelen-sviat-nenauchno-mistichen-fantastiche.1761414

Не е с висока художествена стойност, но е с прелюбопитно съдържание. Автор е Игор Прохоров, мисля, че вече мога да разкрия самоличността му.
Разбира доста от физика :) по наследство :).
Ако прецениш - приятни изненади с книгата!

книгата. Недогледах.

https://www.mediafire.com/file/jhmrnjh4uzvzpb4/NOVACUUM.pdf/file

Линк се дава в заглавното поле... :)

Прочетох малко, но да ти кажа това не е научна книга а научна литературна фантаастика. Нищо лошо де, ама аз искам да беседваме чисто научно. Например за теорията на Айнщайн, много физици се усъмняват в нея, аз лично не я критикувам толкова, но ми се струва че не обяснява адекватно, макар че като модел описва добре явленията.