.
.
.

3500 пр. Хр. - Египет - Часовник

Часовникът като уред за измерване на времето използва стабилен периодичен процес (околоосното въртене на Земята, люлеене на махало, трептене на пластинки или атоми) или равномерно (постъпателно или въртеливо) движение. Най-старите (III хилядолетие пр. Хр.) часовници са слънчевите. От II хилядолетие пр. Хр. са известни водните (клепсидри) и пясъчните часовници. През средните векове се използват градуирани свещи, маслени и звездни часовници. Прототип на съвременния механичен часовник създава (1657) Х. Хюйгенс. В средата на 19 в. се появяват електромеханичните и електрическите часовници, а през 20 в. - електронните кварцови часовници.

 
3500-3200 пр. Хр. - Месопотамия - Колело

Колелото е основно средство за предаване и преобразуване на въртеливо движение и основен вид движител в наземните транспортни средства. Дървеният диск е известен от IV хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия, венецът със спици - от II хилядолетие пр. Хр

3000 пр. Хр. - Вавилон, Египет - Календар

В основата на календара лежат периодични астрономични явления - смяна на деня и нощта, на лунните фази, на годишните времена; измерват се със средно слънчево денонощие, синодичен месец и тропична година, които не са съизмерими. Календарите са слънчеви, лунни и лунно-слънчеви. Първите календари са от 30 в. пр. Хр. - лунен във Вавилон и слънчев в Древния Египет. Съвременният слънчев календар води началото си от египетския, чиято година има 365 d. Разликата (0,25 d) между египетската и тропичната година води до грешка от 1 d на 4 г. За премахване на тази грешка Созиген по нареждане на Юлий Цезар реформира египетския календар.Новият календар (юлиански) е въведен на 1 ян. 45 г. пр. Хр.: 3 поредни години са обикновени, с по 365 d, а всяка четвърта (поредното и число се дели на 4) е високосна, с 366 d. Разликата (11 min 14 s) между юлианската и тропичната година води до грешка от 3 d на 400 г. За премахване   на тази грешка папа Григорий XIII реформира през 16 в. юлианския календар (стар стил) и въвежда григорианския календар (нов стил), в който от столетните години високосни са годините, на които стотиците се делят на 4; въведен в България през 1916. Разликата (26 s) между средната продължителност на григорианската и на тропичната година води до грешка от 1 d на 3280 г.

2600 пр. Хр. - Египет - Стъкло

Най-древни находки от стъкло са открити в Египет - мъниста, амулети от непрозрачна стъклена маса (III хилядолетие пр. Хр.), чаша (II хилядолетие пр. Хр.). През I хилядолетие пр. Хр. производството на стъкло се разпространява в Месопотамия. Центрове в древността: Александрия и Сидон. Прозрачното стъкло и стъклодувът се появяват в Древния Рим (1 в. пр. Хр.) - Северна Италия, Испания, Галия, Фландрия, областите около река Рейн. След 5 в. център на производството на стъкло е Византия, през 12-15 в. - Дамаск, Алепо, Персия. От 9-10 в. във Венеция се изработва стъкло от бенедиктинците, през 13 в. се появяват венецианската стъклена бижутерия и тънкото стъкло. През 14-16 в. стъклопроизводството е развито в Германия (Рейнска област) и Чехия (Бохемия) - нови форми от дебело стъкло, кристално стъкло, Франция, Англия, Холандия. В България има находки от антични и средновековни стъклени съдове и украшения (гривни). По време на османското владичество се внасят съдове от фино венецианско стъкло. Промишленото производство в България е от края на 19 в.

400 г.  пр. Хр. - Китай - Компас

Компасът е създаден за първи път в Китай през 4 в. пр. Хр. Представлява уред за ориентиране, показващ приблизително посоката север. Компасът е магнитен (с магнитна стрелка), жирокомпас (с жироскоп), радиокомпас (с радиофар) и др.

/.../

105 г. - Китай - Хартия

Хартията за пръв път е получена в Китай през 2 в.; в Европа е пренесена от арабите (11-12 в.). Известни са около 600 вида хартия - за писане и печат, газо- и водонепроницаема, огнеустойчива, светлочувствителна, с диелектрически свойства и др. Хартията се получава от целулоза (от бор, ела, смърч и др.), дървесна маса, слама и целулозни вторични суровини (памучни и ленени отпадъци и др.).
/.../

https://lamqta.com/ot-jivota/drevni-izobreteniq


3 в. пр. н. е. – Древна Гърция
Архимедов винт
  Архимедовият винт е ефективно средство за издигане на вода Много от приносите на Архимед в техниката произтичат от стремежа му да задоволи нуждите на неговия роден град Сиракуза. Египетският писател от 2 век Атеней описва как Хиерон II възлага на Архимед проектирането на огромен кораб, „Сиракузия“, който да бъде използван за луксозни пътувания, превоз на стоки и като боен кораб. Според някои изследователи „Сиракузия“ е най-големият кораб, строен през Античността.[19] Според Атеней той може да превозва 600 души и включва градини, гимназион и храм на богинята Афродита. Тъй като кораб с такива размери пропуска през корпуса си значително количество вода, за нейното отстраняване се използва като помпа архимедов винт. Архимед разработва това устройство като винтообразна повърхнина, поставена във вътрешността на цилиндър. То се върти ръчно и може да се използва също за издигане тия: Архимедов винтна вода от ниско разположен водоем към по-високи напоителни канали.

Архимедовият винт се използва и в наши дни за изпомпване на течности и насипни материали, като въглища или зърно. Вариантът, описан през Римската епоха от Витрувий, може би е подобрение на по-ранни винтови помпи, използвани за напояването на Висящите градини на Вавилон.[20][21] Първият морски параход с винтово витло е пуснат на вода през 1839 година и е наречен „Архимед“ в чест на древногръцкия учен и неговия принос в използването на винтовете.[22]

Архимедова лапа

Архимедовата лапа е оръжие, което според разказите е използвано при защитата на Сиракуза от вражески кораби. Тя изглежда представлява съоръжение, подобно на кранова стрела, на която е окачена голяма метална кука. При пускане на лапата върху вражески кораб, стрелата се издига и издига кораба над водата, като при падането си обратно той претърпява повреди и е възможно да потъне. В наши дни са правени експерименти, за да се провери възможността за изграждане на Архимедова лапа. През 2005 година документалната телевизионна поредица „Свръхоръжия на Древния свят“ („Superweapons of the Ancient World“) създава вариант на лапата и стига до заключението, че нейното ефективно функциониране е възможно.[23][24]


ПП: Основите на техниката, на науките, на изкуствата...  са поставени от Изтока /на изток от Запада/...

Човешката цивилизация се зародила на Изток – Месопотамия, Египет, Източното Средиземноморие.
Научно-техническият прогрес на Запада се развива със зараждането на капитализма, когато Западът колонизира Изтока.

Но Западът се е развивал и през Средновековието ...

Здравей, Марине. Интересни изобретения ума в древния свят. Сякаш после те са забравени и открити отново. Има и много необясними неща, като Механизмът от Антикитира, Багдадската батерия, Лъчът на Архимед на смъртта и Лещите от Нимруд. За всички тях съм писал теми и опит за обяснение.
Поздрави!