Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07 22:45 - Нероден Петко
Автор: mt46 Категория: Забавление   
Прочетен: 436 Коментари: 8 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
Нероден Петко (народна приказка)

 

 

   Един селянин тръгнал на нивата да оре и заръчал на жена си да му занесе обяда. Като дошло време, жената пратила дъщеря си. Взела момата гърнето и тръгнала, ала насред пътя видяла една върба и седнала да си почине на сянка.

   Както си седяла, размислила се, че й е време да я омъжат, после ще роди детенце момченце, ще го кръстят Петко и ще го сложат в люлка до огнището. Ама над огнището е закачена брадвата – ще вземе тя да падне върху Петко и…. „Олеле, майко, как ще плача и ще викам за него!” – рекла си дъщерята и ревнала да плаче.

   Чакала я майка й да се върне, чакала я и тръгнала и тя към нивата. Намерила я под върбата и я пита:

– Какво е станало, щерко, та плачеш? Защо не занесе обяда на баща си?

   Разправила и дъщерята как ще се омъжи, ще си роди дете момче. Петко ще го нарекат, в люлка ще го сложат край огнището, ама брадвата може да падне върху него и да го посече и каква мъка има да теглят. Ревнала да плаче и майката за своето внуче.

   Чакал мъжът, чакал жените да му донесат обяда, пък прегладнял и тръгнал към село. Под върбата гледа – жена му и дъщеря му седят и плачат.

– Какво е станало? Защо седите тука и плачете?

   Разправили му те, че дъщерята ще се омъжи, ще си роди момче, Петко ще го нарекат, в люлка до огнището ще го сложат, но пустата брадва ще вземе да падне и да го посече…. И заплакали още по-силно.

– Луди жени сте вие! – рекъл им мъжът – Може ли да се плаче за нероден Петко! Ще взема да тръгна аз по света и да видя има ли по-глупави и по-луди хора от вас.

   Метнал през рамо човекът една торбичка и тръгнал по света. Вървял, вървял и стигнал до едно село. Що да види. Неколцина селяни се мъчат да вдигнат един вол върху каменен зид.

– Защо качвате вола върху зида, добри хора? – попитал ги той.

– Да опасе тревата, дето е поникнала горе.

– Абе, братя, къде ви е акълът? – сащисал се нашият човек.

– Защо? – попитал единият селянин.

– Или викаш, че е по-добре да му отсечем главата и само нея да качим? – добавил вторият.

– И без туй е лека – намесил се третият.

– А и нали тъкмо тя пасе, а не целия вол – завършил четвъртият.

   „Тия хора са по-луди от моите жени” – рекъл си мъжът, качил се на зида, оскубал тревата и я хвърлил на земята.

   А селяните го благословили, дето постъпил така мъдро и богато го нагостили.

   Тръгнал нататък мъжът. Ходил, ходил, стигнал до друго село и видял там една къща без прозорци, а пред нея стоят две жени и държат разтворен чувал. Погледал ги мъжът какво правят – нищо, стоят си, дума не си продумват и държат чувала от две страни.

   Не се стърпял мъжът и ги попитал:

– Какво правите с тоя чувал?

– Пълним го, не виждаш ли, човече? – отвърнали жените.

– С какво го пълните? – зачудил се мъжът.

– Със слънце. Като го напълним, ще си го внесем вкъщи, да ни стане светло.

   „Тия жени са по-луди от моите!” – рекъл си мъжът, запретнал ръкави и пробил прозорци на къщата, за да влиза слънцето вътре. Жените богато му се отблагодарили.

   Отишъл мъжът после в трето село. Там пък що да види – един човек се покачил на висок орех, а отдолу стоят много хора и държат едни потури. Селянинът горе им вика ту насам да се преместят, ту натам.

   Нашият пътник се зачудил каква е тази работа и попитал селяните защо тоя човек стои на дървото, а те държат потури отдолу и се местят насам-натам.

– Потурите са му нови и иска да ги обуе човекът. – обяснили му селяните.

   „Тия хора са по-луди от моите жени!” – рекъл си мъжът и заръчал на човека да слезе долу и така да си обува потурите.

   Селяните му благодарили за мъдрия съвет и го нагостили.

   По-нататък в едно село мъжът видял хора, събрани накуп, и надникнал да види какво става. Гледа той – стара баба стои надве приведена, а едната й ръка провряна през плета на оградата. Всички наоколо викат нещо, карат се, а тя не мърда.

   Отишъл пътникът при бабата и я попитал защо стои така.

– Аз, синко, рекох да поискам сол от съседката и си проврях ръката да ми я сипе, ама като си свих шепата, сега не мога да си измъкна ръката и тъй ще си остана за цял живот – вайкала се бабата.

   „Тия хора са по-глупави от моите жени!” – рекъл си мъжът. После поискал да му донесат паничка и казал на бабата да пусне солта в нея и да си измъкне ръката.

   Всички благословили мъжа и богато го надарили за мъдрата постъпка.

   В друго село мъжът видял, че има сватба. Да, ама невестата стои пред прага на къщата и не влиза. Всички край нея нещо викат, нещо спорят, а невестата плаче. Едни казват:

– Да й отсечем краката!

– Не, главата да и отрежем! – викат други.

– Не, да я върнем на майка й и баща й! – предлагат трети.

   Отишъл нашият пътник при тях и ги пита:

– Какво става добри хора? Защо невестата не влиза в къщата?

– Много е ниска вратата и тя не може да влезе! – обяснили му хората.

   Мъжът си помислил, че са по-глупави от жените му и след това рекъл на невестата да се наведе и тя влязла в къщата.

   Сватбарите го благословили за мъдрия съвет, богато го нагостили и добре му се отплатили.

   Потеглил мъжът нататък. По пътя видял две жени да водят едно прасе, ама накичено, нагиздено: с гривни, с нанизи – същинска булка.

– Къде го водите това прасе? – попитал ги той.

– На сватба го водим, ама мъжете не ни пускат, та ако ти е път натам, заведи поне прасето да се повесели! – рекли му жените.

   „Тия са по-луди от моите жени!”…

– Добре, ще го заведа!

   Повел прасето нататък, а жените се върнали в селото и разправили ма мъжете си как умно за постъпили. Ядосали се селяните, че жените са подарили и прасето, и накитите на непознатия.

   Единият мъж яхнал коня си и препуснал по пътя.

   През туй време нашият човек взел накитите на прасето и го отвел на нивата край пътя.

   Настигнал го селянинът и го пита:

– Брате, да си виждал един човек с прасе да минава оттук?

– Ей онуй прасе ли търсиш? – посочил го мъжът. – Върви да го прибереш, ама остави коня тука, да не се препъне из нивата.

– Добре, подръж го, аз ще отида! – рекъл селянинът и хукнал да прибира прасето.

   А нашият човек се метнал на коня и отпрашил. „На толкова глупост и лудост се нагледах по света! Добри са си моите жени!” – рекъл си той и се прибрал у дома.

https://naukatablog.wordpress.com/2018/06/02/%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0/

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=3542&Level=1

 

 




Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
26.07 22:49
Припомних си приказката. Доста глупости на едно място.
цитирай
2. silviia - .
26.07 23:00
И на мен майка ми ми се смееше, че плача за нероден Петко, пък всичките ми страхове се оказаха основателни. Май не съм чак толкова глупава и наивна. :)))
цитирай
3. catforlife - Светът и сега е полудял и изтъпял ;) ...
26.07 23:39
Светът и сега е полудял и изтъпял ;) Поздрави!
цитирай
4. petgrig - И?
26.07 23:53
Каква е идеята на това да ни припомняш тези приказки, комунисте?
цитирай
5. mt46 - Мда...
28.07 21:38
kvg55 написа:
Припомних си приказката. Доста глупости на едно място.

цитирай
6. mt46 - Това е голяма утеха... :)
28.07 22:18
silviia написа:
И на мен майка ми ми се смееше, че плача за нероден Петко, пък всичките ми страхове се оказаха основателни. Май не съм чак толкова глупава и наивна. :)))

цитирай
7. mt46 - Така е... Поздрави и на теб! :)
28.07 22:18
catforlife написа:
Светът и сега е полудял и изтъпял ;) Поздрави!

цитирай
8. mt46 - Много тъп въпрос!...
28.07 22:19
petgrig написа:
Каква е идеята на това да ни припомняш тези приказки, комунисте?

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13272086
Постинги: 2608
Коментари: 36630
Гласове: 121402
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031