2. radostinalassa
3. varg1
4. mt46
5. iw69
6. wonder
7. laval
8. kvg55
9. zahariada
10. kunchev
11. reporter
12. djani
13. getmans1
14. leonleonovpom2
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. milena6
8. dobrota
9. ambroziia
10. vidima
2. lamb
3. sarang
4. wrappedinflames
5. hadjito
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iva971
9. iw69
10. vesonai


.
.
Блез Паскал за същността на човека: Човекът е средина между всичко и нищо

Мисли на Блез Паскал (1623-1662)
На 19 юни 1623 година е роден Блез Паскал, завещал не само своите изобретения и открития, но и едно дълбоко разбиране за същността на човека. Истинският образ на човека той открива в неговата нравственост. Предлагаме ви фрагменти от мислите на Паскал за участта ни като хора.
„Какво е човекът във вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо. Съвсем неспособен да разбере тия две крайности. За него са еднакво непостижими и небитието, от което е възникнал, и безкраят, който го поглъща.
Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива. Защото той съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато тя няма никаква представа за това.
Той ще иска да се извиси над човешките си измерения, а в крайна сметка е само човек, тоест годен за малко и за много, за всичко и за нищо: нито ангел, нито звяр, а човек.
Познанието за външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир, но овладял нравствените закони, винаги ще мога да мина без физическите.
Учат ни на всичко друго, само не как да станем достойни хора. А ние винаги претендираме, че знаем по-добре от всичко останало именно това. Претендираме, че знаем единственото, на което никога не ни учат.
Никога не живеем в настоящето. Толкова сме неразумни, че все блуждаем във времена, които не ни принадлежат, пренебрегвайки единственото, което ни е дадено. Почти никога не мислим за сегашното; а и дори да се замисляме, правим го само с оглед на бъдещето. Настоящето никога не е наша цел. Миналото и настоящето са за нас средства, единствено бъдещето – наша цел. Затова никога не живеем, а се надяваме да живеем; и тъй като все кроим планове как да бъдем щастливи, неизбежно никога не сме щастливи.
Справедливостта може да бъде оспорена, докато силата е очевидна и неопровержима. Затова хората не са успели да въоръжат със сила справедливостта, тъй като силата се е опълчила срещу нея и се е провъзгласила самата тя за справедливост. И така, неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата.”
Блез Паскал „Мисли”; Наука и изкуство, София, 1978 година
https://cao.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0/
Хора, ровещи в потайностите,
лъжете се с лекота...
Истината не е в крайностите.
Тя е в умереността...
Марин Тачков
Мъдър и талантлив учен.
Затруднявам се да свържа понятието "истина" с понятията "крайност" и "умереност".
Пан
Мъдър и талантлив учен.
Затруднявам се да свържа понятието "истина" с понятията "крайност" и "умереност".
Мисля, че умерените възгледи са по-близо до истинността...
Пан
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация