.
.
.

Блез Паскал за същността на човека: Човекът е средина между всичко и нищо

 

 

Мисли на Блез Паскал (1623-1662)

На 19 юни 1623 година е роден Блез Паскал, завещал не само своите изобретения и открития, но и едно дълбоко разбиране за същността на човека. Истинският образ на човека той открива в неговата нравственост. Предлагаме ви фрагменти от мислите на Паскал за участта ни като хора.

„Какво е човекът във вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо. Съвсем неспособен да разбере тия две крайности. За него са еднакво непостижими и небитието, от което е възникнал, и безкраят, който го поглъща.

Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива. Защото той съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато тя няма никаква представа за това.

Той ще иска да се извиси над човешките си измерения, а в крайна сметка е само човек, тоест годен за малко и за много, за всичко и за нищо: нито ангел, нито звяр, а човек.

Познанието за външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир, но овладял нравствените закони, винаги ще мога да мина без физическите.

Учат ни на всичко друго, само не как да станем достойни хора. А ние винаги претендираме, че знаем по-добре от всичко останало именно това. Претендираме, че знаем единственото, на което никога не ни учат.

Никога не живеем в настоящето. Толкова сме неразумни, че все блуждаем във времена, които не ни принадлежат, пренебрегвайки единственото, което ни е дадено. Почти никога не мислим за сегашното; а и дори да се замисляме, правим го само с оглед на бъдещето. Настоящето никога не е наша цел. Миналото и настоящето са за нас средства, единствено бъдещето – наша цел. Затова никога не живеем, а се надяваме да живеем; и тъй като все кроим планове как да бъдем щастливи, неизбежно никога не сме щастливи.

Справедливостта може да бъде оспорена, докато силата е очевидна и неопровержима. Затова хората не са успели да въоръжат със сила справедливостта, тъй като силата се е опълчила срещу нея и се е провъзгласила самата тя за справедливост. И така, неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата.”

Блез Паскал „Мисли”; Наука и изкуство, София, 1978 година

https://cao.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0/

Хора, ровещи в потайностите,

лъжете се с лекота...

Истината не е в крайностите.

Тя е в умереността...

  Марин Тачков

Имам томче с мисли на Блез Паскал от поредицата "Философско наследство".
Мъдър и талантлив учен.
Затруднявам се да свържа понятието "истина" с понятията "крайност" и "умереност".

Блез Паскал е велик !
Пан

Мисля, че умерените възгледи са по-близо до истинността...