Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06 23:38 - История на славяните
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1030 Коментари: 14 Гласове:
19

Последна промяна: 20.06 23:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на Бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на Ранното Средновековие (VIIX век) и говорела общ праславянски език. Към III-IV век от този праславянски масив започват постепенно да се отделят и обособяват съвременните славянски езици и народи.

Славянското самоназвание е реконструирано в праславянския език като *словенинъ, мн.ч. *словене. В най-старите документи на старобългарски език от IX век е регистрирано самоназванието словѣне. Най-ранното споменаване на славяните е в творбите на Прокопий Кесарийски, живял и творил през VI век. В тях славянският етноним е предаден на гръцки като склави (Σκλάβοι), склавени (Σκλαβηνοί), склауени (Σκλαυηνοί), стлавени (Σθλαβηνοί) или склавини (Σκλαβῖνοι)[1]. Неговият съвременник Йорданес, който пише на латински, нарича славяните Sclaveni и твърди, че най-старото им название било венеди[2]. Венедите са споменати през I век от Плиний Стари[3] и Корнелий Тацит[4], а през II век – от Клавдий Птолемей[5].

Език image Основна статия: Праславянски език

Праславянският език не е засвидетелстван писмено. Той е хипотетичен език. За целите на научните изследвания той е реконструиран чрез сравнително-исторически метод, на базата на най-старите старобългарски паметници, чийто материал се сравнява с най-близките индоевропейски езици – балтийски и германски. Праславянският език произлиза от хипотетичния индоевропейски праезик, от който водят началото си и останалите индоевропейски езици. Славянският език е консервативен и остава архаичен, много близък до общия индоевропейски и до индо-иранските езици. За иранско влияние върху славянските езици се смятат например думите „бог“ и „рай“.

Описание

Физическият облик на славяните е трудноустановим по археологически път, тъй като те са горели своите мъртви. Прокопий Кесарийски обаче оставя описание на външния им вид[6]:

„Всички те са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им са светлоруси, но никак не клонят и към тъмния цвят, а всички са възчервени.“"

Според същия автор славяните носели широки гащи. Сведения за техния характер дава Псевдомаврикий[7]:

„Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани, особено в собствената им страна.“

„Те са... издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна...“

Произход и разселение

Произходът на славяните е един от най-спорните въпроси в съвременната историческа наука. Не е съвсем ясно къде е била тяхната най-стара територия и към кои големи древни етнокултурни групи от древността са принадлежали те. С помощта на различни методи се правят опити да се даде отговор на този важен и труден въпрос. Един от тези методи е езикознанието, с помощта на което е установено, че праславянският език е индоевропейски език и съответно произходът на славяните трябва да се търси в Централна и Северна Европа[8].

Археологически славяните се свързват с култура Прага-Корчак, която възниква през VI век, а съвременната ѝ Пенковска култура се свързва с антите.

Прародина

По археологически и лингвистични данни е установено, че славяните са населявали обширни области, заключени между КарпатитеБалтийско море и реките ОдраДнестър и Днепър. Първоначално славяните обитават районите между горното течение на река Висла, Северните Карпати и река Днепър. Това е обширна гориста територия в Източноевропейската равнина, осеяна с множество малки реки, езера и блата. В тамошните земи, при съответните климатични условия, се оформя древният славянски материален и социален бит, който запазва спецификите си през следващите две хилядолетия. В този обширен район славяните остават до Великото преселение на народите, което е в края на IV век. През първата половина на V век Йорданес описва местонахождението на славяните на запад от Балтийското езеро, на север от р. Дунав и на изток от р. Днепър и р. Днестър[9].

Разселение image  

В резултат на Великото преселение на народите през IV век славяните започват да напускат своите първоначални територии. Оформят се три племенни групи славяни – западна, наречена венеди, източна – анти и южна – славини. До края на V век южните славяни заемат териториите северно от река Дунав (приблизително териториите на днешна УнгарияРумъния и част от Украйна). Така славяните влизат в непосредствена близост с римо-византийската култура, която оказва значително влияние върху тяхното развитие.

Началната руска летопис дава следното сведение за разселението на славяните [10]:

"От много време славяните бяха уседнали на река Дунав, където сега са земите Унгарска и Българска. От тези славяни се разотидоха по земята, и са нарекоха с имената на местата, където уседнаха. Така едни уседнаха край реката, наречен Морава и се нарекоха моравяни, а други се нарекоха чехи. И тези също са славяни: бели хървати и сърби, и хорутани. Когато власите нападнаха дунавските славяни и се заселиха между тях, и ги притесняваха, онези славяни дойдоха и уседнаха край Висла и се нарекоха лехи и из тези лехи излязоха поляците, другите лехи – лютичи, други – мазовшани, други – поморяни. Също така, славяните дойдоха и уседнаха край река Днепър и се нарекоха поляни, а други – древляни, защото уседнаха в горите, а други уседнаха между Припят и Двина и се нарича драговичи, други уседнаха на Двина и се нарекоха полочани, заради рекичката, която се влива в Двина, на име Полота, от нея и се назоваха полочани. Тези славяни, които уседнаха до езерото Илмен, се нарекоха със своето име, и направиха град, и го нарекоха ​​Новгород. А други уседнаха на Десна, и по Сема, и по Сула, и се нарекоха северяни. Така се разсели славянският народ, затова и писмеността се нарича „славянска“."

Причините за славянското нашествие на Балканите са три:

  • търсене на нови територии, заради увеличеното население;
  • експанзивно земеделие;
  • досег с Византия с цел грабежи.

Чуждото владичество вероятно дава начало на първото разделение на славянския етнос. Покорените племена, които обитават източните славянски земи, около реките Днестър и Днепър, не могат свободно да контактуват с независимите си западни роднини. Битът, обичаите, вярванията и наречията им развиват все по-големи разлики и се оформят три групи славяни – източни, западни и южни.

От началото на VI век славяните, които живеят на север от река Дунав, започват системни нападения в земите на Византийската империя. Това принуждава император Анастасий да изгради 70-километрова стена за защита на столицата си Константинопол, започваща от крепостта Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море. Първоначално славянските набези са породени с цел ограбване на византийските богатства и са съпроводени с разрушения и отвлечени пленници. По времето на император Юстиниан I (527 – 565) славянските атаки стават особено ожесточени и монархът предприема нови укрепителни строителства по границите на държавата и по крепостните стени на застрашените градове. Важни политически ходове на византийците са опитът да се привлекат славяни на служба в ромейската армия, както и да се предизвикат размирици между отделните славянски племена. Тези действия обаче имат само временен успех и през 549 и 550 г. последват нови инвазии. При последната масирана атака три славянски отряда достигат Солун и презимували по земите на империята.

Последното десетилетие на VI век бележи началото на трайното отсядане на славяните във византийските земи, разположени на юг от река Дунав. През 584 г. славяните за първи път обсаждат Солун. Последват още четири неуспешни обсади, които за малко не водят до превземането на втория по големина град във Византия. За сметка на това обаче земите около крепостта биват заселени от многобройно славянско население, което постепенно преминава към по-мирен начин на живот.

Славянската колонизация се разпростира в тема Елада, тема Тракия и споменатата вече Солунска област. Възползвайки се от борбите между аварите и Византия, славяните превземат Сингидиум (Белград), Виминациум (Косталац), Аугуста (Оряхово), Анхиало (Поморие). Според Моневмазийската хроника славяните превземат Тесалия, Елада и Пелопонес и се отправили към планината Тайгет, известна в древността със своите несметни съкровища. Съюзът на седемте славянски племена и племето севери се установило при р. Тимок, р. ДунавСтара планина и Черно море. Те имали три основни цели: 1) трайно усядане и овладяване на вече заетите области, 2) стремеж към завладяване на гр. Солун, 3) господство над Адриатическото и Беломорското крайбрежие и прилежащите им острови.

През VII в. император Констант II организира поход срещу склавините в областта Македония, тоест към териториите със славянско население.

Славяните, които живеели в равнините или сред вражески племена, се събирали в по-големи общности и строели добре укрепени селища. Славянските укрепени селища на праславянски се наричали *горд, откъдето се развива и съвременната дума град. Те обикновено ставали културни и политически средища на околните славянски племена и в тях се намирала резиденцията на местния княз и множество храмове на славянски божества. Такива славянски крепости били средновековните градове АрконаКореницаРетраВолгаст, Стетин (дн. Шчечин), Ратибор и др.

Историкът Прокопий Кесарийски е отбелязал, че славяните „живеят в демокрация“. Това характерно социално устройство пречело на появата на славянски държави в ранната славянска история. Дори когато се появило класово разслоение и князете съсредоточили повече власт в ръцете си, те постоянно враждували помежду си, защото всеки смятал себе си за равен и независим от другите. С времето, обаче, нещата се променяли. Славянското общество се развивало, появявали се необходимите катализатори и в VI-VII в. славянските народи се озовали на прага на държавността.

Бит и култура[

За дълго време славяните са зависими от номадските племена скити и сармати, които са велика сила в Античността. Те също са индоевропейци, но принадлежали към иранските народи, което оказва важно влияние върху славянската култура.

Материална култура[

Славянският бит и мислене са изцяло предопределени от средата на първите обиталища на славяните. Отглеждани от славянските племена са редица растителни култури – просоленпшеница и др. В своята прародина славяните практикували подсечно-огнево земеделие, което водело до честа смяна на обиталищата им след изтощаване на почвата. Славяните са предимно земеделци, но също се занимават и със скотовъдство. Отглеждат най-вече едър рогат добитък и свине, а също и конеАрхеологияталингвистикатаономастиката и религиозните проучвания доказват, че конят е добре познато и равномерно разпространено сред славяните животно.

Разпространени занаяти били ковачествотогрънчарствотодърводелствототъкачеството и др. Първоначално керамиката е изработвана на ръка, но впоследствие е възприето грънчарското колело и усъвършенствана технологията по приготвянето и изпичането на глината.

Социалната структура на славянското общество не се отличавала от тази на другите варварски народи, появили се на историческата сцена в прехода между Античността и Средновековието. Основната обществена единица е родовата община (задруга), оглавявана от старейшина. Няколко родови общини образуват племе, което се управлява от племенен вожд, наречен княз. Неговата власт е ограничена от общото събрание на племето (вече), в което влизат всички мъже воини. Славянските селища биват строени край реки, езера и блата – труднодостъпни за враговете им места. Славяните живеят в землянки или полуземлянки, изградени от плет и глина, но с течение на времето започват да строят и къщи от камъни. Домовете им имат повече от един изход, за да е възможно бързото отстъпление в случай на неприятелско нападение.

Духовна култура image Основна статия: Славянска религия

Религиозните вярвания на славяните били свързани с техния начин на живот. Те обожествявали природните сили, от които зависело благополучието им. Главен общославянски бог-творец на мълниите бил Перун, съпоставим със Зевс и Юпитер. Почитани били също богът на плодородието Даждбог, богът на стадата и земния свят Велес (Велес), богът на огъня и занаятите Сварог, Стрибог, богинята на красотата Лада и богинята на смъртта Морена.

В пантеона на славяните от българската група са регистрирани три божества – Перун, Сварог и неговия син Дажбог. За бог Велес няма преки свидетелства, но по косвени данни се предполага, че и той е бил почитан от българските славяни[11]. Единственото открито в България славянско езическо светилище е намерено в руините на късноантичната крепост край гр. Монтана. То е едно от най-големите на Балканския полуостров. В религиозните им практики основно място заемало жертвоприношението, чиято основна цел било умилостивяването на бога. Използвали каменни и дървени идоли, пред които произнасяли езически молитви. Този ритуал е свързан със силно разпространения фетишизъм.

Славяните вярвали също и в съществуването на свръхестествени същества, надарени с човешки образ, които могат да влияят върху плодородието и съдбата на хората (вили, самодиви и русалки).

Погребален ритуал

Основен погребален ритуал при славяните бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвите в гробовете славяните поставяли различни предмети, които би трябвало да им служат в отвъдния свят. Характерно за славянските погребения е, че горелите кости се поставят в урна (най-често гърне, изработено на ръка) и в гроба не се поставя жертвена храна. Рядко в славянските погребения се откриват малки, празни съдове, които вероятно са съдържали течности.

Погребенията им се придружавали от особени ритуали. Един от тях бил т.нар. тризна. При погребението на Атила било устроено угощение, наречено страва. Смята се, че думата и ритуалът са славянски[12].

По значимите славянски некрополи в България са край с. Попина (Джеджови лозя), с. Гарван (Стареца), гр. Козлодуй. Други вероятни славянски некрополи са открити край с. Юпер, с. Бабово, с. Сребърна, гара Разделна, с. Блъсково.

/.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8

ПП: Как може разумни хора да твърдят, че нямало славяни!?...



Тагове:   история,   славяните,


Гласувай:
25
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8
20.06 23:40
Източници:
Procopius, History of the Wars, VII. 14. 22 – 30, VIII.40.5
Йорданес, Готика
Плиний Стари, Естествена история
Корнелий Тацит, Германия
Клавдий Птолемей, География
П. Кесарийски, История на войните
Псевдомаврикий, Стратегикон
С. Станилов, Славяните в Първото царство, с.3
Диба Юрій. Словенська та Лехітська групи слов’ян у переліках народів ПВЛ
Повесть временных лет.
А. Стойнев, Българските славяни – митология и религия, с.33 – 44
Maenchen-Helfen, Otto J. (1973). The World of the Huns: Studies in Their History and Culture
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, марине!
21.06 09:12
Според мен, информация дава книгата " О писменех" на сталобългарски или " " За Буквите" ,както е популярна
За мен тази книга е от Български автор, високообразован и е в защита на Българската азбука ! Казва се ,че в България тогава има двама души с такива познания и един от тях е цар Симеон При всички положения, ако не е той, писана е под негов надзор!
Таем циркулират понятията -Българи и словени моето впечатление, търсех друго и е възможно да греша ,че под словени се разбират хора на словото- за азбуката и за езика се говори като Български......


Нещо друго Ганчо Ценов, чел съм го преди години, мислех тотава ,че се е объркал Най-общо, той твърдеше ,че така наречените прабългари са славяни, а са заварили тук-Българи
В Постинга си , подкрепен с литература ,да, ти твърдиш ,че слвяните са от земите на Украйна и Русия Ако се върнем назад ,там са сарматите Войнствен народ, водил равностойни битки с Рим!
Измислента държава Румъния, в нейната история първият и цар е Децебал Столицата му е Карматигетузе Сармати- на първо място ! И едните, и другите са от нашите прадеди, от тях идва Българския корен" Румънската" история, с прекъсвания ,продължава с наши царе -Петър, Калоян и се стига до воеводите-чиста, Българска дума с Български имена Мирчо Стари, Иванко, Георги ,Влад Дракола, не Дракона
Та стигнахме от сармати и гети до Българи И до згадъчни/ впрочем ,пределно ясни са/ румънци?
Славяните са на земите на древните сармати Нащи прадеди! Римляните воюват втори, трети век със сармати Не със славяни
Пак, изчезват сармати, появяват се славяни По описания- същите
Та си мисля , Ганчо Ценов е бил прав в този хаос!
Бълтрите наистина си са бли тук Това е общо название на хора ,бели, от Централна Европа до Памир!
А дошлите са с название славяни Но те също са Българи Затова всичко е протекло както в приказките-създаването на обща държава!
Ако имаш възможност Марине, прегледай " За буквите" Смягах и аз да го направя, но не знам, кога ще имам възможност?Кой са словените?

Хубав ден
цитирай
3. dobrodan - T. нар. славянски език тръгва от Далмация (днешна Хърватска),
21.06 09:36
след смесване с етруския дава латинския. Предполагам, че след избухването на Санторини (около 1700 г. пр. н. е.) са тръгнали венедите на Север. Народ "славяни" няма. Има племена и родови общности, говорещи близък език. Защо ИНДОевропейски? Надявам се да съм близо до разгадката. Отбелязвам и това, защото мисля, че е важно. Сърбите не са съвсем славяни по кръв. Езиково са южни славяни. "Най-славянски" :) са народите на днешните Словения и Словакия.
цитирай
4. mt46 - https://chitanka.info/text/16262 Ч. Храбър – "За буквите"
21.06 11:44
Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.

Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ[1] и други тям подобни. И така беше много години.

След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Изпърво започна по гръцки: те прочее казват „алфа“, а той — „аз“. От „а“ започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той — по гръцките. Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ — това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“. Подобно на това и св. Кирил създаде буква „аз“. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз“ се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.

Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г…[2]

Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“ Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат — 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.

Други пък казват: „Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от бога.“

А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински.“ А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога.

На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: „Размесени бяха езиците.“ И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдеите и асирийците — звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите пък — светите книги, в които е писано, че бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, както пише; на елините пък даде граматиката, риториката и философията.

Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. После, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елините само 16 букви. Към тях Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тези 19 букви пишеха дълго време. После Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери 3 букви. И събраха се 24. След много години Дионисий Граматик изнамери 6 двугласни, после друг — 5 и друг — 3 за числата. И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пък, като минаха много години, намериха се по божие повеление 70 мъже[3], които преведоха от еврейски на гръцки език [библията]. А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години: онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 — превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките — елини езичници.

Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.

Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363[4] от създаването на света.

Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време[5]. Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.
цитирай
5. bulgares - Супер глупости
21.06 11:56
Нито Прокопий, нито в "За буквите" е имало някаква дума "славяни" или такава която да оприличава смислово измислените през 1601г от Мавро Орбини славяни. А как си представяш всичките славяни да са изгорени - тези умрели сами, болни или при битка, кой ги е изгорил? И траките са имали трупоизгаряне (просто защото склави по нашите земи са наричани гетите) ама е пълно с техните кости в земята и с техните артефакти в музеите. Кога най-сетне някой ще открие една кост, един артефакт или селище на славяни в България при "уседналия" им начин на живот? И как може за исторически форум да се ползва Уикипедия? Ами там и аз мога да пиша всичко, само дето някакви русофили ще ми трият писаното със скоростта на светлината.
цитирай
6. vled - Че СКЛАВИ и СКЛАВЕНИ са СЛАВЯНИ е ...
21.06 12:24
Че СКЛАВИ и СКЛАВЕНИ са СЛАВЯНИ е подобно на твърдението ЕТРУСКИ = ЭТО РУСКИЕ
цитирай
7. get - До 5. bulgares - До "славянполозите" - като наш Тачков ?
21.06 12:39
bulgares написа:
Нито Прокопий, нито в "За буквите" е имало някаква дума "славяни" или такава която да оприличава смислово измислените през 1601г от Мавро Орбини славяни. А как си представяш всичките славяни да са изгорени - тези умрели сами, болни или при битка, кой ги е изгорил? И траките са имали трупоизгаряне (просто защото склави по нашите земи са наричани гетите) ама е пълно с техните кости в земята и с техните артефакти в музеите. Кога най-сетне някой ще открие една кост, един артефакт или селище на славяни в България при "уседналия" им начин на живот? И как може за исторически форум да се ползва Уикипедия? Ами там и аз мога да пиша всичко, само дето някакви русофили ще ми трият писаното със скоростта на светлината.


Първо СЛАВЯНИТЕ ... се "появяват" под НАИМЕНОВАНИЕ "СЕРВИ" (на лат.) В СЕВЕРНИ АПЕНИНИ - КЪДЕТО ИМ Е БИЛО ЦАРСТВОТО?

След това ГРЪКО-ЕЗИЧНИ АВТОРИ ... почват ДА НАРИЧАТ РОДСТВЕНИТЕ ИМ "ГЕТИ" с пейоративното СКЛАВИ?!

Защото това "гръчцко-СКЛАВИ" идва ... ОТ КОРЕНОВАТА - ОТ КОЯТО ИДВА В "тракийският-гетски" Е СЪЩАТА И В "ГРЪЦКИ" (заета при тях ОТ >>ПО-СТАР ЕЗИК<< ?!!) и Е ЗВУЧАЛА ... предавам я през латинска-транскрипция (s)KLeWO ... ДАЛА - "СЛАВА=КЛИО" в ГРЪЦКИ ... дала и в момента ДАВА "СкЛОВО" още и "СкЛАВА/Я" - в български !
цитирай
8. shtaparov - А ВЕНЕДИТЕ са разбира се ВАНАДИ т. е. ...
21.06 20:00
А ВЕНЕДИТЕ са разбира се ВАНАДИ т.е. ВАНАНДИ- Ванандови Българи,отделили се от своите преди много векове! Те са регистрирани в Централна Азия по времето на Рураните,а после бягат от тюрките и попадат в Европа,където нашите ги спасяват от тюркско поробване!
цитирай
9. shtaparov - "Славяните" били то...
21.06 20:02
"Славяните" били толкова свободолюбиви,че непрекъснато били под чужда власт а когато Българите почнали да ги освобождават от "византийско" робство, "славяните" често се продавали на гърците,което е доказан исторически факт!
цитирай
10. shtaparov - През I-ви и II век ...
21.06 20:04
През I-ви и II век не са споменати ВЕНЕДИ а ВЕНЕТИ: племе,априори обявено от западната наука за Келтско. То обаче е единосъщно с Българските ВАНАНДИ (ВАНАДИ,ВЕНЕДИ т.е. Ванандови Българи) и избягало в Средна Азия,когато римляните завзели земята му и поробили половината й жители. Около 5 века по-късно Българите се връщат и си освобождават тази земя,а народността на племето ВЕНЕТИ била Българска. То е прекръстено по-късно на "словенци",но преди 200 години "словенски" възрожденец неслучайно пише,че "словенския" език е най-западния дял на Българския!
цитирай
11. mt46 - http://istoria.bg/booktext/slavyanite-v-garcia
22.06 21:38
Константин Иречек - История на българите
Произход на славяните и техните племена на полуострова. Славяните в Гърция.
След като описахме нравите и обичаите на старите славяни, на­чина на тяхната колонизация и техните отношения към туземното населе­ние, ние ще се обърнем към въпроса, откъде са дошли славянските преселенци на полуострова и где е било тяхното първобитно местожителство. За това са изказани три мнения. Шафарик1 защищава мнението, че повечето (разбира се, с изключение на сърбо-хърватите) са дошли от страната, която се намира в околностите на Илменското езеро и се напоява от реките Двина, Днепър и Ока. За доказателство той привежда многобройни местни имена, които се срещат, както у българските славяни, така и в Североизточна Русия; при това, той сочи на финските думи в българския език, които са могли да бъдат заимствувани само на далечния север.

Копитар2 мисли, че цялото пространство от изворите на Сава до Драва и Черно море било заето от един народ, разделен в VII век, по­ради нахлуването на сърбо-хърватите, на два народа — на словени и българи.

Дринов3, основавайки се на множество различни български диалекти, подържа, че славяните на полуострова са образували няколко различни славянски племена; в разни времена, казва той, различни племена, както от северните, тъй и от западните славяни, изпращали излишъци от своето население в провинциите на клонящата към упадък римска империя.

Както и да бъде, преобладаващото туземно име на ония славяни, които сега навред са известни под името българи, в началото на средните векове било словенин в единствено число и словени в множествено число.

Своя език те наричали словеньскъ &#1133;зыкъ. Гърците ги наричали &#931;&#954;&#955;&#945;&#946;&#951;&#957;&#959;&#943;, &#931;&#952;&#955;&#945;&#946;&#951;&#957;&#959;&#943;, &#931;&#954;&#955;&#940;&#946;&#959;?, &#931;&#952;&#955;&#959;&#946;&#949;&#957;&#959;&#943;, &#931;&#954;&#955;&#945;&#946;&#951;&#963;&#953;&#945;&#957;&#959;&#943;, а римляните (у Иорнанда) Sklaveni. От славянските племена на римляните и гърците били познати най-напред словените. Твърде вероятно е, че името „словени“ малко по малко преминало, както у чужденците, така и у самите славяни, с означение на изпърво различно наричащите се славянски племена на целия славянски народ4.

Между самите славяни за разпространение на това име са могли да съдействуват църковните книги, преведени в Панония в IX век на словенски език, а от там разпространени в България, стара Дакия, Сърбия Хърватско, Русия и проникнали дори до поляците на Висла5.

Гореприведеното име апти изчезнало наскоро безследно.

Някои названия на словенски племена съществуват и сега още. От средните векове ние имаме известия за някои племена, които обитавали недалеч от морския бряг; повечето от ония, които живели навътре в страната, са неизвестни, понеже те не се сблъскали нито с гърците, нито с франките. Повече известия отколкото за славянските (или българските) племена, имаме ние за сърбо-хърватите при Адрия; но историята им не влиза в нашата задача. За българските племена ние ще говорим изпърво за дунавските, после за македонските6.

Северци или северани (&#931;&#949;&#946;&#941;&#961;&#949;&#953;&#962;) живели пред балканския проход Берегавски, вероятно идентичен с днешния проход Чалъкавак (на пътя от Шумен за Карнобат), дето те били покорени в 679 година от българите на Исперих и преселени по-нататък на изток до морския бряг. Други северани обитавали в западно Влашко, дето по-късно бил Северинският Банат7.

Седем славянски племена, които обитавали в Долна Мизия, също тъй били покорени от Исперих. За тях споменава още арменската география на Мойсей Хоренски (493 г.). Дринов приписва това известие на самия Мойсей. А Шафарик го смята за прибавка от X век. Имената на тия племена са неизвестни.

Тимочаните (Timociani), на р. Тимок, се споменават в 818 година от Айнхарда; за тях още се говори в XVII век; дори и до ден днешен обитателите на Княжевацката околия (посърбени българи) се именуват тимочани. Интересно е, че Плиний в същата област помества тракийския народец тимахи8.

Моравани, по сръбска и българска Морава, според свидетелствата на баварския географ (IX в.), имали 30 кули. Арабинът Ал-Масуди (X в.) раз­казва, че отвъд сарбините обитавало едно племе, наричано Морава, зад което живели хърватите; че мораваните живели при река Балава, която е широка 3 мили и се влива в Понта, т. е. при Дунава. На събора през 879 год. заседавал архиепископ Агатон Моравски (&#924;&#969;&#961;&#940;&#946;&#969;&#957;). Във всеки случай тия южни славяни не бива да се смесват със северните моравани (моравци) на Светополк9.

От македонските племена бележити са бърсяците. В пристъпа на Солун в 676 год. вземат също тъй участие &#914;&#949;&#961;&#950;&#942;&#964;&#945;:. Българският княз Цериг изпратил в 774 г. 12,000 души в Берзития, за да пресели тамошния народ в България. И до ден днешен живеят в Македония бързаци или бърсяци около Прилеп, Велес, Битоля и в областта Тиквеш10.

Съседи на бърсяците откъм изток били славяните, които живели на Струма и Струмица. Те обсаждали Солун в 685—687 год. задружно с рунхините и сагудатите. В 689 год. те ограбили наедно със сагудатите отиващите за Цариград натоварени с жито кораби и дори се показали около самата столица. В 687 год. те се защищавали против Юстиниян II чрез засеки в клисурите.

Смоляни живели в непристъпната област по средното течение на Места, в родопа. Никита Хоният споменава в 1200 год. Провинцията &#964;о &#952;&#941;&#956;&#945; &#964;&#969;&#957; &#917;&#956;&#959;&#955;&#941;&#957;&#969;&#957;. В края на XI век гръцкият отшелник Филип, съчинител на преведената и на български език Диоптра, жив&#1123;л &#949;&#943;&#962; &#956;&#941;&#961;&#951; &#964;&#969;&#957; &#917;&#956;&#959;&#955;&#941;&#957;&#969;&#957;11.

Рунхнинте, които обитавали при Рендинския залив, се занимавали с морско разбойничество и вземали участие в нападенията на Солун. Тяхното местожителство и етимологията на тяхното име са съмнителни. Тафел посочвал градеца Рендина; Хилфердинг обяснявал тяхното име с произхода от Р&#1127;ждане (р&#1127;дъ); Шафарик от Р&#1131;чане (руски ручей, старославян. р&#1127;чей); Дринов обръщал внимание на рекичката ‘&#929;&#942;&#967;&#953;&#959;&#962;, която се изтича от езерото Бешик в рендинския залив. Вече няколко века стават, откак тая местност е погърчена.

Сагудати също тъй участвували в пристъпа на Солун в 676 год. Според Йоан Каменият (писал в 905 год.), в местността между Солун и Верия живели сагудати и драговичи, отлични стрелци с лъкове. В 904 г. те помагали в отбраната на Солун против сарацините.

Драговичите (&#916;&#961;&#945;&#947;&#959;&#965;&#946;&#943;&#964;&#945;&#943;, &#916;&#961;&#959;&#947;&#959;&#965;&#946;&#943;&#964;&#945;&#953;) също тъй стояли в 676 г. под Солун, чиито най-близки съседи били те и обитавали, както трябва да предполагаме, по западната страна на Вардарската долина; а източната част заемали сагудатите. В 1204 год. се споменава „Драгабития“ близо до Ве­рия. Епископството &#916;&#961;&#959;&#965;&#947;&#959;&#965;&#946;&#953;&#964;&#943;&#969;&#957; било подчинено на солунското. Други дра­говичи обитавали в Западна Родопа, дето и до ден днешен няколко местни имена напомнят за тях; недалеч от Кричимския манастир има рекичка Драговица ; на стръмния десен бряг на Кричим има гра­дище Драгозет със старинни стени, а на югоизток от Пловдив се из­дига връх Драговина12. Според тях, пловдивският митрополит имал титлата екзарх &#920;&#961;&#940;&#954;&#951;&#962; &#916;&#961;&#959;&#947;&#959;&#946;&#953;&#964;&#943;&#945;&#962; (у Кодина &#916;&#961;&#945;&#947;&#959;&#946;&#953;&#957;&#964;&#972;&#945;&#962;). Драговичите придобили голямо значение в историята на богомилите. Други драговичи имало в Русия, а също и между полабските славяни.

В Тесалия живели велесичи или велегостичи (&#914;&#949;&#955;&#949;&#947;&#949;&#950;&#942;&#964;&#945;&#953;) при Пагазийски залив. В пристъпите на славяните против солун през VII век те също участвували в 676 г.; а в 685 г. те били съюзници на обсадените. В 799 г. славянският княз &#964;&#951;&#962; &#914;&#949;&#955;&#950;&#951;&#964;&#943;&#945;&#962;, Акамир, се опитвал, макар и напразно, да покачи на престола синовете на императора Кон­стантин, които живели в Атина. Шафарик дирел княжеството на Акамир в страната на бърсяците, Дринов — в Тесалия. В договора на Алексий III с венецианците от 1199 год. се споменава близо до Влахия (Тесалия) и Деметриада „provincia Balegezitiae“; същото намираме в акта за раздялата на империята от 1204 г. И до ден днешен там има град Велестино13.

Без съмнение, в Тесалия имало „кн&#1127;женiе словенско“, управлявано под върховната власт на Византия от славянския апостол Методий преди да постъпи в Олимпийския манастир14. Сега в Пенея няма вече славяни.

Епир бил цял осеян със славянски селища15. Макушев пресметнал, че от числото 1539 местни имена в днешния Епир 717 са славянски. Албанският език е пълен със славянски думи; те са събрани от Миклошич. От тамошните племена са споменати само воиничит (&#914;&#945;&#953;&#959;&#965;&#957;&#942;&#964;&#945;&#953;), които в 676 год. също безпокоили Солун. Нормандският княз Боемунд в 1082 г. отивал &#948;&#953;&#940; &#964;&#942;&#962; &#914;&#945;&#947;&#949;&#957;&#951;&#964;&#943;&#945;&#962; за Янина.

Малатерра (XI в.) нарича епиротите българи, Арта — български град. В споменатия договор на Алексий III и в други съвременни грамоти, редом с провинциите Янина и Главиница, е наречена една Вагенеция или Вагнеция. Грамотата на Симеон, брат на сръбския цар Душан, дадена в 1361 год. на един епирски болярин, изброява множество местности ’&#949;&#957; &#964;&#966; &#952;&#941;&#956;&#945;&#964;&#943; &#964;&#942;&#962; &#914;&#945;&#947;&#949;&#957;&#949;&#964;&#943;&#945;&#962;, които всички лежали на север от Артенския залив16. „Homines Vageniti“ се наричали в XIV век гърците, които се преселили от континента на остров Корфу и станали васали на бароните и гражданите17.

Не само Епир и Тесалия, но и Елада, древните знаменити полета на Пелопонес, Атика и Беотия са покрити със славянски названия на местности. Три четвърти от местните названия красноречиво свидетелствуват за изчезналите славянски колонии. Хеликон носи название Загора, при Маратон има село Врана. Ние намираме тук планина Хелмос (хълм) и добре известните имена на селища: Бистрица, Буковина, Горица, Граница, Каменица, Нивица, Подагора, Церница и т. н. Наскоро след гръцката революция, ко­гато още всички европейци бяха филелини, излезе Фалмерайер (1830 г.), един от най-добрите познавачи на източния и византийския живот, и смело заяви, че новогърците по никой начин не можем да смятаме за потомци на победителите при Маратон и Саламин, че в техните жили няма ни капка староелинска кръв, но че те са просто погърчени славяни. Тоя възглед, тъй неочаквано и тъй положително изказан, предизвика страшна буря не само в Елада, но и в цяла Европа. Цяла литература възникна по тоя въпрос. В скоро време славянската теория на Фалмерайера придоби значителен брой привърженици18. Само недавна Карл Хопф, професор от Кьонигсбергския университет, в своята история на средновековна Гърция сполучи да обори доказателствата на Фалмерайера (1867 год.)19. Ала и той потвър­ждава необоримата истина, че в Пелопонес дълго време обитавали славяни и оспорва само това, че Атина била съвсем безлюдна, че старите елини изчезнали и че новогърците само с един извратен език се намират в родство с тях. Мненията на Хопфа получиха силна поддръжка във филологичните издирвания на Миклошича20.

Славяните наводнили Пелопонес в 587 год. и в течение на 218 го­дини се задържали там като независим народ. По крайбрежията господствували гърците. В Атина кипял непрекъснато деятелен живот; много византийски императори били родом от там и в тоя от старо време славен град се изпращали на заточение недоволните. През време на иконоборството гърците в Елада и на Цикладите избрали антиимператор Козма и на собствени кораби изгубили сражението под Цариград, През време на Константина Копронима (741—775 г.), когато арабите и чу­мата опустошавали империята, цялата страна, според думите на Константина Багренородни, била пославянена. Но още в 755 г. императорът докарал колонисти от Елада в обезлюдения Цариград; следователно, елините не се погълнали съвсем от славянския поток.

Първият опит да се покорят славянските области навътре в стра­ната последвал в 783 год., когато пълководецът Ставракий, след по­коряването на Тесалия, нахлул в Пелопонес и довел от там много пленници и плячка. Когато след това (807 г.) славяните в съюз със сарацините нападнали на Патрас, били не само отблъснати, но и принудени да плащат данък в Елада. Императрица Теодора, под чиято опека се намирал Михаил III (842—867 год.), отправила в Пелопонес пълководеца Теоктист, който и покорил всички славянски племена, с изключение на милингите и езеритите, които се задължили да плащат данък.

Милингите (&#924;&#953;&#955;&#951;&#947;&#947;&#959;&#943;, може би, милинци) живеели по върховете на Тайгет; езеритите (&#949;&#950;&#949;&#961;&#943;&#964;&#945;&#953;, езерци) — на Лаконскии бряг. При императора Романа въстанали двата планински народа (933 г.) и само в 940 год. били отново принудени да плащат данък. Нещо се говори за милингите в житието на св. Никола (998 г.), който проповядвал изпърво в Армения и Крит, а след това на Евбея, в Атика и Лакония, обучавал дивия народ, строил църкви и умрял в Лакедемон. Милингите, войнствен, езически, разбой­нически народ, живеели тогава, управлявани от своите собствени вожди, по непристъпните планини, от които те понякога се спущали, за да отвличат момичета и стада. Те често служили на своеволните архонти като „bravi“21.

Около Тайгет говорили по славянски още в половината на XV век. Когато в 1205 година франките почнали да заемат Пелопонес, византийските граждани и милингите се срещнали с тях в маслинената горичка Кондура при Каламати, но не могли да издържат натиска на покритите с брони рицари. Само в 1249 год. тия „esclavons“, обитатели на планинските села и хижи (&#964;&#940; &#931;&#954;&#955;&#945;&#946;&#959;&#954;&#940;), дали клетва на ахайския княз Вилхелм II Вилхардуин. Но в 1263 год. отново се подигнали славяните в Цакония и Гардилив, по цяла Ватика, Кистерна, Зарнат и в страната на милингите; в 1272 год. те отнозо въстанали. Най-главният им род бил Засси в Яница и Кистерна; Георги Засси се споменава в 1310 год. като капитан на мологите (милингите). Венецианците често водели преговори със „славя­ните в Майна“; тъй наприм., те в 1389 год. ги възбунтували против деспота Теодор I; в 1414 год. взели на служба при себе си янинския Засси и 400 конници за отбрана на Корона и Модона. В 1480 год. славяните в Майна избили всички турци в тяхната област, превзели 29 укрепления и поканили Фердинанд неаполитанския крал да заеме Морея.

Фалмерайер смятал майнотите и цаконите за несъмнени останки от старите елини в пославянена Елада. Но сега е доказано, че майнотите са по-скоро от славянски, отколкото от гръцки произход22. Също тъй цаконите, обитатели на старата Кинурия по плининския бряг между Монембазия и Навплия, според Хопф, са славяни.

В една венецианска грамота от 1293 год. Цакония се нарича просто „Sclavonia de Могеа“23. Днешното название на Пелопонез Морея Фалме­райер произвеждал от славянската дума море. Против това възстана още Копитар, а сега Хопф доказа, че Морея е просто метатеза от името Romeo. (‘&#929;&#969;&#956;&#945;&#943;&#945; — &#924;&#969;&#961;&#945;&#943;&#945;, la Mouree, I’Amorea24).

цитирай
12. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8
22.06 21:46
Южни славяни (истор. славини) е общо название за съвременните славянски народи, населяващи най-вече Балканския полуостров - българи (вкл. македонци), сърбохървати (сърби, хървати, бошняци, черногорци) и словенци. Южните славяни в средновековни източници са наричани славини, склавини, словени, но етнонимът е въобще за всички славяни.


Съдържание
1 Заселване на славяните на Балканския полуостров
1.1 Обособяване на южнославянски групи
2 Ползвана литература
3 Вижте също
4 Външни препратки
Заселване на славяните на Балканския полуостров
Основна статия: Славянско заселване на Балканите
Slavic peoples 6th century historical map
Разселването на славяните от прародината им започва през II век и приключва към VI – VII век. При разселването си славяните са отделни племена, което свидетелства, че още в прародината им е съществувала известна диалектна и племенна диференциация между им. Общославянското езиково единство фактически престава да съществува през VI – VII век.

Заселването на славяните на Балканския полуостров започва преди V век. Сведения за това се откриват у византийските писатели-историци Прокопий Кесарийски и Йоан Ефески. Славяните заселват до VII век постепенно целия Балкански полуостров, като стигат до Пелопонес и егейските острови.

Заселването на славяните на Балканския полуостров няма характер на мирна колонизация. Славянските племена се намират във фаза на военна демокрация и нахлуват на Балканския полуостров, като първоначално вършат нападения за плячка, а в посрледствие усядат на овладените земи. Срещат слаб отпор поради постоянните войни на Византия с перси, араби и др. Така славяните постепенно плътно заселват Балканския полуостров в компактна маса.

Заселването на славяните на Балканския полуостров в общи линии става на две главни вълни. Разселването започва още през IV век.
Първата голяма вълна включва голямата група славяни (т.н. Славини), идващи от централната част на старите славянски земи и друга група славяни, познати под името анти, идващи от източната част на старите славянски земи. Двете групи заселват областите на днешните Молдова и Бесарабия, Румъния, югоизточна Унгария, Сърбия, България, Северна Македония, Гърция. Още рез 6 век тези славяни заселват компактно територията на днешна Румъния и са прехвърлят южно от Дунав. Запазена и до днес е богатата славянска топонимия в днешна Румъния, както и многобройните славянски заемки в румънски и унгарски. Това заедно с наличието на рефлекс &#353;t < *tj, *kti и &#382;d < dj. свидетелства, че славяните, които са ги оставили, са предци на българските славяни. Първото отбелязано в историята славянско нападение през Дунав вероятно през 519 г. е извършено от антите по време на император Юстин I (518–527 г.) Теофилакт Симоката в началото на 7 век нарича земите, населени от тези славяни, Склавиния (&#931;&#954;&#955;&#945;&#946;&#951;&#957;&#943;&#945;), според византийското название на първите от тези славяни – склавини.
Втора голяма вълна се осъществява от трета група славяни идващи от западната част на старите славянски земи познати под името Венеди, се настанява през 6 – 7 век в северната част на днешна Унгария и в Панония. Те са предците на днешните словенци, хървати, сърби, черногорци и бошняци. Тези славяни минават през Западните Карпати и достигат до Източните Алпи, откъдето се спускат на юг и се смесват със славянските племена, идващи откъм Черно море. Втората вълна славяни, преселили се на юг, внася двойственост в южния праславянски макродиалект, чиито следи са запазени и в днешните южнославянски езици.

През 7 век южните славяни стават преобладаващото население на Балканския полуостров. Постепенно те заемат плътно Мизия, Тракия, Родопите, Беломорието, някои от егейските острови и цяла Македония, която през 7 и 8 век също била наричана Склавиния. Южните славяни заселват и днешна Албания, адриатическия бряг на днешна Гърция и дори Пелопонес. Славяни са заселени и в предна Мала Азия.

Обособяване на южнославянски групи
Нееднородният произход, както и различното време на заселване на южните славяни на Балканския полуостров обуславят обособяването на три племени групи, от които в периода 7 – 9 век се образуват главните племенни общости: Българска група (наричана в научната литература понякога и източна група), Западна (или сърбо-хърватска) група и Северозападна (словенска) където южнославянските народи чрез славянското племе на Хорутаните населявали цяла Каринтия се преливат в Западните славяни.

От 7 до 10 век източната южнославянска (българската) племенна група последователно става част от Първата българска империя и образува заедно с прабългарите и остатъците от траки, готи и пр. българската народност през средновековието, а славянският език става официален в голямата държава. През същото време при южни славяни от западната група (като сърби и хървати) са поставени наченките на средновековна държавност, чието начало не е изяснено от историческата наука задоволително. Северозападните южнославянски княжества (дн. Словения) са подчинени от аварите, към 791 – 796 г. те са покорени от Карл Велики, включени във Франкската империя и християнизирани от Рим. Южните славяни говорят близък, но не и общ славянски диалект, макар че техните диалекти могат да бъдат групирани в един общ южен праславянски макродиалект, от който произлизат днешните южнославянски езици. С разцвета на българската култура и държавност източната част от западните южнославянски племена (дн. сърби) попадат под силното &#1117; езиково и културно влияние, като от 9 до 11 век те са част от нея, така официалният език на църквата и властта през средновековието в тези земи е фактически старобългарски, което остава трайни характеристики и в народностния говор. В Хърватия по адриатическото крайбрежие глаголицата съставената на основа на старобългарския език се запазва като азбука чак до края на 19 век. Днес тя още се използва там в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.
цитирай
13. mt46 - За мен
22.06 22:07
названията "славяни" и "словени" са с едно и също значение...
През българското Възраждане е имало съзнание за ролята на част от славянския етнос в създаването на българската държава. Неслучайно Паисий озаглавява своята творба "История славянобългарска"...
цитирай
14. mt46 - За разлика от съвременните американски подлоги
22.06 22:16
Стоян Михайловски с почит пази съзнанието за славянството...
"През 1892 г. големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". Същата година то е публикувано в списание "Мисъл" в Русе."
https://www.gnezdoto/fakti/1554-kak-e-roden-himnyt-vyrvi-narode-wyzrodeni
/.../
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13148305
Постинги: 2582
Коментари: 36413
Гласове: 120386
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031