.

   Славистиката (славянознанието) е наука за славянските страни и народи.

Включва (в по-тесен смисъл) славянската филология , както и (в по-широк смисъл) историята, етнографията, митологията и културата на славянските народи.

Славянската филология е създадена като наука в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, но още през ХVІ и ХVІІ век има отделни трудове в тази област. Макар че понастоящем славистиката е комплексна наука, в началото си се занимава предимно със старобългарския език, наричан от някои учени старославянски език.

Като предпоставки за появата на славянската филология като наука се считат духовният подем на славянските народи, националноосвободителното движение сред южните и западните славяни, романтизмът, както и постепенното натрупване на сведения и появата на научни трудове за славянската литература, езици и култура.

Основоположници

Йозеф Добровски

За водеща фигура сред основоположниците на славистиката се счита Йозеф Добровски, който през 1821 г. издава първата научно издържана граматика на старобългарския език под заглавие „Студия върху стария диалект на славянския език“ (Institutiones linguae slavici dialecti veteris).

Александър Востоков

Втора по значимост фигура сред основоположниците на славянската филология е Александър Востоков, който поставя сравнително-историческия метод в основата на своите изследвания. Той пръв обосновава научно твърденията, че юсовете в старобългарски са назални гласни. През 1820 г. издава „Разсъждения за славянския език“ (Рассуждения о славянском языке).

Павел Йозеф Шафарик

Павел Йозеф Шафарик, дядо на Константин Иречек, е един от най-изтъкнатите основоположници на славистиката. Неговите трудове „История на славянските езици и литератури по всички наречия“ (1826) (Geschichte der slawischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten), „Върху произхода на славяните“ (1828) (Ьber die Abkunft der Slawen) и „Славянски старини“ (1836–1837) (Slovanskй starožitnosti) го правят пряк продължител на делото на Добровски. С труда си „Славянски народопис“ (1848) (Slovanskэ nбrodopis) поставя началото на славянската историческа етнография.

Франц Миклошич

Франц Миклошич пръв съставя пълен старобългарски речник: „Речник на стария диалект на славянския език“ (1850, 1862–1865) (Lexicon linguae slovenicae veteris dialecti), а с труда си „Сравнителна граматика на славянските езици“ (1852–1875) (Vergleichende Grammatik der slaw. Sprachen) става основоположник на сравнителното славянско езикознание.

Ватрослав Ягич

През 1906 г. Ватрослав Ягич издава своя труд „История на славянската филология“ (История славянской филологии), в който изтъква, че славянската филология е наука за целокупния културен живот на славянството, че тя разглежда историята на славянските народи, техния фолклор, дори правните, обществените и религиозните възгледи на славяните.

След като през 1911 г. на схващанията на Ягич се противопоставя руският славист Григорий Илински, който ограничава славянската филология до славянско езикознание и литературознание, през 1921 г. Ягич издава нов труд, „Минало и бъдеще на славянската наука“ (Prošlost i budućnost slavenske nauke), в който доразвива становището си за славянската филология.

Милош Вайнгард

През 1924 г. Милош Вайнгарт, ректор на Карловия университет в Прага (1925–1926), отпечатва статия в известното списание „Славия“, в която изтъква, че сравнително-историческият метод е в основата на славянската филология. Той поддържа тезата, че при славистичните изследвания трябва да се имат предвид взаимоотношенията и общите черти.
/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Кажете, щом се славите,
как може да се справите
добре с дебилоглавите!...

Марин Тачков

Моят метод се нарича (в разрез с темата на статията :) total ignore.:)

Според блоговите историци всичко това е руска пропаганда, а изброените от теб историци са руски агенти.

Йозеф Добровски през 1822г във Виена заменя думата "старобългарски език" със "славянски език". Добре си го написал, дано си го и прочел

"издава първата научно издържана граматика на старобългарския език под заглавие „Студия върху стария диалект на славянския език“ ". Т.е. старославянския език = старобългарски, както и сега може да се прочете в много речници на запад, но това е напълно изтрито от много глави на българи и руснаци.

според изложението, че преди 1821г славянския език няма никаква история, а онова изречение, че имало трудове и от 16-ти и 17-ти век е чиста долнопробна лъжа и няма как да се подкрепи с факти.

Значи мелезакът Йозеф пръв подменя истинската дума БЪЛГАРСКИ с фалшивата дума "славянски"- не е нужно и да се учудваме впрочем,той явно не е бил християнин и не се е чувствал длъжен нито да бъде честен,нито да не краде!

Погледнете само цитираните имена и кажете- има ли поне едно,което да не е свързано по един или друг начин с руската "наука"??? Няма разбира се- всички изобретатели на фалшивия "език" са или руснаци,или ментаци на руска хранилка!

Терминът "старобългарски език" не е съществувал по онова време...
"От изследователите този език е наричан различно. Йерней Копитар[1] и Франц Миклошич[2][3] го наричат „старословенски език“, тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в Панония. А. Х. Востоков въвежда през 1820 г. термина „старославянски език“,[4] който днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература. Аналогично са образувани наименованията фр. le vieux slave, лат. palaeoslavica. Йозеф Добровски в „Institutiones linguae slavici dialecti veteris“ (Студия върху стария диалект на славянския език) (1822) открива в този език „старосръбско наречие“.[5] Но още в средата на 19 век Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала[6] и Леополд Гайтлер[7] виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на българския език. Те въвеждат наименованието „старобългарски език“ (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло в България. В съвременното езикознание освен термина „старобългарски език“ са разпространени и названията „старославянски език“ и „староцърковнославянски език“.
https://bg.wikipedia/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA

"Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука. [1] Член-кореспондент на Санктпетербургската академия на науките и на Пруската академия на науките. Йезуит.

Следва философия и богословие в Карловия университет. Изучава задълбочено арабски език, арамейски и староеврейски език. [2]

Йозеф Добровски оставя изключително по обем научно творчество. Всестранно подготвен филолог, той познава много добре общата история на славянството. Работи в областта на бохемистиката, изследва славянските езици, славянските азбуки, разделението на славянските езици, старобългарския език. [3]

Йозеф Добровски издава ранни славянски текстове и първи в славистиката прилага сравнителния метод в своите изследвания. Той предлага и отстоява идеята си за създаване на една обща наука, която да изучава езика, историята и литературата на славянските народи, а именно славянска филология, като в основата на тази комплексна наука той поставя старобългарския език, наричан от него lingua slavica. В този смисъл той е основополжник на кирилометодиевистиката. [4]"

Преди да ни наричаш русофоби се запознай с това що е Панславинизъм. Това не е конспирация, а реална история на Европа, доста скрита от нас. Панславинистите са имали конгрес 1848г в Прага и знаме.
https://en.wikipedia/wiki/Pan-Slavism

В Британската енциклопедия пише за Кирил и Методий "They translated the Bible into the language later known as Old Church Slavonic (or Old Bulgarian)". Пише го точно така с това в скобите.
В библиотеката на Конгреса на САЩ може да се види пък следното id.loc/vocabulary/iso639-1/cu.html Church Slavic | Old Slavonic | Church Slavonic | Old Bulgarian | Old Church Slavonic
Има още хиляди примери

За мене е необяснимо в САЩ и Англия да се признава, че славянският преди 1822г се е наричал български, а в България - не. Иначе е обяснимо, че не само в Русия, а и в Чехия, Полша ... не са искали езикът им да се нарича български, когато дори не сме нямали суверинитет и много бързо са приели идеята на "учения" панславинист завършил в Санк-Петербург. То и нашият Златарски там е учил, та сега историята ни е за присмех.

Това са просто различни наименования на езика ни...
"Те преведоха Библията на езика, по-късно известен като старославянски (или старобългарски)"...

И как се е наричал "славянския език" преди 1822г? Изобщо и сега има ли такъв език? Как е например "Добър ден" на славянски? Познаваш ли човек да говори на славянски? Да не се е наричал преди това руски и да съм изпуснал?

В Британската енциклопедия ясно се казва, че "славянският" се наричал "български" преди това. Но това не доказвало, че "славянският" се е наричал "български" ?!! Изобщо в Британската енциклопедия и библиотеката на Конгреса на САЩ пазят едни такива глупости явно.

Панславянската идея е продукт на една реч в родния град на Винко Прибоевич. Във времената на пионерство на пресата на Гутенберг, местните му приятели, от кръга на далматинските хуманисти, изготвили специално издание на речта му. „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни“, придружено от похвали и стихове за автора, е отпечатано във Венеция през 1532 г. на латински език. През 1595 г., когато е сключена Брестката уния, словото му е подготвено и издадено в превод на италиански език. [2]

Панславянската идея изкристализира изпърво в Далмация /приляла се през XIX век в илиризъм/ провокирана от стогодишната хърватско-османска война (1493-1593) в контекста на трите османско-венециански войни през XVI век. По това време започват да се събират и печатат бугарщици.

По време на дългата война излиза и „Царството на славяните“, а хърватския мисионер Юрай Крижанич изработва свой проект за общославянска лингва франка - всеславянски език. Хърватският панлавянски прототип не намира радушен прием в Руското царство, но след реформите на Петър Велики и прогласяването на Руската империя, първа задача на първия руски император е да издаде на руски език „Царството на славяните“. [3] По времето на Екатерина Велика, с подялбите на Полша, възниква необходимост от спояване на многобройните славянски народи в империята.

Въпреки това панславизмът като цялостно движение се заражда до голяма степен по подобие на пангерманизма като чувство за единство и национализъм при отделни етнически групи под френско господство по времето на Наполеоновите войни, т.е. с възникването и възхода на национализма.

За пръв път терминът панславизъм е използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на Руската империя, много славянски активисти свързват мечтите си за еманципация спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на Санкт Петербург. Други, като чеха Ф. Палацки, се надяват Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След нейното преобразуване само в Австро-Унгария той променя възгледите си.

В самата Русия в края на 1830-те години, основно в трудовете на Михаил Погодин, се развиват идеите за превъзходството на славяните над „западняците“. Други известни славянофили като Иван Аксаков, Алексей Хомяков, Иван Киреевски противопоставят православния свят на „болната Европа“. През 1867 г. в Москва е проведен славянски конгрес, след което започват да се сформират славянски комитети. Редица висши руски офицери, като княз В. Черкаски, генералите М. Г. Черняев, М. Д. Скобелев, Р. А. Фадеев, са били привърженици на панславизма.

В края на XIX в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на неославизъм. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чеха К. Крамарж, словенеца И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в Прага (1906) и София (1910) с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха.

Революционните събития от 1917 г. обаче погребват за дълги години идеите на панславизма в Русия. Те се изваждат от нафталина едва по време на Великата отечествена война. През август 1941 г. в Москва се учредява Всеславянски комитет. В САЩ, Великобритания, Канада и др. започват да се създават славянски комитети с участието на комунисти от славянски произход. През 1946 г. в Белград се провежда Всеславянски конгрес с участието на делегати от всички славянски страни, но след изострянето на отношенията между СССР и Югославия всички славянски комитети прекратяват дейността си.

Ясно е написано, че създаденият език по-късно е бил наречен старославянски /или старобългарски/!...

Този превод да не е правен на компютър, та е толкова безсмислен? С изречението се твърди точно, че "славянският" се е наричал "български". Иначе как се е наричал този "създаден език"? Да не е "Very Old Bulgarian"? Дали българския ще го наречем "стар български", "църковен български", "литературен български", "Врачански български" или "Варненски български", той си е български, макар че може да носи някакви особености. Един пък го нарекъл гледам "среднобългарски". Някои професии се чудят как да си оправдаят заплатите. Същото важи и за хипотетичния "славянски език". То такъв език и днес няма. Има такава група езици, създадена чак 1822г. А пък славяните са създадени 1601г (е, малко преди това, ако ще дълбаем детайлите), та преди 1601г и дума не може да става, че нещо се е наричало "славянско".

Не разбирам какво толкова те притеснява това, че е имало и има славянски народи...

Това, че преди 1601г е нямало дума "славяни" не е хипотеза, а доказан факт. Кирил и Методий също не са използвали никъде думата "славяни", което е показано в линка от професионалист изучаващ точно този въпрос. Повтарям го за да не се забравя и да не се задава въпроса "ама като е нямало славяни, на какъв език са писали Кирил и Методий?"

Разселването на славяните от прародината им започва през 2 век и продължава до 5 – 6 век. При разселването си славяните са като отделни племена, което свидетелства, че още в прародината им е съществувала известна диалектна и племенна диференциация помежду им. Общославянското езиково единство престава да съществува през 6 – 7 век.

Заселването на славяните на Балканския полуостров започва още преди V век. Сведения за това се откриват у византийските писатели-историци Прокопий Кесарийски и Йоан Ефески. Славяните заселват до VII век постепенно целия Балкански полуостров, като стигат до Пелопонес и егейските острови, а по-късно славянски маси са прехвърлени и в Мала Азия. Марин Дринов също счита, че славянската колонизация на Балканите е станала не изведнъж, а постепенно в течение на 300 години, понеже тя започва от III в., преди великото преселение на народите, и завършва през VII в.[1] Това заселване обаче няма характера на мирна колонизация. Славянските племена се намират във фаза на военна демокрация и нахлуват на Балканския полуостров, като извършват нападения за плячка. Срещат слаб отпор поради постоянните войни на Византия с перси, араби и др. Така славяните постепенно се заселват на Балканския полуостров в компактна маса.

След разпадането на хунската държава (453) славяните започват да преминават през проходи в Карпатите и през втората половина на 5 век се настаняват в Трансилвания.

След като остготите се насочват към Италия (488), славяните заемат области по поречието на Долен и Среден Дунав. През 6 век те започват да нахлуват през Дунав в балканските земи.

Основната група славяни – т.н. славини, идват от централните части на старите славянски земи и се заселват в областите по поречието на Долен Дунав от няколко посоки: по течението на реките Прут и Серет, заобикаляйки Карпатите, откъм Днестър, а също така и от Трансилвания през проходите на Южните Карпати. За това свидетелства богатата славянска топонимия в днешна Румъния, както и многобройните славянски заемки в румънски и унгарски. Тези заемки свидетелстват и за това, че славяните, които са ги оставили, са предци на българските славяни, поради наличие на рефлекс &#353;t < *tj, *kti и &#382;d < dj. През 6 век тези славяни заселват компактно територията на днешна Румъния. Теофилакт Симоката в началото на 7 век нарича земите, населени от тези славяни Склавиния (&#931;&#954;&#955;&#945;&#946;&#951;&#957;&#943;&#945;), според византийското название на тези славяни склавини.

Друга група славяни, познати под името анти, идват от източните части на старите славянски земи и заселват източната част на днешна Молдова, днешна Бесарабия, откъм Днепър, до устието на Дунав и на юг отвъд него. Първото отбелязано в историята славянско нападение през Дунав вероятно през 519 г. е извършено именно от антите по време на император Юстин I (518 – 527).

Трета група славяни идват от западните части на старите славянски земи където са обитавали т.н. венети и се настанява през 6 – 7 век в северната част на днешна Унгария и в Панония. Това са предците на словенците, хърватите, сърбите, черногорците и бошняците. Тези славяни минават през Западните Карпати и достигат до Източните Алпи, откъдето се спускат на юг и се смесват с племена, идващи откъм Черно море.

Втората вълна славяни, преселили се на юг, внася двойственост в южния праславянски макродиалект, чиито следи са запазени и в днешните южнославянски езици.

Прави ли ти впечатление, че при толкова много текст не е посочен нито един източник, против всички правила на Уикепедия и здравия разум? Константин Иречек от 19-ти век по кой начин да го броим за първоизточник?

Конкретни въпроси:
1.Как са се наричали тези славяни през 2 век?
2.Кой летописец от това време ги е посочил и къде точно?
3.Имаме ли поне един артефакт или кост запазена от тях в България и ако има къде?

Прекрасно пояснение от което веднага става ясно,че Добровски бил чешки евреин на руска служба.