Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 23:43 - По следите на тамплиерите
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 357 Коментари: 13 Гласове:
23

Последна промяна: 11.02 23:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .

Тамплиери (на френски: templiers от „temple“ – храм, „храмовници“) или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм са членове на духовно-рицарски орден, основан в Светите земи[2][3] през 1119 г. от група рицари, начело с Юг дьо Пайен, след Първия кръстоносен поход[4][5]. Разпуснат през 1312 г.

  История

Възникване на Ордена на Тамплиерите

Първите сведения за храмовниците достигат до наши дни благодарение на книгата на архиепископ Гийом от Тир – „История на събитията в Отвъдморските земи“ (на френскиHistoria rerum in partibus transmarinis gestarum), написана между 1169 г. (1175) и 1184 г. (1185). Според него Орденът е основан през 1118 г. от бургундския рицар Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сен Омер, заедно с други 7 френски рицари, които се представят в двора на краля на Йерусалим Балдуин II и отправят молба към него да им позволи да охраняват поклонниците по пътя им от Яфа до Йерусалим.

Целите на новосъздадения орден били да поддържат новото кралство Йерусалим срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места[3]. Кралят се съгласява и им предоставя южното крило на двореца, близо до Храма Господен, който според легендите бил построен на мястото на древноюдейския храм на Соломон. Рицарите се обединили в орден под името „Бедните рицари на Иисус“ от Соломоновия храм (по други източници „Бедните братя от Ерусалимския храм“). Именно затова бъдещият Орден след години е наречен Орден на Тамплиерите или Орден на Храма.

С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа. Първоначално в него членуват само девет рицари – Юг дьо Пайен, Годфроа дьо Сен Омер, Андре дьо МонбарПайен дьо МондидиеАршамбо дьо Сен АманГондемарРосал, и Юг дьо Шампан. Те дават обет да живеят бедно като обикновени монаси, в целомъдрие и послушание[6].

През 1127 г. кралят на Йерусалим изпраща Юг дьо Пайен при папа Хонорий II с молба Светият престол да свика нов кръстоносен поход или най-малкото да призове нови християнски воини да пристигнат в Йерусалим. Юг дьо Пайен носи и препоръчително писмо от Балдуин II до Бернар от Клерво, в което кралят настоятелно моли абата да съдейства за изпълнението на мисията на „рицаря-тамплиер“.

Организация на Ордена на Тамплиерите

На 14 януари 1128 г. в ТроаФранция, е свикан Църковен събор, на който папа Хонорий ІІ с папската була Omne Datum Optimum (в превод от латинскиВсеки дар е съвършен) официално утвърждава Ордена на Тамплиерите и неговия устав, като отнема юрисдикцията на епископите и поставя рицарите в подчинение и зависимост само от римския папа.[7] Рицарят Юг дьо Пайен е обявен за първи Велик Магистър на Ордена. Уставът на духовното братство на рицарите тамплиери е подготвен с участието на Бернар от Клерво въз основа на Устава и правилата на „Ордена на цистерианците“ – един от най-строгите монашески ордени.

Великата одисея на тамплиерите продължава почти две столетия. Тяхната история, както в периода на разцвет, така и в периода на упадък, е част от златния век на феодализма, епохата на Кръстоносните походи и Църковните събори. Именно тези две влияния доминират в съществуването на духовно-рицарските Ордени. „Уставът на Ордена на Тамплиерите“, който е малко познат и до днес, остава един от най-достойните за внимание документи, оцелели до наши дни от този период. Уставът учи братята от Ордена да водят суров и труден живот, но същевременно постоянно изисква от тях да се съобразяват с разумните наставления за смирение и вежливост. Пътят, начертан от Ордена, е еднакво далеч от рицарския разкош и от бедността на отшелниците. Орденът не допуска нито образуването на наемни войски, нито появата на отшелничество, а още по-малко на мистиката, а събира „мъже, добри и разсъдливи“, призвани да служат на християнските народи. Забранява им се употребата на месо, мляко, зеленчуци, плодове и вино. Храната на рицарите се ограничава с хляб и вода. Облеклото е изключително скромно. При встъпването си в Ордена, рицарите приемат монашески обет за послушание, безбрачие и бедност.

Юг дьо Пайен и неговите събратя въплъщават идеала за монах-рицар. Техните приемници създават уникален стил на поведение и живот, чиито основни черти се забелязват и до днес в оцелялото наследство на „Ордена на Тамплиерите“, в неговата сдържана и елегантна архитектура, във възхитителните манускрипти на тамплиерите – тези непреходни свидетелства за собствен начин на мислене и действия. Братята от „Ордена на Тамплиерите“ невинаги са се придържали към наставленията на своя Устав и това е една от причините за тяхната гибел, но все пак съществува истинска хармония между техните цели и духа на епохата.

В началото на 14 век всичко се променя. Сблъскват се интересите на отделните нации, настъпват съществени преобразувания в структурата на обществото.



Тамплиерите като цяло
image   Рицари-тамплиери

Тамплиерите били добре организирани и бързо се превърнали във водеща сила в международната политика в периода на Кръстоносните походи. Скоро били осигурени с няколко извънредни папски були, които им позволявали, наред с другите неща, да събират данъци и десятък от земите под техен пряк контрол, което допълнително облекчило тяхното превръщане във важна институция. От 1139 г. орденът бил директно подчинен на папата. Постепенно към края на 12 век тамплиерите разширили задачите на ордена с банкерство. Била въведена система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, както и система за даване на заеми. Приписват им се способности за добра счетоводна организация и създаване на чеково разплащане, напомнящо днешните банкноти.[8][9][10]

Орденът има строго изградена йерархия, отразяваща реалните съсловия на средновековното общество (oratores, bellatores, laboratores). Членовете се делели на четири съсловия:

  • рицари, въоръжени като тежка кавалерия. Произхождали предимно от феодалните родове.
  • сержанти, въоръжени като лека кавалерия и считани за по-нисша социална класа от рицарите. По произход били от гражданството.
  • земеделци, които управляват имотите на Ордена;
  • свещеници, които извършват обредите и свещенослуженията.

За разлика от членовете на Тевтонския орден[11][12] при Тамплиерите всички членове полагали обет и изпълнявали устава.

Генералния капитул е съставен от 12 души – 8 рицари и 4-ма сержанти, където се решавали важните въпроси и само от тях се избирал Велик магистър и другите длъжностни лица на Ордена. Глава на Ордена на Тамплиеритете бил Великият магистър, който бил избиран пожизнено.

Действал и съвет на сановниците („правителството“ на тамплиерите), в което влизали сенешал (заместник на великия магистър), маршал, (който се занимавал с оръжията и военните дела), велик командир на Ерусалимското кралство (отговарял за домакинските дела) и др. Местните отделения на тамплиерите в различните страни били разбити на провинции (оглавявани от велики командори) и на окръзи (оглавявани от прецептори или приори).

Тамплиерите получили правото да строят свои църкви и да имат свои гробища. Рицарите не можели да бъдат отлъчвани от Църквата, а самите те получили правото да свалят наложено от Църквата отлъчване. Цялото им движимо и недвижимо имущество било освободено от църковни данъци. Нито един друг рицарско-духовен орден нямал такива привилегии. Тамплиерите не признавали никаква власт над себе си. Орденът имал своя полиция и трибунал.

Възход на Ордена Бедните рицари на Христа и на Храма на Соломон

През 1130 г. Юг дьо Пайен се връща в Палестина заедно с осем смели рицари: неговият васал Бизо дьо Сен ОмерЮг І, граф на Шампания, Андре дьо Монбар, Аршамбо дьо Сен Аман, Нивар дьо Мондидие, Гондемар и Росал. Така се заражда Братството на тамплиерите. Тогава те се наричат „Бедните Христови рицари“ – дори дрехите, които носят, са получени от милостиня; когато един от тях умре, мястото му на масата остава недокоснато в продължение на четиридесет дни и после някой просяк го заема.

Светецът-покровител на монасите-воини е св. Йоан Богослов – авторът на Откровение на св. Иоан (Апокалипсис), последната и най-мистична част от Библията. Юг дьо Пайен приема властта от неговия шейсет и седми последовател, патриарх Теоклит, а когато на неговите съмишленици е отреден кварталът на Храма на Соломон[11][13], те го наричат Обителта на св. Иоан.

Но това преклонение пред евангелиста, което различава тамплиерите, по силата на собственото им желание, от техните съперници, членовете на „Ордена на хоспиталиерите“, поставен под покровителството на Йоан Кръстител, бледнее пред благоговеенето им към Пресвета Богородица. Почитта на тамплиерите към Дева Мария е много по-силна от това на всичките им съвременници[14].

Светата Дева – постановява Уставът на Ордена – е в началото на нашата вяра, и ради нея, и в нейно име, ако такава е волята Божия, ще бъде свършекът на същата тази вяра.

Десет години по-късно рицарите на Храма вече са триста на брой. Те предвождат три хиляди мъже. Скоро „Орденът на Храма“ вече разполага с добре подготвена, много смела и, което е най-забележителното за онези времена, невероятно дисциплинирана армия. „Новото рицарство“ влиза от сражение в сражение, без да щади кръвта си и да изменя на своята „повеля“ – рицарите тамплиери никога да не се отказват от битка. От 1119 г. до 1291 г., когато след падането на Иерусалимското кралство християните завинаги загубват Светите земи[2][3], се сменят двадесет и един Велики магистри на „Ордена на Тамплиерите“. Техният живот и дела са всъщност израз на върховете и паденията в историята на самия Орден. При втория Велик магистър, Робер дьо Краон (1136 – 1147) Братството получава най-големите привилегии и свобода на действие. Третият Велик магистър, Еверар дьо Бар (1149 – 1151), се връща във Франция с Луи VII, отива в абатството Клерво и приема пълното монашество. Седмият, Филип дьо Мили (1169 – 1170), се отказва след една година. Осмият, Йод дьо Сен Аман (1170 – 1180), умира като затворник след като отказва да заплати откуп. Деветият, Арно дьо Торож (1180 – 1184), е заловен и освободен срещу обещанието вече никога да не вдига оръжие срещу мюсюлманите. Петнадесетият, Пиер дьо Монтегю (1218 – 1232), подава оставка или е принуден да го направи. Петима загиват по време на сражения: Бернар дьо Трамле (1151 – 1153), Жерар дьо Ридфор (1184 – 1189), Арман дьо Перигор (1232 – 1247), Гийом дьо Сонак (1247 – 1251) и Гийом дьо Божьо (1273 – 1291). Двадесет и вторият Велик магистър Тибо Годен (1291 – 1292) организира отстъплението на тамплиерите към Кипър. Последният, Жак дьо Моле (1292 – 1314), двадесет и трети Велик магистър на „Ордена на Тамплиерите“, умира на кладата, осъден от Филип ІV Хубави, и се превръща в символ на трагичната съдба на рицарите тамплиери[15].

Бойната слава и политическото могъщество

За по малко от век тамплиерите постигнат могъщество на два континента, каквото никога и никой религиозен орден след тях няма да постигне, а множество днешни международни организации с пълно право ще им завиждат. Това могъщество, което в крайна сметка ще причини тяхната гибел, се заражда в Азия, а след това се разпростира и в Европа; от военната сфера тази мощ скоро е пренесена и в сферите на политиката и финансите, тъй като монасите-воини, които преждевременно стават като йезуитите, ще предпочетат за методи на действие дипломацията и сделките.

Силата на тамплиерите се изразява в това, че успяват да овладеят по-бързо и по-основно, отколкото останалите кръстоносци, тази непредвидено усложнена ситуацията. В началото, когато само армиите имат думата, тамплиерите са в първите редици. Тяхната йерархия е стриктна, а дисциплината им – твърда; във военно отношение и особено във времена, когато битките често прерастват в объркано меле, това е особено важно. Построените от тях по пътищата на Изтока укрепени замъци са истинско предизвикателство към вековете – тези крепости носят поетични имена: le Krak (Твърдината, днес Крепост), le Chвteau de la Fиve (Замъкът на погачата на късмета), le Guй de Jacob (Бродът на Иаков), La Pierre du Dйsert (Пустинен камък), la Terre Rouge (Червената земя), la Blanche-Garde (Белият страж), le Chвteau-Pиlerin (Замъкът на пилигримите), le Chвteau de l’Oeuf (Яйцето), le Chвteau de Sel (Солни чертог). Повечето са все още непокътнати. Винаги и навсякъде тамплиерите влагат много жар в битките, а понякога плащат за това със сериозни загуби. При това самите Велики магистри не остават назад: тринадесет от тях падат в битка. Кралят на Франция Луи VІІ пише в едно свое писмо:

Ние не виждаме и не можем даже да си представим, как бихме могли да просъществуваме и един момент в тези страни без помощта и подкрепата на тамплиерите.

Но след военната победа следва установяването. Основано е Иерусалимското християнско кралство. Заедно с необходимостта от война възниква и тази от мирно съвместно съществуване. Тамплиерите са поддръжници на благоразумните отношения, защото те също имат владения, разпръснати из Светите земи[2], и се нуждаят по-скоро от въоръжен мир, отколкото от изтощителни сблъсъци. Те създават корпуса на туркополите, чиито войници и дори по-нисшите чинове офицери са сарацини. Чувствайки се вече като местни жители, добре запознати с терена и противника, във военен план тамплиерите често се опитват да обезсърчат безразсъдните офанзивни планове на новодошлите кръстоносци; но когато никой не чува съветите им, те влизат в боя заедно с другите, което не пречи на тези други да им държат сметка при провал.

В дипломатически план „Орденът на Тамплиерите“ не изпуска възможност да преговаря с противника. Още от времето на основаването на Братството, тамплиерите посредничат между християнския крал на Иерусалим и мюсюлманите исмаелити[16] при договарянето за замяната на Тир срещу Дамаск; после те сключват съюз с последните за осемдесет години. По-късно те са единствените сред кръстоносците, които признават сключеното примирие със Салах ад Дин[8].

За тях, пише Албер Оливие, Иерусалимското кралство е символ колкото на политика и дипломация, толкова и на война; те искат да затвърдят своето установяване там, а не да се погубват в походи и сражения, които не само не носят печалба, но и струват скъпо; самите условия ги принуждават да редуват насилието и приятелството спрямо мюсюлманите.

Това е една либерална гледна точка, която дори след шест века не е остаряла.

В епохата, когато „Ордена на Тамплиерите“ е вече солидно установен в цяла Европа – от Испания и Португалия до Германия, от Франция до Унгария, от Англия до Италия – неговата източна политика има сериозно влияние[17][18].
/.../

ПП: Повод за размисъл...
1. Колко могъща власт е имала християнската религия и нейните органи /организации/!...
2. Западна Европа е била доста по-напреднала от България още през 12-13 в.






Гласувай:
23
0



1. silviia - :)
12.02 00:08
Уау! :) Merci monsieur! :) Ама тая статия е от Уикипедия, май. :) Пак ще чета утре и ще си припомням дните на млад тамплиер със специална сексуална ориентация. :)))
Българите ми се видяха доста мудни, мързеливи и любители на виното, честно казано. Когато минавахме от тук. Но Господ явно е решил да ме накаже заради високомерието ми и ме е направил българка тоя път. :))) Иначе - красива и плодородна земя.
цитирай
2. leonleonovpom2 - Не ми е ясно Марине, откъде и на каква ...
12.02 00:21
Не ми е ясно Марине, откъде и на каква база правиш извода, че Западна Европа е била по- напреднала и то доста, точно от България?През 12-ти и 13-ти век?
Била е по- обединена на база религията и папата и са мъкнели много злато от Ззтока Затова и орденът е унищожен от Филип Четвърти Хубави, за да му прибере парите Всъщност, голяма част от тях са взети ,като заеми, но държавата не може да ги върне
Дюканж е описал добре точно този период-тринадесети век за България- 12-век ,тя е провинция в ИРИ Никъде не видях, паралелно пише за папските рицари и за латинската империя, да подчертава напредналостта на Франция, като представител на Запада и изостаналостта на България Например че номадите Българи са диваци! Напротив , усеща се уважението към нас!
Сега ,че е най-изостанала ,благодарение на небългари, смешно е да се твърди ,че и тогава е била на този хал?
На каква база, нямала е асфалтирани пътища, промишленост, живеели са в пещери, в горите, къде е била разликата?И то доста значителна!

Лека нощ!
цитирай
3. kvg55 - mt46,
12.02 07:56
Всеки католически орден има и тъмна история.
цитирай
4. mt46 - Благодаря, Силвия! Да, от Уикито е... :)
12.02 19:28
silviia написа:
Уау! :) Merci monsieur! :) Ама тая статия е от Уикипедия, май. :) Пак ще чета утре и ще си припомням дните на млад тамплиер със специална сексуална ориентация. :)))
Българите ми се видяха доста мудни, мързеливи и любители на виното, честно казано. Когато минавахме от тук. Но Господ явно е решил да ме накаже заради високомерието ми и ме е направил българка тоя път. :))) Иначе - красива и плодородна земя.

Навярно си била мъж?... :)
цитирай
5. mt46 - Здравей, Лео!
12.02 19:35
leonleonovpom2 написа:
Не ми е ясно Марине, откъде и на каква база правиш извода, че Западна Европа е била по- напреднала и то доста, точно от България?През 12-ти и 13-ти век?
Била е по- обединена на база религията и папата и са мъкнели много злато от Ззтока Затова и орденът е унищожен от Филип Четвърти Хубави, за да му прибере парите Всъщност, голяма част от тях са взети ,като заеми, но държавата не може да ги върне
Дюканж е описал добре точно този период-тринадесети век за България- 12-век ,тя е провинция в ИРИ Никъде не видях, паралелно пише за папските рицари и за латинската империя, да подчертава напредналостта на Франция, като представител на Запада и изостаналостта на България Например че номадите Българи са диваци! Напротив , усеща се уважението към нас!
Сега ,че е най-изостанала ,благодарение на небългари, смешно е да се твърди ,че и тогава е била на този хал?
На каква база, нямала е асфалтирани пътища, промишленост, живеели са в пещери, в горите, къде е била разликата?И то доста значителна!

Лека нощ!

Папа Климент и крал Филип Хубави са се надпреварвали и надлъгвали кой и как да заграби богатствата на тамплиерите...
Мислех, че основна причина за нашата изостаналост е Османската власт... Сега мисля, че още преди това сме били изостанали от Запада – икономически и културно...
цитирай
6. mt46 - Да, така е...
12.02 20:05
kvg55 написа:
Всеки католически орден има и тъмна история.

цитирай
7. silviia - .
12.02 21:36
Да, Марине, мъж-пеерас. :)
цитирай
8. mt46 - Ужас!...
13.02 12:27
silviia написа:
Да, Марине, мъж-пеерас. :)

А аз,когато бях дете, обичах да чета приключенски романи и идеализирах рицарите... :)
цитирай
9. silviia - :)
13.02 14:57
Не напразно си ги идеализирал. Бях дал обет за непорочност и бях девствен от раждането си до 28-та си година, когато ме убиха. :) Но чувствата ми бяха насочени само към мъже. :)
цитирай
10. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
13.02 20:55
Не мисля ,че е така!
България навлиза изпреварващо в Ренесанса! Имасилна централна власт при Асеневци Но е въвлечена във войни!
Да не припомням за Лондонското Четвероевангелие , какви ли не постъпки са правени на всякакви нива ,но отговорът винати е -Не!При толкова експоната, държат на него!? Гледал съм и църквата в Охрид ,как е изографисана!
Раздробяването на феоди, слабата централна власт в края и след това на Асеневци са причината за дръпването назад Разколът е и в самите Асеневци- Иванко,Мицо, Слав, вероятно и Ивайло, това са все хора от рода, нямащи търпение да се докопат до власт!
Няма я здравата ръка на Калоян!
Накрая Иван Шишман не може да принуди главнокомандващия да дойде с войските от Търговище- Мирчо Стари Това , отвъд Дунава ! Казва ,че тръгва ,но не го прави Явно с някаква сметка!

Хубава вечер!
цитирай
11. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81
13.02 23:10
Ренесансът (от френски: Renaissance, „възраждане“), наричан също Възраждане, е културно движение, продължило приблизително от 14 век до 17 век. То възниква във Флоренция в края на Средновековието, а през следващите столетия се разпростира в Западна, Централна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период.

Основните характеристики на културното развитие през, Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива в живописта и постепенното реформиране на образователната система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.

Според преобладаващото мнение сред изследователите Ренесансът започва във Флоренция през 14 век.[1] Съществуват различни хипотези за предпоставките, довели до това събитие, като повечето от тях го свързват с обществените и граждански условия в града, с политическото му устройство, с меценатската дейност на влиятелната фамилия Медичи,[2] или с имиграцията на византийски учени след Падането на Константинопол.[3][4][5]

Историографията, свързана с Ренесанса, е обширна и сложна, като сред историците се води и спор за целесъобразността на използването на самото понятие Ренесанс.[6] Някои изследователи поставят под въпрос възгледа за Ренесанса като за период на културен напредък, разглеждайки го като време на песимизъм и носталгия по класическата Античност,[7] докато други акцентират върху приемствеността между Средновековие и Ренесанс.[8]
цитирай
12. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81
13.02 23:11
Ренесансът е нова за времето си културна парадигма, възникнала вследствие на кардиналните изменения на обществените отношения в Европа.

Нарастването на значението на градовете-републики води до нарастването на влиянието на съсловията, които не участват дотогава във феодалните отношения: майстори и занаятчии, търговци и банкери. Всички те са чужди на йерархичната ценностна система, създадена през Средновековието, до голяма степен – на църковната култура и нейния аскетичен дух на смиреност. Това води до появата на хуманизма – обществено-философско движение, което разглежда човека, личността му, свободата му, неговата активна и съзидателна дейност като най-висшата ценност и критерий за оценка от обществените институции.

В градовете започват да се появяват светски центрове за изкуство и наука, чиято дейност е извън контрола на църквата. Новият светоглед перспективи се обръща към Античността, виждайки в нея пример за хуманистични и неаскетични отношения. Изобретяването в средата на 15 век на книгопечатането играе огромна роля в разпространението на античното наследство и новите възгледи по цяла Европа.

Ренесансът възниква в Италия, където първите му признаци са отбелязани още през 13 и 14 век (в дейността на семействата Пизано, Джото, Орканя и др.), но той твърдо се установява едва през 20-те години на 15 век. Във Франция, Германия и други страни, това движение започва значително по-късно. Към края на 15 век Ренесансът достига най-големия си разцвет.
цитирай
13. mt46 - Здравей, Лео! Имали сме само наченки на Ренесанс – Боянската църква...
13.02 23:53
leonleonovpom2 написа:
Не мисля ,че е така!
България навлиза изпреварващо в Ренесанса! Имасилна централна власт при Асеневци Но е въвлечена във войни!
Да не припомням за Лондонското Четвероевангелие , какви ли не постъпки са правени на всякакви нива ,но отговорът винати е -Не!При толкова експоната, държат на него!? Гледал съм и църквата в Охрид ,как е изографисана!
Раздробяването на феоди, слабата централна власт в края и след това на Асеневци са причината за дръпването назад Разколът е и в самите Асеневци- Иванко,Мицо, Слав, вероятно и Ивайло, това са все хора от рода, нямащи търпение да се докопат до власт!
Няма я здравата ръка на Калоян!
Накрая Иван Шишман не може да принуди главнокомандващия да дойде с войските от Търговище- Мирчо Стари Това , отвъд Дунава ! Казва ,че тръгва ,но не го прави Явно с някаква сметка!

Хубава вечер!

"Шишмановците са средновековна българска династия от времето на Второто българско царство, чиито представители управляват от Търново в периода 1323 – 1396 г.
Вероятно са с кумански произход. Шишмановата династия е сродена с династията на Асеневци поради брака на основателя на династията Шишман (чието име носи) с внучка на цар Иван Асен II от дъщеря му Ана-Теодора Асенина."
България се разделя на три, така по-лесно е завладяна от османците...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13790917
Постинги: 2670
Коментари: 37478
Гласове: 123683
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031