2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
.
.
Прабългарският език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите. За него се съди главно от отделни запазени писмени фрази и от влиянието му върху езиците, за които се предполага, че са го наследили. По тези причини малко е известно за лингвистичните характеристики на езика, а класификацията му е спорна.
Прабългарският език е говорен от прабългарите поне от времето на Стара Велика България (7 век), след това във Волжка България и Дунавска България. С известни основания може да се предположи, че в Дунавска България вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, който е разработен в преводите на Библията от Кирил и Методий и се основава на солунското славянско наречие. В него са запазени само отделни прабългарски думи, а идентификацията на други с прабългарския е спорна.
Предполага се, че прабългарският език се използва във Волжка България най-късно до 14 век, изместен от къпчакските тюркски говори, от които произлизат съвременните татарски и башкирски език и вече мъртвият кумански език. От него има запазени малък брой надгробни надписи на арабска азбука (дж-диалект с ротацизъм). Т.нар. „булгарски език“, споменат от Махмуд от Кашгар (11 век), не е волжко-прабългарски, а е z-диалект на езика, наречен от автора „къвчакски“. Чувашкият език се е развил от език, близък до прабългарския (или от негов волжко-прабългарски диалект), и е най-близкият до прабългарския език. В старотатарския език има отделни заемки от прабългарския език, но днешният татарски език е като цяло много различен от прабългарския.
Липсата на достатъчен езиковедски материал прави трудно класифицирането на езика на прабългарите.
Традиционно българската и световната наука приемат, че той е от групата на тюркските езици, като се обединява с хазарски, хунски, тюрко-аварски (да не се бърка със съвременния аварски език) и чувашки език в подгрупа, наречена огурски езици, значително отличаваща се от останалите тюркски езици. По същество съхранените прабългарски думи са много по-близки до чувашки, монголски и тунгусо-манджурски и са в най-далечно положение от тюркските езици, което прави обединението им с тях доста спорно и проблематично. Освен това във времето и пространството съществува сериозно разминаване в етногенезата на прабългарите и тюрките.
Сред основните източници за анализ на прабългарския език са неславянските числови изрази в „Именник на българските ханове“, като академичните изследователи ги идентифицират като тюркски,[2] Анализът на имената на прабългарските племена също води до противоречиви изводи, като произходът на различните имена е тюркски, ирански и угро-фински.[3] Предимно тюркски, но и ирански влияния показва и изследването на личните имена на прабългарски владетели[4] и на писмените паметници на Балканите.[5]
Наличието едновременно на тюркски, ирански и угро-фински елементи в прабългарския език може да има различни обяснения – тюркски или тюрцизиран елит при ираноговорещо население, тюркoговорещо население и влияние на съседните ираноезични народи, смесване на етнически групи с различен произход. Ограничените данни за езика и ранната история на прабългарите не дават възможност за еднозначно разрешване на проблема.[6]
Според Антоанета Делева – Гранберг прабългарският език е уникален измежду всички алтайски езици, като има общи характеристики с хунския език, като е формиран в района на северозападните граници на Китай в периода 5 – 3 век преди новата ера. Според нея в него има заемки от иранските езици (най-вече имена и културни термини) и има някои характеристики, които не са свързани с алтайските езици (тюркски и монголски). Гранберг нарича прабългарския език (протобългарския) „хуно-български език“, както е дефиниран от Омелян Прицак, тъй като според нея „протоезикът“ е теоретична конструкция, а хуно-българският език е бил жив език.[7][8] Според класификацията на Прицак езикът на дунавските прабългари е бил сходен на хунския език.[9] Той смята, че като част от алтайските езици, хунският е заемал междинно положение между тюркските и монголските езици, но е бил по-близък до тюркските, като показва известно сходство с турския и якутския език.[10]
Някои съвременни български изследователи като Петър Добрев,[11] Божидар Димитров[12] го свързват по-скоро с иранските езици. Според проф. Раймонд Детрез иранската хипотеза е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се по време на т. нар. Възродителен процес и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за водеща тезата за тюрко-алтайския произход на езика на прабългарите, а иранската хипотеза е маргинална от научна гледна точка.[13][14] Според Веселин Бешевлиев наличието на ирански имена у първобългарите е нещо, което би трябвало по начало да се очаква. Ако се вземе пред вид, че ирански имена се срещат у прабългарите, то най-вероятно е да се приеме, че всред тях са съществували ирански етнически елементи.[15]
Речников запасСледната таблица онагледява етимологията на някои прабългарски думи, заети в унгарския език.[16][17]
унгарска дума | значение | тюркска етимология | сродни думи |
---|---|---|---|
borjъ | теле | *buŕa-gu | чув. пӑру, тур. buzağı „теле“ |
borsу | грах | *burčak | чув. пӑрҫа „грах“ |
gyertya | свещ | *jar- | чув. ҫурта „свещ“ |
gyцngy (рус. жемчуг) | бисер | *jinčь | чув. ӗнчӗ „синци,мънисто“, тур. inci „бисер“ |
gyьmцlcs | плод | *jẹ̄miĺč | чув. ҫимӗҫ, тур. yemiş „плодове“ |
gyűrű | пръстен | *jьŕьk | чув. ҫӗрӗ, тур. yьzьk „пръстен“ |
нr | пиша | *jạŕ- | чув. ҫыр, тур. yazmak, тат. язарга „пиша“ |
цkцr | вол | *цkьŕ | чув. вӑкӑр, тур. цkьz „бик“ |
sбr | жълт | *siarɨg | чув. шурӑ „бял“, тур. sarı „жълт“ |
sok | много | *čok | тур. зok „много“ |
szйl | вятър | *jẹl | чув. ҫил, тур. yel „вятър“ |
szйr | място | *jẹr | чув. ҫер, тур. yer „земя“ |
szőlő | грозде | *jidge-lek | чув. ҫырла, тур. зilek „ягода“ |
szab | кроя | *jib | чув. ҫӗв, тур. yiv, тат. җөй „шев“ |
szűcs | кожухар | *jib-či | чув. ҫӗвӗҫ „шивач“ |
ьrцm | пелин | *eŕen | чув. эрӗм, каз. изен „пелин“ |
Следната таблица онагледява етимологията на някои предполагаеми прабългарски думи, запазени в старобългарския и българския език.[18][19][20][21]
значение | тюркска етимология | сродни думи и заемки | |
---|---|---|---|
Балчик, Балик | *bialɨk | др-тюрк. balɨq, чув. пӳлер „крепост“ | |
белег | *bil- | чув. палӑк „знак, паметник“, чув. пӗл, тур. bilmek, тат. белергә, каз. білу „знам“; заета в унг. bйlyeg „марка“ |
|
бѣльчоугъ (стб.) | пръстен | *bilčьk / *bilčik | чагат. bilдzik „белезник“, тат. беләзек „гривна“, тур. bilezik „гривна“ |
бъбрек | *bцgьr / *bцgrek | чув. пӳре, тат. бөер, др-тюрк. bцgьr, тур. bцyrek, монг. бөөр „бъбрек“; заета в турски bцbrek |
|
виря | надигам | *ȫŕ- „нагоре“ | чув. вир „връх“, др-тюрк. ьze/цze, тур. ьzerinde „върху, над“ |
газя | *geč- | чув. каҫ „газя, преминавам“, тур. geзmek „преминавам, пресичам, преплувам“ |
|
губер | одеяло | *qцbьŕ / *qebiŕ „килим“ | тур. диал. kцyьz, узб. кигиз „килим“; заета в рус. ковёр, чеш. kober, пол. kobierzec „килим“ |
дохторъ (стб.) | възглавница | *jạŕtuk / *jạtŕuk | чув. ҫытар, тур. yastık, каз. жастық „възглавница“, тат. ястык „дюшек“ |
кандиѩ (стб.) | църковно звънче | *qendьk | чув. канти „кръгла дървена чаша“, азр. кәнди „съд за брашно/зърно“; бълг. кънтя (за камбана), заета в рус. кандея, укр. кандiйка „дървена чаша за светена вода“, виз.грц. κοντίον „чаша“ |
капь (стб.) | образ, икона | *gēp | чув. кап, др.-тюрк. kep „образ“; бълг. капище „храм“, заета в унг. kēp „образ“ |
книга | *kьiniv, *kьinig < кит. k`ьen „свитък“ |
ст.-уйг. kuin, kuinbitig „книга“; заета в слав. кънига, унг. kцnyv „книга“, ерзян. конёв „хартия“ |
|
коварен | *qob „заговор“ | чув. кавар „заговор“, тур. kovucu „доносник“, монг. хуурах „мамя“; заета в рус. коварнный |
|
ковъчегъ (стб.) | ковчег | *qapɨrčak | чагат. qapɨrčaq „ковчег“, тур. kapзık „малък съд“, монг. хайрцаг „кутия“; заета в унг. koporsу „ковчег“, рус.ковчег-гроб,укр.ковчег-труна, срб.ковчег-Lijes |
колчан | *qeĺ | др.-тюрк. keš „колчан“; заета в тат. калчан, рус. колчан |
|
корем | *qạrɨn | чув. хырӑм, тур. karın, тат. карын, каз. қарын „корем“ |
|
косер | *kes- „режа“ | чув. кас, тур. kesmek, тат. кисәргә, каз. кесу „режа“; заета в слав. коса (за жътва), унг. kйs „нож“ |
|
кърчаг (стб.) | вид съд | *qapɨrčak | чагат. qapɨrčaq „ковчег“; заета в унг. korsу „кана“ |
ολγου (олгу) (стб.) | велик | *ulug | тур. ulu „велик“, тат. өлкән „по-възрастен“ |
пале | кученце | *bāla | тат. бала „дете“, чув. пултӑр „бълдъза“ |
пахар (стб.) | чаша | *bakɨr | тур. bakır, чув. пӑхӑр „мед“; заета в рум. păhar „чаша, стомна“, унг. pуhбr „чаша“, слов. pohбr „чаша“ |
пашеног (стб.) | баджанак | *bāča | чув. пуҫана, тур. bacanak „баджанак“ |
порой | силен дъжд | *bora | туркм. bora, каз. борау „силен снеговалеж“, монг. бороо хур „дъжд“ |
самъчии (стб.) | управител | *som | чув. сум „число“, тур. san „сан, чин“; заета в унг. szбm „число“, слав. санъ |
сипаничев | болен от шарка | *čɨ̄pgan | чув. ҫӑпан, тур. siban „цирей“; заета в рус. сыпь „вид болест“ |
сиромах | беден човек. | монг. *čira-ma | чув. ҫарамас „гол, съблечен“, монг. чармай „гол“ |
сулица (стб.) | късо копие | *sīĺ „остър“ | чув. шӑл „зъб“, тур. šiš „шиш“, тат. шеш „стожер“, каз. ұшы „острие“ |
телѣга (стб.) | кола | *Tilgen „колело“ | др.-тюрк. tilgen „колело“, монг. тэрэг „каруца“; бълг. талига, заета в унг. talicska ръчна количка |
тояга | дебела, здрава, дълга пръчка | *daja- | чув. туя „жезъл, тояга“, тур. dayak „опора, подпора, тояга, резе на врата, бой, побой“ |
тълмач, тлъкъ (стб.) | тълкувам | *dɨl/*dil | чув. чӗлхе, тат. теле „език“, тур. dilmaз преводач; бълг. тълмач, заета в унг. tolmбcs, слав. толмач, ср.-нем. tolmetsche (1300 г.) „преводач“ |
търкалям | навивам | *dǖr– | чув. тӑркӑс „колело за игра“, тӗркеле „увивам“, тат. төренергә „увивам се“ |
тыкръ (стб.) | огледало | *deg- „кръг“ | чув. тӗкӗр „огледало“, тур. değirmen „мелница“; заета в унг. tьkцr „огледало“ |
урва | стръмно място, стръмнина | *ьŕ- „чупя“ | чув. ур „ров“, тат. өзәргә „късам, ръфам“ |
чертог | дворец | перс. čar „4“ + тюрк. *otag „стая“ |
тур. oda „стая“ |
чигот | праб. военна титла | *jEgit | тур. yiğit „юначага“, тат. егет „храбрец“ |
чука | връх | joq- | тур. yokuş „нанагорнище“, каз. җоғарғы „горен“ |
чумеря се | мръщя се | неизв. | чув. шӑмар „сърдя се; разваля се (за време)“, унг. csцmцr „гадене, отврат“ |
шавар | тръстика | *siaŕ „блато“ | чув. шур, тат. саз „блато“, тур. saz „тръстика“; заета в унг. sбr „кал, мръсотия“ |
шаран | вид риба | *sāŕgan | тур. sazan, каз. сазан „шаран“; заета в унг. sбrkбny „дракон“ |
шаръ, шарити, шаръчи (стб.) |
боя, художник | < кит.? | чув. сӑрӑ „боя“, монг. зураач „бояджия“; бълг. шарен, заета в рус. шар, срб. шара, словен. šar |
шейна | кола върху плазове за придвижване или превозване по сняг и лед | неизв. | чув. ҫуна, манс. son, саам. tsuna шейна, монг. цана „шейна“ |
шиле | голямо агне (до една година) | *sīĺe-gu | тур. şişek „шиле“ |
шуга | вид болест | *sцgil | чув. шӗкӗл, тур. siğil, тат. сөял „брадавица“ |
шуртя | процеждам се | *sьŕ- „шуртя“ | чув. сӗр „цедя“, тур. sьzmek „цедя“; заета в унг. szűr „процежда се“ |
/.../
ПП: Езикознанието не е като бъзикознанието...
М. Тачков
Английски език : Условно наклонение / Th...
Английски език : Пряка и непряка реч / D...
ПРЕДИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ С...
ДАНС ДА ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ! – АСЕН ВАСИЛЕВ...
ПП: Езикознанието не е като бъзикознанието...
Много пишат за него но той е аморфен заради постоянно навлизащите диалекти в него след всяко преселение.
За сравнение, могат да бъдат изследвани днешните българи, образци на поредното преселение. Но тук ще се получи сериозно отклонение - предците ни за завладявали земи и местно население, и са налагали езика си. А днешните ... измекяри, сами отиват в чуждо робство, и приемат език и вяра.
Вече са на изчезване хората, които са проговаряли ПРЕДИ епохата на радиото и телевизията. Но моето поколение помни такива българи. Те поназнайваха турски, ако са живели в съседство с турската махала, съответно цигански или друг език. (Цигани и турци у нас ДО ДНЕС са двуезични. Както са били ония островитяни, преди да изобретят английската сплав от германски и френски.)
След Черноморския Потоп, който е "вчера", само преди 7600 години, предците на Пилат Понтийски са се пръснали приблизително-перпендикулярно на бреговете. Около които брегове после не е имало живот 1000 години, ни човешки, ни на други кви да е животни. Прогонил ги е сероводородът от гниенето на сладководните живинки, измрели от солената вода. Сероводород, чийто остатъци тровят ДО ДНЕС дълбините "почти" до повърхността - само на 150-200 метра.
Та, като бягат от тая отрова, нашите предци срещат по-близо и по-далечни съседни етноси и езици. И като се бият, женят, търгуват и проучват, научават езиците им.
Естествен процес, да не кажа прост, щото не е прост.
Но след 50-ина века започва ЗАСУШАВАНЕТО на север от великите Хималайски издънки, което ДО ДНЕС пресушава Аралско море. И нашите предци които, разбира се, 50-ина века не са забравяли потопа и са НАБИКАЛЯЛИ с конете си старата родина, тръгват обратно на запад. Тоя естествен път ПАК не е прост.
Затова тук - до тук.
От прима виста, от речника ти- чукар, чука на италиански е чиме
Сигурен съм, че ако се заема, ще намеря поне 10 от тези специфични думи близки или еднакви с френски и италиански
За мен е меродавно мнението на академик Державин, въпреки ,че изхожда от позиции ,че Българи и славяни са различни народи
Но търси обяснение, как така Българите ще се откажат от езика си и ще приемат езика на славяните?Това е абсурдна Доказва ,че Българският не е тюркски език
И стига до революционно за 1943 г. закключение
Че това е възможно само , ако езиците са, ако не еднакви, то много близки
Мой приятел ,Диян Желязком има две интересни книги- за общите думи в български и латински и с английски- също Завършил е английска филология!
В латинския бях открил три хиляди, той ги е докара до четири
О посочените от тебе думи си заслужава особено внимание чертог Явно от нея произлиза черта , очертавам, чертая
Да ,дворецът на владетеля, няма съмнение ,че е княз, осъвременено И се очертава сред останалите сгради
Да, това ме заинтригува!
Хубав ден!
Езикознането не е нещо по- различно от другите науки, подходът е еднакъв И често ползването на други науки дава резултат в решаването на трудни проблеми На пръв поглед нерешими с методите на науката , в която са възникнали
Например тези в химията често се решават с помощта на физика и математика!
Така ,че недей да мислиш ,че само на езиковеди е патент решаването на езиковите проблеми И, че те, ако не могат, никой не може! Какво пречи на човек с прилични езикови познания и с аналитичен ум, да реши някой от тях?
Не всички, някои, в които се е концентрирал!
Аз много от проблемите вх имията съм решавал с помощта на физиката именно И никой не ме е обвинил, с какво право, не съм физик, нямам диплома? И никой не е оспорвал докладваното Защото е очевидно ,че е така!
Бих сортирал нещата така: славянският език е езикът на православието, латинският - на католицизма. Така прабългарският език бива изместен чрез вярата, а очевидно същите процеси са течали практически по едно и също време, забележете! - в цяла Европа.
1. КОЛЧАН= КЪЛЦАН (Издълбан).
2. ПОРОЙ= ПОРИЙ (Изриващ земя,камънак и коренища)
3. КОВЪЧЕГ= КОВИЧАК (Скован от дъски)
4. КОРЕМ – виж "руската" дума КОРМИТ (= КОРЕМИТ т.е. ХРАНЯ) и "гръцката" КОРЕМ със същото значение,които никой не му минава през ум да обяви за туркоазиатски! От нея иде името КАРАН наместо КРУМ (= КРОН),употребявано също и от цар в древна Македония.
5. БЕЛЕГ= БОЛЯК (Болезнено място на стара рана).
6. УРВА= РУВА (РОВА,РОВЪ)- Изровено място,но също и ТУРВА (виж нейни производни като ВТУРВА и КАТУРВА).
7. ШЕЙНА= ШЕЙТНЯ (Диалектна форма на думата ШЕТНЯ).
8. ТЪРКАЛЯМ= ТЕРА КАЛЯМ (Окалям се в земята). Думата ТЕРА (Земя) е обявена днес за "римска" но всъщност е стара индоевропейска и не значи ТУРА нито ТУРКА,а с нейно участие има още много думи в Българския език- ТАРАЛЕЖ (ТЕРА-ЛЕЖ,В земята лежащ), ТАРАЛЯНКАНЕ (ТЕРА-ЛЯНГАНЕ т.е.- Лягане по земята), ТАРАТОР (ТЕРА-ДАР, Ястие от Земни дарове) и пр.
Всички тези примери показват колко глупаво е било от страна на тюрколозите да се захващат с тълкуванието на думи,за които нищичко не знаят и как някои пишман езиковеди са си "оставили ръцете" в "научните" си трудове.
МНОГО ТРУД ПОЛАГАТЕ И НЕНАПРАЗНО. ПОЗДРАВИ!
Чрез сравнителното езикознание се установява кои езици спадат към една или друга езикова група...
17.05 23:50
ПП: Езикознанието не е като бъзикознанието...
Много пишат за него но той е аморфен заради постоянно навлизащите диалекти в него след всяко преселение.
За сравнение, могат да бъдат изследвани днешните българи, образци на поредното преселение. Но тук ще се получи сериозно отклонение - предците ни за завладявали земи и местно население, и са налагали езика си. А днешните ... измекяри, сами отиват в чуждо робство, и приемат език и вяра.
Вече са на изчезване хората, които са проговаряли ПРЕДИ епохата на радиото и телевизията. Но моето поколение помни такива българи. Те поназнайваха турски, ако са живели в съседство с турската махала, съответно цигански или друг език. (Цигани и турци у нас ДО ДНЕС са двуезични. Както са били ония островитяни, преди да изобретят английската сплав от германски и френски.)
След Черноморския Потоп, който е "вчера", само преди 7600 години, предците на Пилат Понтийски са се пръснали приблизително-перпендикулярно на бреговете. Около които брегове после не е имало живот 1000 години, ни човешки, ни на други кви да е животни. Прогонил ги е сероводородът от гниенето на сладководните живинки, измрели от солената вода. Сероводород, чийто остатъци тровят ДО ДНЕС дълбините "почти" до повърхността - само на 150-200 метра.
Та, като бягат от тая отрова, нашите предци срещат по-близо и по-далечни съседни етноси и езици. И като се бият, женят, търгуват и проучват, научават езиците им.
Естествен процес, да не кажа прост, щото не е прост.
Но след 50-ина века започва ЗАСУШАВАНЕТО на север от великите Хималайски издънки, което ДО ДНЕС пресушава Аралско море. И нашите предци които, разбира се, 50-ина века не са забравяли потопа и са НАБИКАЛЯЛИ с конете си старата родина, тръгват обратно на запад. Тоя естествен път ПАК не е прост.
Затова тук - до тук.
Някои прости неща се оказват сложни, а други – невероятни...
18.05.2021 22:12
От прима виста, от речника ти- чукар, чука на италиански е чиме
Сигурен съм, че ако се заема, ще намеря поне 10 от тези специфични думи близки или еднакви с френски и италиански
За мен е меродавно мнението на академик Державин, въпреки ,че изхожда от позиции ,че Българи и славяни са различни народи
Но търси обяснение, как така Българите ще се откажат от езика си и ще приемат езика на славяните?Това е абсурдна Доказва ,че Българският не е тюркски език
И стига до революционно за 1943 г. закключение
Че това е възможно само , ако езиците са, ако не еднакви, то много близки
Прабългари и славяни са различни, имат различни обичаи, вярвания. Но в нашите земи те постепенно се сближават, действат задружно, за да устоят на ИРИ и да утвърдят държавата ни...
18.05.2021 22:15
Мой приятел ,Диян Желязком има две интересни книги- за общите думи в български и латински и с английски- също Завършил е английска филология!
В латинския бях открил три хиляди, той ги е докара до четири
О посочените от тебе думи си заслужава особено внимание чертог Явно от нея произлиза черта , очертавам, чертая
Да ,дворецът на владетеля, няма съмнение ,че е княз, осъвременено И се очертава сред останалите сгради
Да, това ме заинтригува!
Хубав ден!
Езикознането не е нещо по- различно от другите науки, подходът е еднакъв И често ползването на други науки дава резултат в решаването на трудни проблеми На пръв поглед нерешими с методите на науката , в която са възникнали
Например тези в химията често се решават с помощта на физика и математика!
Така ,че недей да мислиш ,че само на езиковеди е патент решаването на езиковите проблеми И, че те, ако не могат, никой не може! Какво пречи на човек с прилични езикови познания и с аналитичен ум, да реши някой от тях?
Не всички, някои, в които се е концентрирал!
Аз много от проблемите вх имията съм решавал с помощта на физиката именно И никой не ме е обвинил, с какво право, не съм физик, нямам диплома? И никой не е оспорвал докладваното Защото е очевидно ,че е така!
Не е ли естествено и логично Кирил, живеейки в Солун, да е научил старославянския език първоначално от говора на солунските славяни?... После, при преводите на християнските писания във Великоморавия да се е съобразил с езика на моравските славяни...
18.05.2021 22:37
Бих сортирал нещата така: славянският език е езикът на православието, латинският - на католицизма. Така прабългарският език бива изместен чрез вярата, а очевидно същите процеси са течали практически по едно и също време, забележете! - в цяла Европа.
Както е известно, първобългарските надписи са на гръцки език...
1. КОЛЧАН= КЪЛЦАН (Издълбан).
2. ПОРОЙ= ПОРИЙ (Изриващ земя,камънак и коренища)
3. КОВЪЧЕГ= КОВИЧАК (Скован от дъски)
4. КОРЕМ – виж "руската" дума КОРМИТ (= КОРЕМИТ т.е. ХРАНЯ) и "гръцката" КОРЕМ със същото значение,които никой не му минава през ум да обяви за туркоазиатски! От нея иде името КАРАН наместо КРУМ (= КРОН),употребявано също и от цар в древна Македония.
5. БЕЛЕГ= БОЛЯК (Болезнено място на стара рана).
6. УРВА= РУВА (РОВА,РОВЪ)- Изровено място,но също и ТУРВА (виж нейни производни като ВТУРВА и КАТУРВА).
7. ШЕЙНА= ШЕЙТНЯ (Диалектна форма на думата ШЕТНЯ).
8. ТЪРКАЛЯМ= ТЕРА КАЛЯМ (Окалям се в земята). Думата ТЕРА (Земя) е обявена днес за "римска" но всъщност е стара индоевропейска и не значи ТУРА нито ТУРКА,а с нейно участие има още много думи в Българския език- ТАРАЛЕЖ (ТЕРА-ЛЕЖ,В земята лежащ), ТАРАЛЯНКАНЕ (ТЕРА-ЛЯНГАНЕ т.е.- Лягане по земята), ТАРАТОР (ТЕРА-ДАР, Ястие от Земни дарове) и пр.
Всички тези примери показват колко глупаво е било от страна на тюрколозите да се захващат с тълкуванието на думи,за които нищичко не знаят и как някои пишман езиковеди са си "оставили ръцете" в "научните" си трудове.
МНОГО ТРУД ПОЛАГАТЕ И НЕНАПРАЗНО. ПОЗДРАВИ!
1. КОЛЧАН= КЪЛЦАН (Издълбан).
2. ПОРОЙ= ПОРИЙ (Изриващ земя,камънак и коренища)
3. КОВЪЧЕГ= КОВИЧАК (Скован от дъски)
4. КОРЕМ – виж "руската" дума КОРМИТ (= КОРЕМИТ т.е. ХРАНЯ) и "гръцката" КОРЕМ със същото значение,които никой не му минава през ум да обяви за туркоазиатски! От нея иде името КАРАН наместо КРУМ (= КРОН),употребявано също и от цар в древна Македония.
5. БЕЛЕГ= БОЛЯК (Болезнено място на стара рана).
6. УРВА= РУВА (РОВА,РОВЪ)- Изровено място,но също и ТУРВА (виж нейни производни като ВТУРВА и КАТУРВА).
7. ШЕЙНА= ШЕЙТНЯ (Диалектна форма на думата ШЕТНЯ).
8. ТЪРКАЛЯМ= ТЕРА КАЛЯМ (Окалям се в земята). Думата ТЕРА (Земя) е обявена днес за "римска" но всъщност е стара индоевропейска и не значи ТУРА нито ТУРКА,а с нейно участие има още много думи в Българския език- ТАРАЛЕЖ (ТЕРА-ЛЕЖ,В земята лежащ), ТАРАЛЯНКАНЕ (ТЕРА-ЛЯНГАНЕ т.е.- Лягане по земята), ТАРАТОР (ТЕРА-ДАР, Ястие от Земни дарове) и пр.
Всички тези примери показват колко глупаво е било от страна на тюрколозите да се захващат с тълкуванието на думи,за които нищичко не знаят и как някои пишман езиковеди са си "оставили ръцете" в "научните" си трудове.
Toова са точните отговори пък който харесва лъжите повече от истината,нека ги нарича "любителска лингвистика"! За мен псевдолингвистика е да превръщаш СЛОВЕНИТЕ и СКЛАВИТЕ в някакви мижави "славяни" а за тебе- КАТАМИТ в ГАНИМЕД,но последното е факт а не останалото! Защитниците на истинното слово НИКОГА не са били хора на славата понеже са се борели за Божията правда и каноничните евангелия,а не за личната си суета!
от: kirk За постинг: За прабългарския език
"Потвърждавам - абсолютно нелогично и абсурдно е дори като хипотеза, а българистите го възприемат като факт!!! Какви солунски славяни??? Къде точно са били славяните дори не в Солун, а наоколо??? Славиниите са били в Пелопонес и това са славяноезични келти, отглеждащи коне, по на юг - милинги и езерци, които са от времето когато превземат Делфи. Езерци не е от езеро, а от езърк- граница!!! Според твоята представа - братята-просветители първо случайно научили езика на солунски славяни, макар да не ми е ясно за чий им е бил да го научават?! После вече направили славянските преводи по езика на велкоморавците, които дошли да молят за азбука. Мноооооого сложно я представи, и пак - ако може някак така да се откърка о българите таз хипотезка, аа?! Те не беха ли българи - поне по майкя??? Кой идиот византиец ще се ожени за българка или славянка???..."
И вие това ГО ЗНАЕТЕ. И тогава защо така, защо ВИНАГИ така? Психотронно увреждане от зората на демокрацията и подскачащиге митинги?
И вие това ГО ЗНАЕТЕ. И тогава защо така, защо ВИНАГИ така? Психотронно увреждане от зората на демокрацията и подскачащиге митинги?
То в науката няма и термин "славяни" но ето- вкарали са го! Затова се сърди първо на тях- моя термин е последица от техния,чистите ментета заслужават да ги наричаш така!
20.05.2021 12:34
За да се докаже произхода на дадена дума, трябва да се изследва и да се посочи в кой или в кои езици тя се е появила първоначално, в кои езици тя е заемка, заимствана...
Думата "кърма" е общославянска и е означавала "храна". Дали тя произлиза от "корем" е доста спорно, а и това не опровергава тюркския произход на думата "корем"...
"Търкалям" няма нищо общо с "Тера"... Коренът е "търк" – "търкул", "търкулвам се", "търкал"...
Езикознанието не бива да се политизира, идеологизира!...
20.05.2021 12:37
И вие това ГО ЗНАЕТЕ. И тогава защо така, защо ВИНАГИ така? Психотронно увреждане от зората на демокрацията и подскачащиге митинги?
За да се докаже произхода на дадена дума, трябва да се изследва и да се посочи в кой или в кои езици тя се е появила първоначално, в кои езици тя е заемка, заимствана...
Думата "кърма" е общославянска и е означавала "храна". Дали тя произлиза от "корем" е доста спорно, а и това не опровергава тюркския произход на думата "корем"...
"Търкалям" няма нищо общо с "Тера"... Коренът е "търк" – "търкул", "търкулвам се", "търкал"...
Езикознанието не бива да се политизира, идеологизира!...
Aa,KOРМИТ не значело КОРЕМИТ а КОРЕМ не значело КОРМ,така ли??? Трябвало било специално изследване за да докаже че този,който отрича моите твърдения не е лаик и повърхностен псевдоучен,който робува на докарани от чужбина погрешни идеологеми,родени от заблудите на XVIII-ти век??!! Кое изследване може да докаже,че ВЕРЕНИ не е ВЕРЕНЪ (ВЕРНИ), СОМОР не е вСьО–МОР а ТЕКУЧИТЕМ не е ТЕКУЧИЙ ТЕМ (Произтекъл от Темното царство езически бог)??? Ами никое изследване не може,понеже веднага ще запитам неговия автор: защо след "дракона" в Българския календар следва змия а не петел,и защо след коня следва овца (агне) а не мишка??? Нее байковци- с тия трикове не можете да спрете напредъка и прогреса,не може с турски номера от XVI-ти век да се опрете на европейската наука от XXI-ви век! Ако ТЪРКАЛЯМ не е ТЕРА-КАЛЯМ а ТЪРКУЛ,какво й пречи тогава да значи ТЕРА-КОЛ (Правене на колела по земята)- акъла или образованието??? Какво изследване ми е нужно на мен за да разбера,че ВЕРЕНИ е ВЕРЕНЪ (ВЕРНИ) а СИГОР е в едно и също семантично гнездо с думата СИГАР (Цигара),която пък заради индоевропейския си произход е близка до нашите думи ИСГАР (ИЗГАРЯ) и ЗАГАР,и е сходна по смисъл с името на онзи езически бог,който се "крие" в гърма и светкавицата? Какво изследване е нужно на нас за да разберем,че в думата СВЕТКАВИЦА например се "крие" думата СВЕТКА- езиковед ли трябва да ни го каже,специалист по лингвистика ли? Ние нямаме ли акъл да се сетим сами- само тюрколозите ли имат акъл??!! Определено НЕ ПРИЕМАМ това внушение за вярно- мерси!
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация