.
.
.
Малки разкази и басни
Лев Толстой

Един старец садял ябълкови дръвчета. Казали му:

— Защо ти са тези ябълки? Дълго има да чакаш плод от тези дръвчета и няма да изядеш нито една ябълчица от тях.

Старецът отвърнал:

— Ако аз не изям, други ще изядат и ще ми благодарят.

* * *

Два петела се биели на торището. Единият петел бил по-силен, надвил другия и го прогонил от торището. Всичките кокошки се събрали около петела и почнали да го хвалят. Петелът искал и в другия двор да научат за неговата сила и слава. Той литнал на плевнята, заплескал с криле и високо запял:

— Вижте ме всички, аз надвих другия петел! Нито един петел в света няма такава сила!

Додето изкукурига, долетял орелът, съборил петела, грабнал го между ноктите си и го отнесъл в своето гнездо.

* * *

Стадо овце вървели край гората, две агънца се отлъчили от стадото. Една стара овца казала:

— Не си играйте, агънца, злото бързо идва.

А вълкът стоял зад храста и рекъл:

— Не е истина, агънца, овцата е стара, краката й не държат, затова завижда. Тичайте сами из цялото поле.

Агънцата така и направили: отлъчили се от стадото, а вълкът ги хванал и ги изял.

* * *

Един слепец си отивал в къщи. Било нощ. Слепецът носел пред себе си светлина. Какъв глупав слепец, носи светлина пред себе си — а самият е сляп. За какво му е светлина? А светлината му е потребна, за да не го събори видещият.

* * *

Пътували двама селяни, единият за града, а другият от града. Шейните им се закачили една за друга. Единият викнал:

— Дай път, аз трябва по-скоро да ида в града.

А другият викнал:

— Ти дай път, аз трябва по-скоро да ида в къщи.

Те дълго викали. Трети селянин ги видял и казал:

— Който бърза, той да се върне назад.

* * *

Пропаднали парите на един селянин, но не могли да намерят крадеца. Събрали се селяните и почнали да обмислят: как да разберат у кого са парите. Един селянин рекъл:

— А пък аз зная такава приказка: гузен негонен бяга. Гледайте само, ей сега калпакът на крадеца ще почне да гори.

Един селянин се хванал за калпака си и всички разбрали, че той бил крадецът.

* * *

Двама селяни отишли заедно на лов. Единият слязъл в един дол и викнал на другия:

— Ела тука, че хванах една мечка!

— Довлечи я насам.

— Не мога да я довлека.

— Тогава сам ела тук.

— Ами че тя не ме пуща, иска да ме изяде.

Превод: Ангел Каралийчев

https://chitanka.info/text/30752-malki-razkazi-i-basni

Лев Николаевич също е мъдрец, създател на собствена теория за житейско поведение. Автор на великия роман "Война и мир". Публикуваното е непознато на мен творчество на Толстой. Обогатих се с мъдрост.

Хубави са, поучителни...

...Малки разкази и басни на Великия Лев Толстой...
Хубаво е да си ги спомняме. Мъдри и твърде човешки...

На младини е бил доста буен, после е помъдрял. И той като Сократ не е бил особено разбиран от съпругата си. Битува мнението, че последното му пътуване е било към последователите му в България.