.
.
.
Продължаваме с пътешествията на Гъливър...
ЧАСТ ТРЕТА
ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ /.../

ГЛАВА II

Описание на темперамента и нрава на лапутците. Авторът разказва за тяхната наука. За краля и неговия двор. Как е приет авторът. Страховете и тревогите, на които се поддават жителите. Авторът говори за жените

Като слязох от седалката, заобиколи ме тълпа, но тези, които стояха най-близо, изглежда, бяха от по-знатните. Те ме гледаха много учудени; всъщност не останах по-назад от тях, тъй като дотогава никога не бях виждал смъртни, тъй странни по телосложение, облекло и физиономия. Главите им бяха наклонени или надясно, или наляво; едното око бе обърнато навътре, а другото право нагоре към зенита. Горните им дрехи бяха украсени с образа на слънцето, с луни и звезди, преплетени с цигулки, флейти, арфи, тромпети, китари, клавесини и още много музикални инструменти, неизвестни у нас в Европа. Тук-таме забелязах мнозина, облечени като слуги, всеки от които държеше в ръка къса пръчка, на чийто край бе завързан като млатило надут мехур. В мехурите имаше малко сушен грах или дребни камъчета (както ми съобщиха по-късно). С тези мехури те от време на време леко удряха застаналите близо до тях хора по устата и ушите, но тогава не можех да схвана смисъла на този обичай. Изглежда, мисълта на тези хора е толкова погълната от дълбоки разсъждения, че нито могат да говорят, нито внимават какво правят другите, ако не ги стряскат чрез външно докосване по говорните и слуховите им органи;

ето защо онези, които са достатъчно богати, винаги имат между слугите си „плескач“ (на техния език се казва климеиол); и никога не излизат и не ходят на гости без него. Работата на този слуга е, когато двама или повече се съберат, леко да плесне с мехура устата на този, който ще говори, и дясното ухо на онзи или онези, към които се обръща. „Плескачът“ е нает също да придружава господаря си, когато се разхожда, и при случай леко да го потупва по очите; защото оня винаги е толкова погълнат в размисъл, че има явна опасност да падне във всяка зяпнала яма и да си удари главата о всеки изпречил се стълб; а из улиците да се блъска в другите хора или те да го блъснат в канавката.

Налагаше се да дам на читателя тези сведения, без които той би бил в същото недоумение като мен и не би могъл да разбере поведението на тези хора, докато ме водеха по стълбите за горния край на острова, към кралския дворец. Докато се изкачвахме, те няколко пъти забравяха какво има да вършат и ме оставяха сам, докато „плескачите“ отново възбудят паметта им; защото чуждестранният вид на облеклото и лицето ми сякаш ни най-малко не ги засягаше, нито пък виковете на простолюдието, чиито мисли и умове не бяха така обременени.

Най-после влязохме в двореца; въведоха ме в тронната зала, където видях краля, седнал на престола си, от двете страни на който стояха най-високопоставени личности. Пред трона имаше голяма маса, отрупана с глобуси, сфери и всякакви математически уреди. Негово величество не ни обърна никакво внимание, макар при влизането ни да се вдигна голям шум поради това, че там се събраха всички, свързани с царския двор. Но в този момент той бе дълбоко замислен върху разрешаването на една задача;

и ние чакахме повече от час, докато му се удаде да я реши. От двете му страни стоеше по един млад паж с плескало в ръка; когато видяха, че не е зает с работа, един от тях леко го плесна по устата, а другият по дясното ухо; при което той се стресна, като човек, събуден внезапно, и като погледна към мен и хората, с които бях, спомни си защо сме дошли, тъй като бе вече предизвестен. Той каза няколко думи; тогава един младеж с плескало бързо дойде при мен и леко ме удари по дясното ухо; но аз, доколкото можех, със знаци показах, че нямам нужда от подобен инструмент; а това, както узнах впоследствие, дало повод на негово величество и на целия кралски двор да имат много лошо мнение за умствените ми способности. Кралят, доколкото можах да отгатна, ми зададе няколко въпроса и аз му отговорих на всички езици, които знам. Когато стана ясно, че нито аз ги разбирам, нито те можеха да ме разберат, по негова заповед ме заведоха в една стая в неговия дворец (тъй като този владетел засенчваше всичките си предшественици по гостоприемството си към чужденци), където определиха двама души да ми прислужват. Донесоха вечеря и четирима благородници, които си спомням, че видях застанали много близо до краля, ми направиха честта да вечерят с мен. Сервираха две менюта, по три различни ястия от всяко меню. Първото се състоеше от овнешка плешка, изрязана във формата на равностранен триъгълник, парче говеждо — във форма на ромбоид, и един суджук — във форма на циклоид. Второто меню беше: две патици с криле и крака, привързани така, че да добият формата на цигулки, салами и кървавици, които приличаха на флейти и обои, и телешки гърди във формата на арфа. Прислужниците режеха хляба на конуси, цилиндри, паралелепипеди и разни други геометрични тела.

Докато вечеряхме, аз си позволих да попитам за названията на някои неща на техния език; и тези благородници с помощта на „плескачите“ си на драго сърце ми отговаряха, надявайки се да възбудят възхищението ми с големите си способности, ако се науча да разговарям с тях. Скоро можех да си поискам хляб, питие или каквото друго ми трябваше.
/.../

Докато бях затворен в стаята си, защото нямах дрехи и поради неразположение, което ме задържа там още няколко дена, аз много разширих речника си; и когато следващия път отидох при краля, разбрах много от онова, което той каза, и някак си му отговорих. Негово величество бе дал нареждане островът да се придвижи на изток-североизток точно над Лагадо, главния град на цялото кралство, който се намира долу на твърда земя.

/.../
Къщите им са лошо построени, стените наклонени, без нито един прав ъгъл в стаята; този недостатък произлиза от презрението им към практическата геометрия, която смятат за твърде проста и механична, а указанията, които дават, са твърде сложни и за най-интелигентните работници; поради което постоянно стават грешки. Макар много умело да използуват хартията и да боравят с линията, молива и пергела в обикновените действия и в ежедневието си, не съм виждал хора, по-тромави, непохватни и несръчни; нито пък съм срещал тъй мудни и объркани в понятията си хора във всички останали области освен математиката и музиката. Те не умеят да разсъждават и са склонни да спорят най-разпалено; освен ако се случи да са прави, което е рядкост. Въображението, фантазията и изобретателността са им съвсем чужди, а пък и в езика им няма думи, които да изразяват тези понятия — целият обсег на умствената им дейност е включен в рамките на гореспоменатите науки.
/.../

Тези хора живеят в постоянна тревога и нито за миг не се радват на душевно спокойствие; а тревогата им се дължи на причини, които почти никак не засягат останалите смъртни. Опасенията им произлизат от различни промени в небесните тела, от които те се страхуват. Боят се например, че вследствие на постоянното приближаване на Слънцето към Земята, тя след време непременно ще бъде абсорбирана или погълната от него. Че повърхността на Слънцето постепенно ще се покрие с кора от собствените му изпарения и ще престане да дава светлина на света. Че Земята за малко не се е докоснала до опашката на последната комета, което неизбежно е щяло да я превърне на прах и пепел; и че следващата комета, която според пресмятанията им ще се появи след сто и тридесет години, навярно ще ни унищожи.
/.../

"Пътешествията на Гъливър" Джонатан Суифт

https://chitanka.info/text/471/20#textstart

 

"Негово величество" – пропуснах да спомена в постинга си как наглите "синьокръвни" досадници са се самопроизвели във "величества".

Континентът, доколкото е подвластен на монарха на летящия остров, е известен с общото име Балнибарби; а столицата, както вече споменах, се казва Лагадо. Не малко задоволство изпитах, като се намерих на твърда земя, Отидох пеша до града без всякакво безпокойство, тъй като бях облечен като местните жители и знаех добре езика, за да разговарям с тях. Скоро намерих дома на лицето, до което имах препоръка; предадох му писмото от неговия приятел, големец на острова, и ми бе оказан много любезен прием. Този високопоставен велможа, на име Муноди нареди да ми дадат стая в собствения му дом, където останах през целия си престой в Лагадо; той се прояви като много гостолюбив домакин.

На заранта след пристигането ми той ме разведе с каляската си, за да разгледам града, който по големина е колкото половината от Лондон; но къщите са построени по много особен начин и повечето са зле поддържани. Хората по улиците ходеха бързо, с налудничав вид и втренчен поглед, и в повечето случаи бяха дрипави. Минахме през една от портите на града и обикаляхме около три мили из полето, където видях много хора да обработват земята с няколко вида сечива, но не можах да отгатна какво точно правят; нямаше обаче никакви изгледи там да израсне жито или трева, макар почвата да изглеждаше отлична. Не можах да се въздържа и да не изразя учудването си от тези странни гледки както в града, така и в полето; и си позволих да помоля водача си да бъде така любезен да ми обясни какво означават толкова много заети глави и ръце и толкова съсредоточени лица както по улиците, така и на полето, когато не се виждаше някакъв полезен резултат;

напротив, никога не бях виждал толкова зле обработена земя, толкова лошо построени и толкова порутени къщи, нито пък хора, чиито лица и облекло да носят отпечатъка на толкова голяма мизерия и толкова лишения.

Накрая стигнахме до къщата, която действително беше внушителна сграда, построена по най-добрите правила на старата архитектура. Шадраваните, градините, пътеките, алеите и горичките бяха подредени от човек с ум и добър вкус. Надлежно похвалих всичко, което видях, но негово превъзходителство не обърна ни най-малко внимание на думите ми; едва след вечеря, тъй като не присъствуваше трето лице, ми каза с много скръбен вид, че навярно ще трябва да събори къщите си в града и в имението си, за да ги построи отново по новия начин; да изкорени всички насаждения и да насади други, съобразени със съвременната практика; и да даде същите нареждания на всичките си арендатори; иначе щял да бъде порицан за своята гордост, чудатост, превзетост, невежество и прищевки- а можело и да се засили недоволството на негово величество.

Той каза, че възхищението, което, изглежда, ме е обзело, ще изчезне или ще намалее, когато ми съобщи някои подробности, за които навярно никога не съм чувал да се говори в кралския двор, тъй като хората там били твърде много погълнати от собствените си умозрителни теории за да обръщат внимание на онова, което става тук долу.

Казано накратко, това, което ми разправи, се свеждаше до следното. Преди около четиридесет години известни личности отишли горе в Лапута по работа или за развлечение; и след петмесечен престой се завърнали със съвършено повърхностни познания по математика, но обзети от някаква вятърничавост, придобита във въздушните простори горе. Като се върнали, тези хора почнали да не харесват начина, по който се ръководи всичко тук долу; и се заловили с проекти за реорганизирането на нова основа на всички изкуства, науки, езици и технически средства. За тази цел се сдобили с царска грамота да основат Академия на проектанти в Лагадо; и тази прищявка така масово се наложила сред хората, че в кралството нямало град измежду по-важните без подобна академия. В тези колежи професорите измисляли нови правила и методи в земеделието и строителството и изобретявали нови инструменти и сечива за всички занаяти и производства, с помощта на които обещавали, че един човек ще върши работата на десет души; за една седмица можело да се построи дворец от толкова здрави материали, че да трае на вечни времена, без да се нуждае от поправки, Всички плодове, които ражда земята, щели да зреят в което годишно време пожелаем и земята щяла да дава стократно повече, отколкото сега; наред с всичко това направили безброй други сполучливи предложения. Единственото неудобство било, че никой от тези проекти още не бил доусъвършенствуван; и междувременно цялата земя стояла напълно неизползувана и необработена, къщите се рушали, а хората оставали без храна и облекло. Вследствие на всичко това, вместо да се обезсърчат, проектантите настоявали с петдесет пъти по-голяма ярост да изпълнят плановете си, подтиквани колкото от надежда, толкова и от отчаяние; що се отнася до самия него, тъй като не бил човек с предприемчив дух, той се задоволявал да си работи по старому; да живее в къщите, построени от прадедите му и да постъпва като тях във всяка област на живота, без да прибягва до нововъведения. Още неколцина благородници и някои дребни дворяни направили като него; но на тях гледали с лошо око и с презрение, като на врагове на приложните науки, на невежи и лоши граждани, които предпочитат собственото си спокойствие и бездействие пред общия възход на страната си.

ГЛАВА V
Разрешават на автора да разгледа Голямата академия в Лагадо. Подробно описание на Академията. Заниманията на професорите

Тази Академия не е в едно единствено здание, а е разположена в няколко къщи от двете страни на една улица; тъй като вече били много порутени, къщите били купени и използувани за целите на Академията.

Директорът ме прие много любезно и аз ходих там много дни наред. Във всяка стая има един или повече проектанти; а струва ми се, че посетих не по-малко от петстотин стаи.

Първият човек, когото видях, беше слаб, със замърсени от сажди ръце и лице, с дълги коси и дълга брада, парцалив и опърлен на няколко места. Дрехите, ризата и кожата му имаха същия цвят. От седем години работел над един проект за извличане на слънчеви лъчи от краставици:

щели да ги слагат в херметически затворени стъкленици, които ще се отварят, за да затоплят въздуха през студени лета. Не се съмнявал — така ми каза, — че след още осем години ще може на приемлива цена да доставя слънце за градината на губернатора; но се оплака, че запасът му бил много малък и ме помоли настойчиво да му дам нещичко като насърчение за неговата изобретателност, особено като се има пред вид, че през този сезон краставиците били много скъпи. Дадох му малък подарък, тъй като благородният сановник, моят домакин, знаейки за обичая им да просят от всички посетители, ме бе снабдил с пари за тази цел.

Влязох в друга стая, но веднага понечих да изляза, защото почти ми прилоша от една ужасна воня. Моят придружител ме бутна напред, като най-настоятелно ме молеше шепнешком да не давам повод за обида, която щяла да предизвика силно възмущение; ето защо дори не посмях да си запуша носа. Проектантът в тази стаичка беше най-старият учен в Академията. Лицето и брадата му бяха бледожълти; ръцете и дрехите му цели изпоплескани с мръсотия. Когато ме представиха, той ме притисна здраво в прегръдките си (знак на уважение, от който бих се отказал на драго сърце). Още с постъпването си в Академията се заел с една процедура да превръща човешки изпражнения в първоначално приетата храна, като отделя различните съставни части, премахва полученото от жлъчката оцветяване и миризмата и обира слузта. Академията му отпускала седмична дажба от човешки изпражнения в съд, голям приблизително колкото бристолска бъчва.

Видях един друг, който се занимаваше да превръща лед в барут чрез нажежаване; той също така ми показа една написана от него монография върху ковкостта на огъня, която възнамерявал да издаде.

Там имаше един извънредно способен архитект, който изобретил нов метод за строеж на къщи, като се започва от покрива и се гради надолу към основите; метода си той-оправда пред мен, като се позова на подобна практика у две разумни насекоми — пчелата и паяка.

Другият проект предвиждаше пълното премахване на каквито и да е думи; авторът му изтъкваше неговите големи предимства както по здравословни съображения, така и заради по-голямата му краткост. Защото е очевидно, че с всяка дума, която изричаме, дробовете ни постепенно се разяждат и следователно това скъсява живота ни. Ето защо предлагал следния способ: тъй като думите са само имена на предмети, би било по-удобно всички хора да носят със себе си неща, които ще им бъдат необходими, за да изяснят въпроса, по който ще говорят. Това изобретение непременно е щяло да бъде приложено — едно истинско улеснение и от полза за здравето на отделния човек, — но жените наред с простолюдието и неграмотните заплашили, че ще вдигнат бунт, ако не им се разреши да говорят, като използуват езика си, както са правели дедите им; ето какви постоянни и непримирими врагове на науката са обикновените хора. Много от най-учените и най-мъдрите обаче се придържат към новия план да се изказват чрез предмети; а това крие само едно неудобство, а именно, ако човек има да свършва много работа, и то разнообразна, той е принуден да носи на гръб съответно по-голям товар, освен ако има достатъчно средства, за да плати един-двама яки прислужници да го придружават. Аз съм виждал двама от тези мъдреци едва ли не смазани от тежестта на товара си, като амбулантните търговци у нас;

когато тези учени се срещаха на улицата, те оставяха товара си, разтваряха торбите и разговаряха цял час; после прибираха инструментите си, помагаха си да нарамят отново товара и тогава се сбогуваха.

ГЛАВА VIII
Авторът продължава разказа си за Глъбдъбдриб. Предлага поправки в древната и новата история

Тъй като желаех да видя личности от древността, известни главно със своя ум и със своята ученост, нарочно отделих един ден само за това. Предложих Омир и Аристотел да се явят начело на всичките си коментатори, но те бяха толкова многобройни, че неколкостотин души бяха принудени да стоят в двора и в по-отдалечените стаи на двореца. Още от пръв поглед познах и различих тези двама герои не само от тълпата, но и един от друг. Омир беше по-високият и по-хубавият от двамата, вървеше много изправен за човек на неговата възраст, а очите му бяха най-живите и проницателни очи, които някога съм виждал. Аристотел ходеше много приведен и си служеше с тояга. Лицето му беше слабо, косите му — увиснали и оредели, а гласът — приглушен. Скоро открих, че и двамата не познават нито един от останалите присъствуващи и никога досега не бяха ги ни виждали, ни чували. Един дух, когото няма да назова, ми пошепна, че в долния свят тези коментатори винаги стояли най-далеч от главните си герои, тъй като съзнавали позора и вината си, гдето тъй невярно представили значението на тези автори на потомството. Представих Дидим[1] и Евстати[2] на Омир и успях да го убедя да се отнася към тях по-добре, отколкото може би заслужават; защото той скоро откри, че им липсва способността да вникнат в духа на един поет. Но Аристотел много се ядоса, като чу какво му разправих за Скот[3] и Рам[4], и ги попита дали останалата част от това племе са глупаци като тях.

Сетне помолих губернатора да повикат Декарт[5] и Гасенди[6], които успях да убедя да обяснят системите си на Аристотел. Този велик философ безрезервно призна собствените си грешки в естествознанието, защото за много неща бе изхождал само от предположения, както всички понякога са принудени да правят; намери обаче, че идеите на Гасенди, който бе направил доктрината на Епикур колкото се може по-привлекателна, а и въртеливите движения на Декарт са еднакво отживели времето си. Той предрече същата участ на земното притегляне, което съвременните учени толкова усърдно поддържат. Каза, че новите системи за обяснение на природата са само нови моди, които се променят през всяка епоха; и дори онези, които имат претенции да ги доказват въз основа на математически принципи, ще имат успех само за кратко време и ще престанат да бъдат популярни, когато им мине модата.

Прекарах пет дни в разговори с много други учени от древността. Видях повечето от първите римски императори. Накарах губернатора да призове готвачите на Хелиогабал[7] да ни приготвят вечеря; но те почти нищо не можаха да покажат от изкуството си поради липса на материали. Един илот на Агезилай[8] ни сготви спартанска чорба, но не можах да преглътна повече от една лъжица.

Двамата господа, които ме доведоха на острова, бързаха след три дни да се завърнат поради някаква частна работа и аз използувах тези дни, за да видя някои хора, по-късно умрели — най-изтъкнатите личности през последните двеста-триста години у нас и в други европейски страни; и тъй като винаги съм бил голям поклонник на знатни стари семейства, поисках от губернатора да призове една-две дузини крале с прадедите им от осем-девет поколения във възходящ ред. Но разочарованието ми беше много голямо и неочаквано. Защото вместо низ от кралски корони у едно семейство видях двама цигулари, трима наконтени царедворци и един италиански духовник. У друго — един бръснар, един абат и двама кардинали. Аз твърде много почитам короновани глави, за да се спирам повече на един толкова деликатен въпрос; що се отнася до барони, маркизи, херцози, графове и тям подобни, нямам подобни скрупули. И трябва да призная, с доста голямо удоволствие проследих до първоизточника им дадени характерни черти, с които се отличават някои семейства. Можах ясно да видя откъде едно семейство е взело дълга брадичка; защо в друго в две поколения е имало толкова негодници, а в следващите три поколения — глупаци, защо в едно трето семейство всички са смахнати, а в четвърто — мошеници. Как е произлязло онова, което Полидор Виргилий казва за един знатен род: „Necvir fortis, neefemina casta.“[9] Как жестокостта, лъжата, малодушието са станали характерните черти, с които известни семейства се отличават толкова, колкото и с гербовете си. Кой пръв е донесъл у някое благородно семейство сифилиса, който по пряка наследствена линия е стигнал до потомството им във вид на скрофулозни тумори. Не можех и да се учудвам на всичко това, защото си го обясних, като видях как се прекъсва родословието от пажове, лакеи, камериери, кочияши, комарджии, цигулари, актьори, капитани и джебчии.

Най-много се отвратих от съвременната история. Защото, след като внимателно проучих всички най-известни личности в царските дворове от сто години-насам, открих доколко светът е бил заблуждаван от продажни писатели, които приписват най-големите военни подвизи на страхливци, най-мъдрите съвети — на глупци, искреността — на ласкатели, римски добродетели — на предатели на родината си, набожност — на атеисти, непорочност — на педерасти, истината — на доносчици. Колко невинни и прекрасни хора са били осъдени на смърт или изгнание вследствие на това, че високопоставени министри са злоупотребявали с продажността на съдии и злобата на клики. Колко злодеи са били издигнати до най-високи и доверени длъжности, които им дават власт, достойнство и печалби;

колко голям дял в решенията и постъпките в царските дворове, в съветите и сенатите се пада на сводници, проститутки, паразити и шутове; какво лошо мнение си съставих за човешката мъдрост и почтеност, когато узнах истината за подбудите на много велики световни начинания и революции и за достойните за презрение случайности, на които те дължат успеха си.

Тук открих мошеничеството и невежеството на онези, които претендират да пишат т. нар. анекдоти или тайните истории; които са изпратили не един цар в гроба с чаша отрова; които повтарят „достоверен“ разговор между някой владетел и първия му министър, без на него да е имало свидетел; които отключват мислите и тайните чекмеджета на посланици и министри; и които вечно имат нещастието да бъдат онеправдани. Тук открих истинските причини за много велики събития, които са изненадвали света: как една уличница може да командува зад кулисите, кулисите да управляват цял един съвет, а съветът — цял сенат. Един генерал призна пред мен, че спечелил една победа от малодушие и лошо ръководство на сражението;

един адмирал призна, че по липса на точни сведения победил врага, комуто възнамерявал да предаде ескадрата си. Трима крале ме увериха, че през цялото си царуване нито веднъж не показали предпочитание към някои достоен човек освен по погрешка или вследствие на предателството на някой министър, комуто се доверявали; и пак нямало да предпочетат ценния човек, ако им се случело да живеят отново; те доказаха с много логични доводи, че царската корона не може да се поддържа без корупция;

защото положителният, самоуверен, непокорен нрав, който добродетелта създава у човека, бил постоянна пречка в обществените работи.

Полюбопитствувах да узная по какъв начин толкова много хора са успели да се сдобият с високи почетни титли и огромни имения. Ограничих разпитите си върху близкото минало, без обаче да засягам настоящето, защото исках да бъда уверен, че няма да обидя никого, дори някои чужденци .(не е необходимо да заявявам изрично на читателя, че това, което казвам по този повод, съвсем не се отнася до собствената ми страна). Бяха призовани мнозина и след кратък разпит установих толкова безчестия, че това породи у мен сериозни мисли. Между най-невинните хитрини, които споменаваха, бяха лъжесвидетелствуването, потисничеството, подкупите, измамата, сводничеството и тям подобни недъзи; за които проявих снизхождение в рамките на благоразумието. Но след като едни признаха, че дължат величието и богатството си на хомосексуализъм или кръвосмешение; други — на проституирането на съпругите и дъщерите си; трети — на измяна на родината или владетеля си; някои — на отравяне, по-голям брой — на злоупотреба с правосъдието, за да погубят невинните, то, надявам се, ще ми бъде простено, че тези разкрития повлияха да отслабне у мен онази дълбока почит, която по природа съм склонен да отдавам на високопоставени личности, към които ние, по-нискостоящите, би трябвало да се отнасяме с най-голямо уважение, подобаващо на високия им сан.

Често бях чел за големи заслуги спрямо владетели и държави и поисках да видя хората, на които те се дължат. Когато попитах, казаха ми, че имената им не били записани никъде; знаели се само неколцина, които историята е представила като най-долни мошеници и предатели. Колкото до останалите, изобщо не бях чувал за тях. Всички, които се появиха, изглеждаха подтиснати и бяха най-бедно облечени; повечето ми казаха, че умрели в мизерия и в немилост, а останалите загинали на ешафода или на бесилката.

Между другите имаше един човек, чийто случай ми се видя малко особен. До него стоеше младеж на около осемнадесет години. Мъжът ми каза, че дълги години бил капитан на кораб; и в морската битка при Акциум[10] имал големия късмет да пробие главната боева линия на неприятеля, да потопи три от линейните му кораби и да завладее четвъртия, което било единствената причина за бягството на Марк Антоний и за последвалата победа; каза ми, че застаналият до него младеж, единственият му син, бил убит в сражението. Добави, че разчитайки на известни заслуги, след края на войната отишъл в Рим и помолил в двореца на Август да бъде повишен и преместен на по-голям кораб, чийто командир бил убит; но без да вземат пред вид искането му, този пост бил даден на един младеж, който никога не бил виждал море, но бил син на Либертина, прислужница на една от любовниците на императора. Като се върнал на своя кораб, бил обвинен в неизпълнение на дълга си, а кораба дали на любимия паж на вицеадмирала Публикола; след това се оттеглил в един скромен чифлик много далече от Рим и там завършил дните си. Толкова бях любопитен да узная дали този разказ отговаря на истината, че поисках да бъде призован Агрипа, който командувал флотата на Юлий Цезар в това сражение. Той се появи и потвърди всичко, като представи в много по-благоприятна светлина капитана, чиято скромност бе омаловажила или прикрила голяма част от заслугите му.

Изненадах се да видя колко бързо се е появила и какви големи размери е взела покварата в тази империя вследствие на разкоша, който толкова късно е бил въведен там;

това ме накара по-малко да се учудвам на много подобни случай в други страни, където всякакви пороци преобладават от много по-отдавна и където всички похвали, както и цялата плячка са били заграбвани от главния военачалник, който може би е имал най-малко право и на едното, и на другото.

Понеже всеки призован имаше същата външност, каквато е имал приживе, натъжих се, като видях колко много е дегенерирал човешкият род през последните сто години. До каква степен сифилисът с всичките си последици и видове е променил всяка черта на английското лице, как е смалил ръста на телата, отпуснал нервите, отслабил сухожилията и мускулите, придал нездрав жълт цвят на кожата, размекнал плътта и й дал мирис на гранясала тлъстина.

Унизих се дотам да поискам да призоват английски йомени[11] от стария тип, някога тъй известни с простия си живот, със скромната си храна и облекло, с честността си, с истинския си свободен дух, с храбростта си и любовта си към родината. Не можех да остана безразличен при едно сравнение на живите с мъртвите, като си представих как техните внуци са продали всички тези чисти добродетели за пари; внуци, които продават гласа си и хитруват при наборите и тъй са придобили всички пороци и са се поддали на всяка поквара, каквато може да се научи в царския двор.