.
.
.

   Покрай каменната площадка шеташе къртица, дори проби дупка под площадката... Марин от Немайкъде разбра кой изяжда морковите, корените на магданоза и кой изнася извън двора, под телената оградна мрежа, луковиците на разни цветя...


   Той си каза: "Оставил съм място, по-голямо от площадката, а тя или той се навира тук!... Навярно хората са се научили от къртиците да ровят в земята, да правят дупки, тунели!"...
   През следващите дни измайстори пътечка, свързваща пътеката от входната врата и кладенеца, защото там се появиха две-три къртичини... В бетонираната пътечка Марин от Немайкъде вгради стар ключ, подкова, сърп, чук, металните части на мотика, коса, брадва и други останки от миналия век...
Близо до кладенеца зарови старо дървено сандъче, в което бе турил три древни монети...
   През есента посади на четири места по две пръчки от любимото си десертно грозде хамбургски мискет...
   Всяка сутрин Марин от Немайкъде изпълняваше следното упражнение – отиваше до кладенеца, спускаше кофата и я вадеше. Вода обаче нямаше в нея – освен два-три пръста, налята от външната чешма... После нашият човек сядаше на специалния си стол до кладенеца с чаша кафе, гледаше природата, минаващите по улицата хора и автомобили и се любуваше на живота...
Така го завари веднъж Ивангел Местния, който бе решил да навести стария си приятел...
   – О-о, здрасти, приятелю! – викна Ивангел, отваряйки входната
врата. – Как си?
   – Здравей и добре дошъл!... Ами чакам да дойде водата в кладенеца...
   – Ха-ха-ха! – разсмя си Ивангел. – Абе чух аз, че си измайсторил кладенец за чудо и приказ... Рекох да го видя с очите си... Браво! Наистина е много хубав! Но вероятността да се появи вода в него е нулева, нали разбираш?...
   – Да, разбирам – рече Марин Правдолюбеца. – Това е като вероятността нашите прадеди да са били древно местно население, живяло на тези земи отпреди н. е., както твърдиш...
   Ивангел седна на един пън до кладенеца и за стотен път изложи аргументите си за автохтонната теория, призната за псевдонаучна...
Вечерта, когато Ай се завърна от психоклиника "Рай", нейният съпруг отново седеше до кладенеца...
   – Как си, Мин? – попита тя. – Защо си все на това място?...

   – Искам да ме помниш все така, Ай!... Мечтая си след време тук да ми издигнат паметник!... И на него да пише: "Марин Правдолюбеца очаква Правдата"...
   Ай се засмя и го целуна:
   – Ето, тук съм!... Знаеш ли защо те обичам?... Защото си единствен, невероятен, чудесен!...
   – Но не колкото теб, вълшебна Ай!...

   Само Магическата дупка дочу този разговор и го съхрани в паметта си...

   Марин Тачков

"Кладенецът" е български игрален филм (драма) от 1991–ва година, по сценарий и режисура на Дочо Боджаков. Оператор е Иван Варимезов. Музиката във филма е композирана от Сергей Джоканов. Вокалните партии се изпълняват от поп изпълнителите Ваня Костова и Орлин Горанов и двамата бивши кадри на Ансамбъла на Строителни войски.

През лятото на 2050 г. Марин Правдолюбеца седеше до своя кладенец и записваше размислите си:
"Колко ли още години – 50, 100 или повече – ще са нужни за превръщането на хората от полуразумни в разумни същества?...

Благоразумието на единици не може да компенсира глупостта, тъпотата, невежеството, идиотизма, безумието... на милиони или милиарди хора...

Най-мъдрите и добронравствени мисли, норми, закони са написани отдавна, в древни времена. Проблемът е, че човечеството не ги спазва, заобикаля ги...

Огромна пречка са множеството лъжи, заблуди, измами, суеверия – втълпявани от дълбока древност в съзнанията, в душите на хората...

Властта е основната движеща сила в историята – казва Толстой и с тази мъдрост завършва гениалният му роман "Война и мир"... Аз мисля, че основните движещи сили в историята на човечеството са много: глад, алчност, завист, любов, омраза, отмъщение, слава, честолюбие, религиозност, фанатизъм, жажда за власт и богатства, разум, глупост, стремеж към оцеляване, свобода, правда...

Децата на Марин Правдолюбеца и на Ай следваха в СУ, където преподаваха учени от световна величина. Айма завърши психология, а Маай – международно право...
През 2053 г. Айма заработи в психоклиника "Рай", също така стана член на организацията "Психика и Природа", която се грижеше за хармоничните връзки между хората и Природата и в обществото...
Маай започна работа в Световния Съд за Справедливост. Този съд се бе прочул 20 г. по-рано, когато осъди доста лица от НАТО за десетки престъпления срещу човечеството и ги вкара в затвора... Подобна бе участта на висшестоящи ръководители на СБ, на МВФ, на ЦРУ и др. античовешки и антинародни организации...
Маай не се церемонеше много. Когато разбираше, че е мъчно да бъде осъден някой мошеник от световния елит, той махваше с ръка, бъркаше с мозъконаместващ лъч в главата на мошеника, за да намести мозъка му. Измамникът се разкайваше, даряваше нечестно спечелените богатства на държавата... и заживяваше като почти нормален човек...
Маай не знаеше, че бе получил тази вълшебна способност от Магическата дупка...
Великата българска Магическа дупка постепенно разширяваше своята невидима сфера на благотворно влияние – за пречистване на Природата и на човечеството... Тя поглъщаше вредните и отровни химически елементи, смъртоносните вируси, мафиотите, терористичните престъпници... След това ги изплюваше на стотици хиляди километри от Земята...
Учените така и не успяваха да разгадаят тайните на Магическата дупка...
Десетки световни експерти се заеха с изследването на земните недра и откриха, че в тях са скрити много неподозирани, непознати неща...
Наложи се хипотезата, че може би извънземните са... подземни...
Марин Правдолюбеца не вярваше в съществуването на извънземни, застрашаващи Земята... Той бе склонен да приеме, че извънземните са в главите на хората...

Марин Тачков