.
.
.

   Когато остаря, Ивангел Местния често ходеше в пенсионерския клуб, където се обсъждаха разни световни и местни проблеми...
   Веднъж Ивангел събра очите на всички пенсионери с думите:
   – Вие знаете ли, че ние, Българите, първи сме открили водата?... Първи сме започнали да плуваме, да готвим с вода, да се къпем!... Затова нашите древни прадеди са били най-чистоплътните, най-здравите, най-силните!... Как иначе щяхме да бием така наречените "византийци"?... А знаете ли, че Българската вода – изворната и минералната – е най-хубавата, най-лековитата в целия свят?...
   Присъстващите гледаха Ивангел с почуда, с удивление... Някои му вярваха, а други се съмняваха...
   Марин Правдолюбеца отдавна бе спрял да спори с Ивангел Местния. Обаче след този случай му хрумна чудновата идея...
   На стари години Марин от Немайкъде реши да направи нещо хубаво и българско – кладенец пред къщата, в която живееше с Ай и техните две деца... Скъпата му съпруга рече с усмивка:
   – Всичко си имаме... Само кладенец ни липсва!...

   Седемдесетгодишният Марин купи строителни материали и се захвана за работа. Между входната пътека и съседния двор направи квадратна площадка със специални плоски камъни... В единия ъгъл на площадката, откъм улицата, остави място за кладенеца, който щеше да е с диаметър 70 см. и надземна височина 70 см. Отля бетон за кладенеца и го облепи с каменни плочки... Сложи отвесно две дървени греди, проби ги, за да пъхне през тях метален прът, около който щеше да се навива и развива въжето с кофата... Измайстори покрив... Тури дървен капак на кладенеца. Използваше го за масичка, когато пиеше кафето си... Наоколо постави четири пъна и ги лакира... Откъм улицата и съседния двор облегна на кладенеца колело от каруца и крива лопата... Близо до тях заби две прави лопати и една вила...
   Покрай каменната площадка шеташе къртица, дори проби дупка под площадката... Марин от Немайкъде разбра кой изяжда морковите, корените на магданоза и кой изнася извън двора, под телената оградна мрежа, луковиците на разни цветя...

   Марин Тачков

Това че "Българите, първи сме открили водата" може и да е така. Странното и срамното е, че много българи тепърва откриват течащата вода и топлата вода.

В това, че първи сме открили водата, няма нищо срамно!
Даже ще ни сочат с пръст- вижте ги тия, откриха водата!
Откривателите дори и папуасите ги ценят, като Михлухо Маклай, например!
Но , да си последен е повече от срамно
В един глас всички казват- виж го този загубеняк, последен се довлече и се радва, като последен загубеняк!
Ако си последен, с цел да не те забележат, пак се лъжеш Ти закриваш състезанието
След време победителят я го помнят , я не, но за тебе казват- Кой, оня ли бе, дето дишаше праха на всички,? И полужив, едва се довлече, дишаше с акумулатор!?

Не ми стана ясно, какво ти става в момента?
Прав си, местен съм!
И най- сигурното доказателство, че съм такъв, е, че нямам никакъв мерак да ходя някъде другаде!
Защото там не ми харесва, колкото и лъскаво да е Явно пъпът ми е хвърлен тук!
Ти, като неместен, изследвал ли си пъпът ти къде е хвърлен?
Би трябвало да го направиш, иначе твърденияга ти ще са голословни! Например, дошъл си от пустинята Гоби, или от Каракум или Къзълкум Къзълкум е за предпочитане, там пясъкът е с необичаен, червен цвят!
Разхождаща се къртица, каквато и да е алегорияга, трудно можеш да видиш Може, само за миг да я зърнеш, но да се шляе безцелно, това е абсурд!

Не съм казал, че е срамно... Въпросът е дали е вярно, дали е истина...