2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Христо Ботев за Кирил и Методий
от Христо Ботев в Избор на редактора · 23/05/2016 · 21:18
в-к Знаме, г.I, брой 15 от 8 май 1875 г.
Празнуването на Кирил и Методий
В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общечовечески характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение от страната на секи един човек, който не е дотолкова безсовестен, за да каже: „Аз изпълних вече длъжността си към отечеството, което ме е родило, и не дължа вече нищо на човечеството, което ми е дало средства да живея”.
И в историята на нашият потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовеческият напредък, и които, разбира се, тряба да възбуждат почет и уважение не само в душата на (1) нашето младо поколение, но на секи честен, искрен и признателен славянин.
Едно от тие събития, без съмнение, е кръщението на българският народ, т.е. приеманието на онова хуманно човеческо учение, което от една страна, ако и да принесе заедно със себе си из Византия заразата на нашето политическо падение, но от друга страна, турна начало на оная знаменита в старо време славянска култура, за която възпоминанията днес сближават и въодушевляват с взаимни симпатии почти сичките славянски племена. Днес почти сичкият славянски мир празнува денят 11 май (2) и днес секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братя Кирила и Методия. Тие са гениите, които са записали знаменитото събитие в нашата бурна история, и тие са представителите пред богът на славянският братски, равноправен и свободен съюз.
Като българи и проповедници на свободата, на братството и на сближението между славяните, наша длъжност е да видиме какво значение има и тряба да има за назе денят, в който ние празнуваме паметта на нашите равноапостолни братя. За нас не е важно дотолкова тяхното значение в историята на християнството и на православната восточна черкова, затова ние оставяме в мир и покой епохата на тяхната деятелност и обръщаме се към съвременното значение на празникът 11 май.
В продължението на страшните и нечуените исторически страдания на нашият народ паметта на Кирила и Методия се избърса из минеите (3) на фанариотската черкова и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществуванието на българският народ. Няма повече от 20 години, откакто тая памет се поднови изново чрез борбата, която пламна между българският и гръцкият елемент и която направи 11 май празник за победа над православно-разбойническият разврат, празник за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възрождение. Така 11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който тряба да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.
Но как празнуваме ние тоя знаменит и свещен за нас празник? Ето стават вече толкова години, откакто ние сме смъкнали от шиите си фанариотският ярем и откакто живееме самостоятелно в черковно отношение; а събираме се да празнуваме паметта на това освобождение само затова, за да се понапием, понаядем и повеселим и за да покажем, че от 365 дена в годината ние само тоя ден посвещаваме на народът си и само в тоя ден биваме патриоти. Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни” песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дълго действието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!”
Какъв срам и присмех за паметта на оние, които така пламенно и искрено са обичали човечеството и които така енергически и самоотвержено са работили за ползата и за свободата на своят народ! „Но да живее всеобщата славянска глупост!” – ще да извикаме ние и ще да се обърнеме към нашата емиграция.
И тука, както в поробеното отечество на Кирила и Методия, народният празник е тържество само на пиянството и на виковете, и тука, както в нещастна България, свободните робове празнуват 11 май само затова, за да покажат особеностите на своята славянска натура. Служба в черковата, слова и речи пред чужденците, музика и пиянство на банкетите, тостове за свободата на България и най-после сън, като настане вторият или третият час на нощта. На другият ден българското „аз” не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, отколкото заплатили, и че останали твърде доволни от „разпалените” тостове на патриотическото вино. Иди после това при изтрезнелият патриотин, който вчера е бил готов да се бори с Голиата и да даде даже и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да изпълни барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс (4) ще да ти каже, че си луд или че не си още изтрезнял. Видите ли кои сме ние?
Тъй е изминала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; тъй ние от година на година на секи 11 май освобождаваме своето нещастно отечество. Гладните и голите седят на бреговете на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде полезен на себе си, пък тогава вече на своето отечество. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони! Де е българският Нарушевич(5), за да падне пред вас на колене и да извика: „Волы, ослы и всякiй скотъ, хвалите господа!”
Но като казваме тие думи, ние се обръщаме към оние, които не могат да пеят песента на Сиона(6) в чужда страна и които плачат за Ерусалимът на Кирила и Методи я със следующите думи: „Братия! Не сядемъ мы на совьть злыхъ и нечестивыхъ и съ подлецами не пребудемъ, а примкнемъ къ свободнимъ и окружимъ олтарь бога нашего!”
11 май скоро ще да бъде празник на нашата революция и на нашата свобода.
Христо Ботев
8 май 1875 г.
Бележки
(1) в оригинала „в”
(2) по стар стил 24 май – празникът на славянската писменост и култура – се е отбелязвал на 11 май
(3) минеи – черковни книги
(4) Лесепс (1805-1897г.) – френски дипломат, известен със своята настойчивост и упоритост; политическият Лесепс – Ботев подиграва наши „патриоти”, които само на думи са политически деятели
(5) Адам Нарушевич (1733-1796г.) – виден полски историк и писател-демократ, известен с острите си сатирически и разобличителни статии против полското чорбаджийско съсловие (шляхта)
(6) Сион – централният хълм на Йерусалим, символизиращ еврейската родина. В псалм 136 на Библията се казва: „При реките вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион…”
www.memoriabg.com/2016/05/23/hristo-botev-kiril-i-metodii/
liternet.bg/publish5/hbotev/pub/kiril.htm
Великият Ботев
Природата не си прави селфита, не се инт...
''Тъй е изминала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; тъй ние от година на година на секи 11 май освобождаваме своето нещастно отечество. Гладните и голите седят на бреговете на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде полезен на себе си, пък тогава вече на своето отечество. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони!"
Честит 24 май!
''Тъй е изминала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; тъй ние от година на година на секи 11 май освобождаваме своето нещастно отечество. Гладните и голите седят на бреговете на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде полезен на себе си, пък тогава вече на своето отечество. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони!"
Честит 24 май!
Силен текст на Ботев! Но няма кой да го чете...
Честит празник!...
Честит празник, МТ46!
Поздрави!
Господи,сякаш го е писал,буквално днес!!!
Честит празник, МТ46!
Поздрави!
Господи,сякаш го е писал,буквално днес!!!
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация