.
.
.
Режисьорът Майкъл Мур: Америка има още много да се учи от Европа Спрете с мръсните войни, помислете за здравеопазването, призовава носителят на "Оскар"   Ирина Гигова 12:15, 23 септември 2015

...
След „Роджър и аз”, „Фаренхайт 9/11” и „Сико” режисьорът се връща с нов, доскоро супер секретен проект, наречен Where to invade next („Къде да нахлуем следващия път”, преведен и като „Кого да нападнем сега”). Той бе показан в специалната програма на феста. След атентатите от 11 септември, войната в Ирак, контрола над въоръжаването и проблемите в американското здравеопазване Мур пак подхваща Пентагона – след 6 години мълчание, последвали „Капитализъм: Любовна история”, и то точно в навечерието на президентските избори. На въпроса защо продължава да атакува страната, която обича, той отговаря: „Именно защото я обичам”.

Новият филм подлага на кръстосан огън дългия списък с инвазиите на САЩ – осъществени и потенциални, и задава въпроса какво би се случило, ако Америка продължи да дава най-доброто (тоест най-лошото) от себе си, за да напада други държави и нации. Идеята е чрез архивни материали и фикция да си представим план за атака в голям мащаб; в началото кинаджията Мур е „спешно призован” от американските военни, разочаровани от факта, че са губили всяка война от Втората световна насам: Корея, Виетнам, Ливан, Ирак, Афганистан, Сирия, Либия, Йемен, пак Ирак. „Къде да нахлуем сега?”, питат го те, а Мур откликва: „Оттук нататък оставете на мен”. И

предлага инвазията да започне от Европа

Става дума обаче за различен тип инвазия.

В Италия например млада двойка обяснява, че хората там се радват средно на 30-35 дни платен отпуск годишно, без да се смятат официалните празници, 15-те дни, които се полагат при женитба, и 5-те месеца майчинство. „Как е възможно? Нямаше ли криза при вас?!”, чуди се кинаджията, а отговор дава изпълнителният директор на Ducati, според когото няма противоречие между печалбите на компанията и благополучието на нейните работници и служители. Тоест: повече почивки – по-голяма производителност.

Следващите дестинации на документалиста са Франция, Финландия, Словения, Германия, Исландия. Навсякъде Мур открива изненади за американския ум. Словения например има добре разработена система на безплатно висше образование, която е в състояние да улесни интеграцията на чуждестранните студенти – още една малка бележка за оптимизиране на държава като Америка, смятаща се за по-напреднала от останалия свят. Служителите в германското предприятие Faber-Castell, което произвежда офис консумативи и има филиали в доста други страни, пък работят 36 часа седмично срещу заплащане, отговарящо на 40-часова работна седмица. Освен това редовно биват изпращани на спа ваканции, за да не изпадат в стрес. „Исках да направя филм от гледна точка на обикновените хора.

Нека овладеем територии, които не познаваме и си мислим, че нашата система от ценности е по-ефикасна от другите. Не е така – категоричен е Майкъл Мур. - Причината, поради която избухват някои войни, е именно дезинформацията. Малцина знаят например, че в Исландия жените са постигнали истинско равенство в обществения живот, в работата и бизнеса. В това отношение са много пред нас. Подобни революции се случват за много кратко време и медиите и политиците са тези, които трябва да ги доловят и популяризират, за да влеят оптимизъм в обществото”.

В осъществяването на проекта кинодокументалистът не е разчитал на големи студия. „Исках просто да се кача на фургона и да събера колкото се може повече

свидетелства от гражданите на света

най-вече в Европа. Единственото оръжие, което един гражданин като мен има, за да продължи да обича страната си, е да каже на властниците: „Спрете се, допускате огромна грешка!”. Това целя с моето кино. Вие бихте ли се возили в кола, която лети в грешната посока? Нямаше ли да кажете на приятеля си зад волана да намали скоростта и да обърне? Аз – да. С моите документални филми се опитвам да обясня на управляващите: „Не, ние не ви подкрепяме. Няма да се присъединим към вашите мръсни войни! Вместо това какво бихте казали да свалите оръжието и да гарантирате здравеопазване за всички?”, полемизира носителят на „Оскар”.

Неговият неоценен от Американската филмова академия „Фаренхайт 9/11”, подлагащ на унищожителна критика външната политика на Буш-младши, си остава документалната лента, донесла най-много печалби в историята на киното ($119,2 млн.).

„Кого да нападнем сега” Майкъл Мур нарича „своя щастлив филм”:„Омръзна ми само да се вра в проблемите на САЩ. Време е да се дадат отговори, решения в сфери от образованието до инфраструктурата. След срещите ми с лидери и с обикновени хора мисля, че някаква промяна все пак тече. Готови сме да погледнем и към постиженията на други народи. Така че – пълен напред с киното”.

Лентата е заснета, преди колосалната бежанска вълна да залее Стария континент. Вече се чуват гласове Америка да започне да приема по-голям брой мигранти. По този проблем Страната на неограничените възможности също трябва да се равни по пукащата се по шевовете Европа.Така че - очакваме следващ филм от Майкъл Мур.

Ирина Гигова

novinar.bg/news/rezhisiorat-majkal-mur-amerika-ima-oshte-mnogo-da-se-uchi-ot-evropa_NTE0MTszMA==.html

www.dokumentalni.com/

но със забележка,че проповядва краен либерализъм,който е контра-продуктивен на демокрацията,която се побира в три думи:Ред,Законност и Справедливост!Прекалената либералност лишава хората и държавите от имунната им система!Това,което е възможно за малки народи,като норвежци и исландци е практически невъзможно за по-големи народи.Не може правата на човека да се противопоставят на законността и справедливостта ,установени с реда в държавата,избран от мнозинството от нейните граждани!Права и Право са различни категории и не бива,между тях да се слага знак на равенство!

Да, има либерални забежки, но не те са основното. Най-важни са съпоставките между антисоциалните закони и норми в САЩ и социалните закони, природосъобразните норми в редица европейски страни. В това отношение днешна България е доста близо до САЩ /с изключение на мизерното заплащане у нас/ и доста далеч от Западна Европа, от скандинавските страни...