Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2023 23:30 - Словяни и славяни. Въпрос към любителите на историята
Автор: mt46 Категория: Хоби   
Прочетен: 3965 Коментари: 18 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

/.../  ӕзъıку . бъıс̑ Е ӕзъıкъ Словѣнескъ . ѿ племени 18 Афетова . Нарци 19 єже суть Словѣне .

Во 20 мнозѣхъ же времѧнѣх . сѣли суть Словѣни по Дунаєви . гдѣ єсть нъıне 21 Оугорьска землѧ . и Болгарьска 22. [и] Ж ѿ тѣхъ Словѣнъ

6

разидошасѧ по землѣ . и прозвашасѧ именъı своими . гдѣ сѣдше на которомъ 23 мѣстѣ . ӕко 24 пришедше сѣдоша . на рѣцѣ имѧнемъ Марава 25. и прозвашасѧ Морава . а друзии Чеси нарекошас̑ . а се ти же Словѣни 26 Хровате 27 Бѣлии . и Серебь 28. и Хорутане . Волхомъ 29 бо нашедшемъ 30 на Словѣни на Дунаискиӕ . [и] Ж сѣдшемъ 31 в них . и насилѧщемъ 32 имъ . Словѣни же ѡви 33 пришедше сѣдоша 34 на Вислѣ . и /л.3/ прозвашасѧ Лѧхове . а ѿ тѣхъ Лѧховъ прозвашасѧ Полѧне . Лѧхове . друзии Лутичи З. ини 35 Мазовшане ини Поморѧне . такоже и ти 36 Словѣне пришедше и 37 сѣдоша по Днѣпру 38. и нарекошасѧ Полѧне . а друзии Древлѧне 39 зане сѣдоша в лѣсѣх . а друзии сѣдоша межю 40 Припетью 41 и Двиною. и нарекошасѧ Дреговичи 42. [инии сѣдоша на Двинѣ и нарекошас̑ Полочане] И рѣчьки 43 ради ӕже втечеть 44 въ Двину . имѧнемъ Полота . ѿ сеӕ прозвашасѧ Полочане . Словѣни 45 же сѣдоша ѡколо єзера 46 Илмерѧ 47. [и] І прозвашасѧ своимъ имѧнемъ и сдѣлаша градъ 48. и нарекоша 49 и 50 Новъгородъ . а друзии сѣдоша по Деснѣ . и по Сѣли 51 по Сулѣ 52 и нарекоша 53 Сѣверъ 54. [и] І тако разидесѧ Словѣньскии ӕзъıкъ тѣмже и грамота прозвасѧ Словѣньскаӕ 55.
/.../
 "... и приде въ Словѣни . идеже нъıнѣ Новъгородъ 44. и видѣ ту люди сущаӕ . како єсть ѡбъıчаи имъ 45. и 46 како сѧ мъıють [и] З хвощютсѧ 47. и оудивисѧ имъ . [и] З иде въ Вариги 48 и приде в Римъ [и] З исповѣда єлико наоучи . и єлико видѣ . и реч̑ имъ дивно видѣхъ словѣньскую землю 49..."
/.../
"...а Словѣни 65 своє в Новѣгородѣ а другоє на Полотѣ иже 66 Полочане ѿ нихъже 67. Кривичи же 68 сѣдѧть на верхъ Волги ..."

http://litopys.org.ua/

Из 
 "Повесть временных лет" („Повест за изминалите години“)

ПП: И така – тези "словени" или "словяни" етнос, народност ли са? Или са малка професионална група ,"хора на словото", както твърдят някои съвременни български псевдоисторици и крайни националисти? Който твърди второто и продължава да антиславянства, ако е курназ, да отиде в Русия, да каже на руснаците, че не са славяни! Може да прескочи и до Сърбия, до Словения, до Словакия, до Чехия и т. н. – да поучи, да просвети народите им, че не са славяни...




Гласувай:
13


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. fun1001 - ..нищоо, не мога да разбера :)
27.03.2023 09:27

не знам, дали, има Славянака' Шапка'преди Паисий..

но, добре, че се е родил 'на време'', че, нямаме..
Тракалака..Мамата си тракаа..))

параисториите, на които, им казваш...крайни националисти,
са, най обиконвени, кресльовци, популисти, които..
държат, да грабнат Вниманието на ''пополу''- народа
и, съответно, да го..'използуват'' за лични цели, и облаги

ТЕЗИ, не работят ''ползу рода'', инак, да бяха организирали
читалишни беседи, да бяха, се срещали с децата, учениците,
и да ги..пРосветляват..ама, там, пари, нема,няма , и клакьори..

трудоемко,е , и няма, блогови ''аплаузи'', и 8000, чЕтенки...
мишки..../ без усмивки...
цитирай
2. dobrodan - Някои уточнения :).
27.03.2023 10:00
Повест за миналите времена е писана вероятно през XII век.
Затова възникват въпроси. Не един, не два.
Какви славяни са тия от Яфетовия род? Чел ли си кои народи и говорещи на кои езици са причислени към яфетовите потомци?
Какви славяни са хърватите, сърбите, арутените (хорутани)?
Що за славяни са дреговичите (дрегва е блато, но не на славянски или словенски език), а новгородците? Кривичите - славяни и те, горе на Волга?
Това не е вярно.
Всички тия изброени племена са ославянени. Няма друго обяснение. Няма начин Нестор да пише през XII век за славянски Новгород Велики - Кремъл, Ярловски двор и Софийски двор. Коя от тези сгради, да ги наречем, носи славянско име?

https://proza.ru/2017/09/14/1999

https://total-selena.blogspot.com/2020/08/blog-post_20.html

http://fatus.chat.ru/letopis.html чете се мъчно заради шрифта

Дори и само този последен линк да отвориш, ще се замислиш доста сериозно :).

https://sviatoiar.livejournal.com/1351.html
цитирай
3. mt46 - https://proza.ru/2022/03/31/1661
27.03.2023 12:59
dobrodan написа:
Повест за миналите времена е писана вероятно през XII век.
Затова възникват въпроси. Не един, не два.
Какви славяни са тия от Яфетовия род? Чел ли си кои народи и говорещи на кои езици са причислени към яфетовите потомци?
Какви славяни са хърватите, сърбите, арутените (хорутани)?
Що за славяни са дреговичите (дрегва е блато, но не на славянски или словенски език), а новгородците? Кривичите - славяни и те, горе на Волга?
Това не е вярно.
Всички тия изброени племена са ославянени. Няма друго обяснение. Няма начин Нестор да пише през XII век за славянски Новгород Велики - Кремъл, Ярловски двор и Софийски двор. Коя от тези сгради, да ги наречем, носи славянско име?

https://proza/2017/09/14/1999

https://total-selena.blogspot/2020/08/blog-post_20.html

http://fatus.chat/letopis.html чете се мъчно заради шрифта

Дори и само този последен линк да отвориш, ще се замислиш доста сериозно :).

https://sviatoiar.livejournal/1351.html

Странно! Даваш ми за пример писанията на крайния руски националист Ал. Смирнов!?... Велесовата версия ти изглежда по-правдоподобна?!... Смайва ме "логиката" ти!...
цитирай
4. dobrodan - Крайният руски националист
27.03.2023 14:52
също смята Несторовия летопис в тоя му вид за фалшификат.
Относно т. нар. Велесова книга :). Ще потърся довечера на едно-две места, ще видиш кой и кога пише оригинала :).
Така, ето.

За пръв летописец на урусите се смята синът на кара-бурджанския (дунавско-български) цар Шамгун (Симеон) Боян или Бури-Боян. Някои писатели го наричат Борис, поради което Боян бива объркван с Борис Балтавар (Светослав Игоревич). Боян-Борис бил писател, разказвач, музикант и вълшебник, а Борис Балтавар не е написал нито ред в живота си и просто е размахвал майсторски меча си. "Поучението на Борис", приписано по-късно на Борис Балтавар, също е написано от Боян-Борис... Единствената им обща черта била вярата в джима (тангризма). До края на дните си Боян, както и Борис Балтавар останал джимъяр (тангрист) и дори наричал баща си - православния Симеон - само с езическото му име Орон (Знаме). Това име Симеон получил след едно сражение, в което подхванал българското знаме от ранения знаменосец и не му дал да падне. Като противник на християнството Боян влязъл в остър конфликт с баща си по въпросите на вярата и се принудил да замине от Дунавска България отначало в Галич, а после в Бащу (Киев). По време на престоя си в Искел (Рус) Бури-Боян написал известната си книга "Боян дастанъ" (Сказание на Боян). Тази книга наричат още и "Клетвата"; в нея той говори следното: "Това не е книга, написана за просто мъдруване над нея, а затова, за да можеш ти, прочелият я, да се проникнеш от любов към родната земя и да й се закълнеш във вечна вярност... (Боян дастанъ получила още едно име - Велесовата книга)... В нея Бури-Боян нарича Атила "Кий" - управляващият урусите (руси) и твърди, че българите-барсили - предците на барините и урусите - са се преселили на брега на Буричай (Днепър) през 302 г. от Буртаската война и нарича тази 351 г. пр. н. е. първа година на "Уруската ера"...

"Барис тарих" или "Поученията на Святослав"

...Преди похода към Урум ("Византия") Барис Балтавар (Святослав I) написал на тюрко-български език своите "Поучения", наречени "Поучения на Барис", "Барис тарих" (Летопис на Святослав)...Въз основа на това "Поучение" (ще го споменаваме като "Поучение на Святослав") брадатите уруси или букали се отделили от българите и започнали да смятат себе си за отделен народ, макар и до времето на Карак (Владимир Мономах) още пазели своя тюрко-български език. Отначало "Поучението" било записано върху дърво с балканските букви (кирилица) на родния на Борис тюрко-български език...
Текстът на "Поучението на Святослав", запазен в главата "Как разказват за миналото на урусите (русичите) в "Берсала тарих" (Переяславската летопис или Переяславската история) ще наричаме оригинален. Съответства му текстът, запазен във "Велесовата книга" или "Славянски веди" по превода на Дудко (Велесова книга. Славянски веди. М., 2002 г.) Нерядко той силно се отличава от оригиналния текст. Защо? Възможно е руският преводач да е превеждал силно изопачен текст на "Поучението", както и да не е познавал добре тюрко-българския език.
"Велесовата книга" накратко ще изписваме ВК.

"Напразно бихме си спомняли щастливите наши времена преди новия път, напразно ще бъде да се оглеждаме, ако народът почти нищо не знае за Наджи (Подземния Свят), Сувар (Небесата) и Джамир (Земята, "Реалният Свят"), за двете страни на живота - за Светлината и Тъмнината, за Доброто и Злото - и дори се притеснява да мисли за тях.

Текст от ВК: стр. 27 - ...отчетливо си спомняме добрите стари времена, но не знаем накъде да тръгнем. Гледаме назад и казваме, че се срамуваме да знаем за Навь, Правь и Явь, и да тълкуваме и обмисляме двете страни на битието.

Тангра (Бог) създал Сувар, Наджи, чашата от джамир (гранит), която наричаме Джамир Савит и Джир (Земя); алпите (първичните хора, на които дарувал безсмъртие, духовете); Слънцето, Луната и Звездите.

Текст от ВК:
Дажбог сътворил яйце, което е светлината на звездите и месечината. И в тая бездна Дажбог окачил земята ни, за да се държи тя.

Тангра окачил Джамир Савит (Земята) на клонче на Тит или Бой-Терек (Вселенското дърво), на което "Гранитната Чаша" оттогава виси. От Сувар (Небето) се излива Тиджа (Тича, Тиза - Извор на живота), раждащ живот по волята на Тангра. Когато сокът Тиджа в живото пресъхне, живото умира и попада в Наджи или Тама (Подземният, Другият свят). А в Сувар (на Небето) има вечен живот, но там отиват само героите и праведните, които след смъртта им Тангра превръща в алпи. Нека урусите запомнят това българско знание, така то ще остане с нас. Това е, виждам, нашият Кулай (Съдба).

Текст от ВК:
Правь е неведомо устроена от Дажбог, а по нея като прежда се стеле Явь и създава нашия живот, а когато спре - идва смъртта. Явь е течащото, създадено в Правь, а Навь е преди Явь и след нея (тези три думи са в женски род, бел. прев.). В Правь е Явь. Научихме старото знание и да въведем душите си в него, защото е наше. Защото така дойде на Колото до нас.

Решихме така и веднага душата, дарена от Тангра почувствувахме в себе си и разбрахме, че ненапразно сме го направили. Виждам как духовете на предците ни от Архия (Другия Свят, Чистилището) ни гледат, плачат и ни жалят, викат ни да почитаме българската вяра и да не забравяме за Сувар, Наджи и Джамир. Този, който пренебрегва и се глуми над това, е недостоен да бъде Божие създание и и урус (русич). Ще молим Бога да помогне да опазим душите и телата си чисти, и да живеем на земята не по-зле от предците, и крепка да бъде нашата вяра. Нали ние, урусите, сме създания на Тангра. Когато вие, русите, разбирате, че Бог е един и е винаги с нас, то поумнявате и започвате да съзирате истината. Кланяйте се на Бога, слугите му и бага-правител почитайте, както е заповядал Тангра на всички - от Божия гняв никъде на земята с кравите, овцете и другия скот и всякакво добро не ще избягате... Затова са прави нашите старци, които ни карат да живеем според българската вяра, и така да бъде.

Текст от ВК:
Творческата божествена сила видяхме у себе си, тя ни е дадена от боговете и не следва да се стараем напразно. Ето, душите на праотците ни гледат към нас от Ирий, жалят ни, плачат и викат по нас, че сме пренебрегнали Правь, Навь и Явь... Не им обръщаме внимание и се присмиваме на истината... Не сме достойни да бъдем внуци на Дажбог... Затова молим боговете да бъдат чисти душите и телата ни, и да живеем заедно с праотците си в боговете, слети с тях в единна правда. Защото сме внуци на Дажбог. Гледай, русиче. Ум: нали Умът велик божий е един с нас. На него правете служения и възпявайте воединно с боговете. Защото тленен е животът и ние също сме там, където да работим на князете наши, като живеем в земите заедно с телците и овните, и добитъка............ Затова казано е от старците да правим добро, и както дедите ни казваха, да бъде...

Когато още нашите предци - мерите - бродели из степта, то Локбир или Локър ги довел в Урус-Суба или Кавил (Северния Прикаспий), защото в Събан (Средна Азия, Сибир) настъпил лют мраз. Това станало преди повече от 30 000 години.

Текст от ВК, стр. 29:
Така водели добитъка нашите праотци и били доведени от бащата Орий в края Руски, защото там, където живеели, много теглили от ранните студове... Това било преди две тъми (20 000 години)....


Оттук Локър извършил поход срещу Ахил (Балканите), подчинил Балин (източна Европа) и заселил там част от мерите и булите, отведени от Балканите. Те се сближили и станали един народ, който отначало наричали булимери, а малко по-късно - българи.

Текст от ВК:
Имало народ, родствен нам, илмерски...
От корена на тоя български народ се откъснало нашето племе уруси (русичи), и оттогава урусите живеели заедно с другите булимери-българи, наши братя, подобни нам, а когато имало война, те се отбранявали заедно от враговете.

Текст от ВК:
От този корен израснал и народът ни, който по-късно дошъл в Руската земя и се заселил сред илмерите. Защото те са наши братя и са подобни нам; когато имало война - те ни пазели от злото.

Така сме преживяли 20 000 години. После българите били нападнати от алпа Шурале (дух на Смъртта) и нечистите сили, на тях им се наложило да избягат в Агацир (Горската Земя). В нея те като ловци и рибари успели да се спасят от бедата и преживели още 10 000 години. Там сме строили градове и сме правили села покрай тях. И отново настъпил мраз, и урусите с другите български племена се върнали на юг, където степта била отново зелена. В Аскип или Българската степ тюря-българите или кибе-българите, иначе казано главенстващите българи, които урусите-българи наричали бирджани, вземали от другите български племена една десета част от скота и зърното.

Текст от ВК:
И дошъл зъл род при тях, нападнал ги и се принудили да бягат в горите. Там живяхме като ловци и рибари, страха одоляхме, и така преживяхме една тъма (10 000 години). И почнахме градове да правим, огнища навсякъде да палим. След втората тъма студ велик беше, и на юг отидохме, че там места има чудни и злачни. Там иронците десета част от скота ни взимаха. С тях можеше да се разберем, ако да бяха държали на дадената дума.

А ние, урусите, се погаждахме с тях - те бяха честни с нас. Сега и ние, урусите, трябва на юг, в Урум (Византия) да идем, където има още повече трева, добитък и всичко останало
Текст от ВК:
И тръгнахме ние към южната трева зелена, и добитък имахме много.

Гледайте: някаква чудна птица долетя при нас, кацна на дървото и запя. Перата й пламтят денем и нощем, а песента й зове към справедлива война и подвиг. Това е Кунгош, която още и Кукош, и Менкош (Феникс, Жар-Птица) наричат, небестната вестителка на урусите (русичи).

Текст от ВК:
Ето, долетя при нас, кацна на дървото и пее птица. Всяко нейно перо е различно и сияе през нощта като ден. И песни пее за борба и битка...

Когато тя пее, ние си спомняме, че предците ни от Сувар (Небето) ни гледат, усещаме единение с тях и не се чувстваме сами.

Текст от ВК:
Да си спомним, че отците ни сега са в синята Сварга и ни гледат...Така с отците си ние не сме сами.

С неината песен наЯве излиза мечтата за помощта на Барис (едно от имената на духа на войната, гърма, мълнията, дъжда и славата Барис-Кубар-Маджар-Урус) и виждаме в Сувар (на Небето) Кубар с блестящото копие-мълния и воините му-маджари, сред които има много наши предци.

Текст от ВК:
Мислим за помощта на Перун и виждаме как препуска в Сварга вестител на бял кон, и вдига меча си към небето, облаците разсича, и прогърмява, и жива вода тече към нас...

Препускат те на бели коне и се бият с тъмните духове, а когато Барин разсича облаците - гръм гърми и за нас от Небето тече жива вода. Ние пием водата с радост: тя ни дава живот и сили. И сърната Умай-биче (господарка на живота и жените) за нас пасе в небесните поля. Като се засити с небесна трева, тя се превръща в кравата Саман и полива земята с мляко от вимето си. И мъртвата земя започва да благоухае, и когато върху нея се излее небесната вода - тя разцъфтява и ни храни.

Текст от ВК:
Пием тая вода, защото всичката тя е от Сварог и като живот към нас тече, пием я като извор на живот от бога на земята. Кравата Земун върви из сини поляни и почва да яде трева и дава мляко. Млякото тече в хляба...

По-рано ние, урусите, както и худите (готи), хоните (източни българи-хуни), баринджарите (барини, българи-берендеи) или сармадийците (сарматите), себерите или иджимдани (ишимци, иседони) - бяхме чиркеси-булимери, тоест българи или буляри, и имахме обща слава българска. Но ето, че по волята на Сувар (Небето), от чиркесите или старите българи се отделиха първо хуните, готите, джурашите (в случая дунавските българи) и волгарите, или днешните българи, а после при Айдар Урус (Айдар, управлявал черните българи и Украйна, 815-855 г.) и ние, урусите, заимахме своя слава. Нашата слава вече е не по-малка от старата българска слава. Но Бога и алпите му няма да спрем да славим, защото те ни дават воинска слава и почести. Ще славим, разбира се, и Алабуга (дух-закрилник на българите) в караматите (храмовете), пламтящи с огньове и благоуханни с мириса на жервтена храна: Алабуга научи предците ни на земеделие и отглеждането на разни треви, правилно да почитаме Бога и духовете му. Ще славим предците си, които ни предадоха наставленията му, стремежа към добро, честност и храброст, любовта си към Урускал (Рус), която сме длъжни да защитаваме до смърт. Да тръгваме за Урускал (Рус) към степите наши Джурешки (Добруджански в случая) и да се бием за тази наша земя като богатири.

Текст от ВК:
Слушай, потомъко, тази слава и дръж сърцето си с Русия, която е и ще пребъде наша земя. Длъжни сме да я пазим от враговете и да умираме за нея....Велес идва....., а на сутринта отива до вратите. Там чакаме ние, за да започнем песента си и да славим Велеса от век навеки и храма му, който блести с много огньове и става на извор чист. Велес е учил праотците ни да орат земята и зърно да сеят, да връзваме снопи в усилните полета, да поставяме снопа до огнището и да го тачим като божествен отец. Слава на бащите и майките ни, които ни научиха за боговете наши и за ръка ни водиха по правилния път...

Ние, урусите, се отделихме от българството, тоест от славнолюдете, но искаме както преди да бъдем хора славни и с мечтите си неведнъж го показахме.

Текст от ВК:
Ние носим името на славата и слава им показахме, когато тръгнахме срещу желязото и мечовете им...

За тази слава ни пее Кунгош, и орлите кряскат навсякъде, че урусите (русичи) са свободни и храбри по земя и вода, в горите и полята.

Текст от ВК:
Тази слава орлите носят там и тук, че русичите са свободни и силни в степта.

Слава да пеем - сира да пием (кумисова напитка). И сирата да славим - пет пъти дневно славим Бога и духовете му и пием сира. И Алабуга в Сувар небесните кобили събира и ги дои, и прави сира. Ние възпяваме славата с чаша сира - и неговите кобили в Сувар са буйни...

Текст от ВК:
Велеса молим, бащата наш, да поведе в небето конете Суриеви, за да дойде Суря при нас...
Да възпеем славата на Суря и това да мислим до вечерта, и пет пъти на ден да славим боговете и да пием сурица в знак на благост и общност с боговете, които са в Сварга и пият там за щастие. Възпяваме славата на Суря, а конете Суриеви препускат в небето.

Само след благодарности към Тангра (Бога) можем да легнем да спим. Бяхме българи, сега сме уруси, но по български продължаваме Бога да славим, алпите му и предците наши, като умием тялото си с чиста вода.

Текст от ВК:
Казваме, да бъде с нас божията милост, и се предаваме на съня. И така ще пребъдем като славяни, защото славим нашите богове и молим се на тях с тяло, измито с чиста вода.

Кановете (царе) наши са нашата кръв! (древна българска пословица). На джиените (буквално сборове) избирали българските управници (баги), представители на народа (бахили) и те управляваха петнайсет хилядолетия с одобрението на джиените. За бахили (боили) избирали не богати или бедни, а умни и честни мъже. Всеки от тях имал право на глас. Така управлявали нашите предци български. Това добро правило загубихме в деветия век на Турджан (VII век), в Хазария, когато кан или хакан (ага-хан, господар на кановете, император) станал Кър-Баил (първият Хазарски хакан) и започнал без съгласието на боилите да предава властта на потомците си. А така станало, защото в Улуг Булгар 500 години преди Хазария за боили започнали да избират люде недостойни, мътещи водите в свой интерес и устройващи интриги. Като използвали това, на власт идвали ябхусири (императори), не желаещи да изпълняват народната воля.

Текст от ВК:
Кръв свята - кръв наша! Така казвали, когато избирали князе нашите старейшини, и така се управлявахме петнайсет века чрез "вече". На "вече"-то съдехме всекиго - и подлия, и главния... Така се самоуправляваха нашите бащи. Всеки е можел да вземе думата. И това добро загубихме заради хазарите във века на Троян, който първи седна на престола със синовете и внуците си срещу решенията на "вече".

Няма да ти копиирам цялата глава, само по-интересното :).

Ще се върнем там, където видяхме планините Балкански и златните пясъци на Лукоморието (черноморското крайбрежие на Дунавска България), ще помогнем на бурджанските българи в борбата им срещу гърците и навеки веков ще останем в Джураша на предците ни.

Текст от ВК:
Отиваме там, където видяхме земя планинска и лъкоморието, и всичко това благодарение на боговете ще имаме...

Светлите ни алпи, които на Тангра служат, ще ни помогнат: те се борят с тъмните зли сили и нас подтикват като тях да правим, а гърците са сила на злото.
Нека гърците, както пя старият Боян (Кубан-Боян, разказвачът), "си заминат от Джурашката земя (Дунавска България), където текат реки от мляко сред брегове от мед". Не затова синът на Ар-Сабан - Кий-Алабуга властта на българите в земята на Балин (Източна Европа) постави, а потомците му Байчек (български княз II-I-ви век преди новата ера, Йолъг-Абай/Олег) и Курбат (Кубрат, VII век, цар на Велика България) я разшириха до Алан-Кубар (река Одер) и Истанбул (Цариград), че от нея децата на тъмнината (враговете на българите) да се угояват. От българите на Байчек произлязоха байлак-булярите или балините (поляците) и чеките (чехи), от българите на Курбат сме ние, урусите, волжките българи и бурджанските българи (дунавските), които под игото на гърците стенат.

Текст от ВК:
Така каза старецът и тръгнаха всички към другата земя, в която мед и мляко текат, и такава земя имаше... Вървяха синовете на Орий (така руският преводач изопачава едно от имената на алпа Сабан - Яр) - Кий, Пащек и Гороват (в оригинала Кий-Алабуга, Байчек и Курбат), от които произлязоха три славни племена.

Навсякъде отивали и се заселвали българите, като стопани. Вождовете яхвали конете, а след тях се придвижвали дружините, народът и домашните животни. Биковете теглели колите, в тях седели възрастните и малките деца, останалите завръщали кравите и овцете. Така отишли на запад и на юг, в планини високи и в долини изобилни. Трябва и ние, русичите, от града ни славен Кий, бившия Джилан (столицата на Скития) в Джураш (Овеч) да идем. Кръвта ни не е вода, където сме я проляли - земята е наша.

Текст от ВК:
Че кръвта е свята - и кръв наша...

И да ги няма сега с нас Булюмар, Себер, Урусбаг, Байчек, Кубрат, Аспарух, но отново, ще дойде време, ще се родят отново сред нас. Да издоим кобилите, да оставим кумиса на слънце, да го смесим с тиган (целебна трева) и други треви, и три пъти да пием за славата на Тангра, неговите духове, нашите герои и предците. Българите пиели сира пет пъти на ден - и ние, урусите, трябва това питие да запазим.

Текст от ВК:
Да оставим под слънцето - Суря млякото наше в тревите, а през нощта да сложим в него киселец и други треви, както казваха праотците, и да оставим да се смесят, и три пъти ще пием от него по пет пъти на ден. Това наше старо почитане на боговете трябва да вършим и това да бъде връзката помежду ни...

Това трябва да помним ние, урусите, и барините, и ердимите, и сабаните, и заедно да бъдем винаги. Нашите аскали (мъдреци) следва да се поучат от баринските мъдреци, които и битигите (свещените книги, записки) български са съхранили, както и песните. Ако не бяха баринските грамотни люде и бояните им (разказвачи), целият наш народ невеж щеше да остане.

Текст от ВК:
Жреците казват, че се грижат за Ведата, а им я откраднаха и днес я нямаме. Ако не бяха берендеите и бояните, щяхме да си останем невежи откъде сме.

Гърците се боят от това и мечтаят да ни покръстят, за да забравят урусите Бога и светлите му алпи и да им се покланят като роби. Ние видяхме как покръстените бурджански българи (дунавските) веднага се лишиха от милостта на Тангра и от помощта му, отслабнаха и попаднаха под гръцко робство. Затова, заради свободата си, ще запазим вярност към българската вяра на бащите и дедите си, които защитаваха стадата си и не даваха на хищните вълци да крадат агнета.

Текст от ВК:
А гърците искат да ни покръстят, за да забравим боговете си и към тях да се обърнем, като заробени. Да се пазим от това, както бащите ни пазеха добитъка си и не даваха на вълците да похищават агнетата..

Виждам сега този празник: ето келбирите (главни жреци) жертва на Тангра поднасят, като славят Тангра, светлите алпи и предците ни, младежи и девойки се веселят и състезават пред възрастните, като се хвалят с млади сили и сръчност, търговците разнасят стоки по палатките, а балтаварът на урусите връчва подаръци на дружината си и на героите.

Текст от ВК:
Край Перуновото дърво имаше в този ден (Джиен) игри пред очите на старците. Млада сила показваха юношите, бързо ходеха, пееха и танцуваха. В този ден мъжете на лов ходиха и уловеното раздадоха и между другите хора.
И влъхвите жертва принесоха, на боговете похвала и прослава изричаха...

Много и благодатна земя има в Джураш (тук - Дунавска България) и всички там ще благоденствуват; но за да я вземем, трябва да победим гърците.

Текст от ВК:
Длъжни сме да посечем враговете...


И ще ги разбием, ако Тангра (Бога) и светлите му алпи почитаме, ако единни бъдем и ако Урускала (Рус) бъде самостоятелна. Зависимостта от някого е като болест, като рана: не се ли избавиш от нея - няма да победиш враговете си, няма да защитиш страната си от несгоди и няма да дадеш благостен живот на народа, даже и силни и многобройни да са хората ти.

Текст от ВК:
Гледай, народе мой, как си защитен и многоброен, а не искаш да се избавиш от раната си и не се хвърляш в редици, за да изгониш враговете и от бедата да се избавиш и друг живот да имаш.


Сега сме на Хазария подчинени, както по-рано на Велика България и на Скития. А те всички са български държави и начело им са български племемна - наши роднини, но всички те са далечни българи, които не познават нашите работи и не искат и да ги знаят. Ето, ние искаме Джураш да си върнем, на Урускала благ живот да дадем, а хазарският бег Талиб (965-981 г.) не ни позволява заради дружбата си с гърците. От това между българите произлизат различни обиди и за последните 2000 години станаха толкова много, че по-добре ще е да започнем самостоятелен живот. Ако не станем независими, ще изтече от обиди кръвта от сърцето ни и в нашата беда само сълзи ще проливаме по неуспешната си съдба.

Текст от ВК:
Тече кръв от сърцето наше от сутрин до вечер. Ходим и сълзи роним от съдбата наша. Живяхме безмълвни през това време, но знаем, ще дойде ден, когато ще трябва в сеч срещу враговете да тръгнем...

А например барсилите, нашите предци, населяващи двата бряга на великата река Арджасу или Руджан, винаги се отличавали с благочестие и Тангра с нардите си винаги завръщали от земите им всички врагове.

Текст от ВК:
А Галун-град (така руският преводач интерпретира името Джилан) е велик и богат, и отидоха там враговете и го запалиха, и стената изгориха. И ние бяхме длъжни тая наша крепост да отбраняваме и за русичите да я удържим. Нали земята Волжка и Ра-река по двата бряга е земя на бащите ни (барсилите) и бе наша тя през тези години, и опазихме я.

Дали Бури-Боян не е тоя - Боян - это один из персонажей "Слова о полку Игореве". По сути, Боян не является действующим лицом. Но его имя неоднократно упоминается в произведении.


Боя́н, Баян[1] (др.-рус. Боянъ[2]) — имя или нарицательный термин, упоминающийся в «Слове о полку Игореве» и «Задонщине». В «Слове» назван «вещим» внуком бога Велеса[3]. Согласно преобладающей в настоящее время точке зрения[4] - древнерусский поэт-певец, который был предшественником автора «Слова»[4].

Со времени открытия «Слова о полку Игореве» возникло две тенденции в интерпретации этого лица: одни исследователи рассматривают Боян как собственное имя древнерусского поэта-певца, другие считают его нарицательным словом, обозначающим любого певца, поэта, сказителя[4]. В русской поэзии использовалось как имя нарицательное для обозначения славянского бродячего певца.
цитирай
5. krumbelosvet - Нали славяни и ВАРИАЦИИТЕ не, НЕ, Н Е е самоназвание?
27.03.2023 17:40
(С двете ОБЯСНИМИ изключения - словаки и словенци.)
Пита се кой е кръстникът.
Ами у кого Траки и Слави означава
РОБИ? У съседите елини и гърци. ДО ДНЕС там "слави" е роб.
Траки и Слави "нямат нищо общо" и даже никога не са се срещали, както аз със себе си например. Траките любят РАЗЕДИНЕНИЕТО, затова елинските полиси с лекота са си набавяли от тях роби. Както и от славите. И съседите им словенци и словаки ОТ ТЯХ са си приели името. А смяната на траки със слави, може да се обясни с Еволюцията или смяната на езика на кръстниците.
Спомнете си как са се обединили русите и от кого са си копирали името руси.
Туйто!!!
Следват 100 текста от Вуйчо Кадир.
цитирай
6. dobrodan - Круме? Името руси иде от етнонима ар-ус. Арабите знаят прекрасно.
27.03.2023 20:26
Отделно за твое велико нещастие историята помни ординеца Урус-хан.
Каква трако-славянска ирония... Отчайващо, нали?
Далеч преди да дойдат славяните, от траките почти нищо не е останало по тия земи. Може би само шопите :):):) по Константин Порфирогенет.
Я кажи защо има словенци и словаци (словаки)? М?
цитирай
7. kvg55 - mt46,
27.03.2023 22:54
"Хора на словото" са всички хора с изключение на немите, които са несловесни.
А на планетата Земя хора не са единствено българите, за да се определят само те като "хора на словото".
Логика се учи в 11–ти клас на гимназията, за тези, които са учили по времето на "комунизма".
А на страница 31–ва на Книгата съм написал : "Размерът на изказа е обратно пропорционален на познаването на материята".
Казано с прости думи за да разбере : Колкото повече си написал, толкова по малко разбираш.
цитирай
8. mt46 - От пръв поглед си личи, че Велесовата книга е фалшификат... :)
28.03.2023 00:23
dobrodan написа:
също смята Несторовия летопис в тоя му вид за фалшификат.
Относно т. нар. Велесова книга :). Ще потърся довечера на едно-две места, ще видиш кой и кога пише оригинала :).
Така, ето.

За пръв летописец на урусите се смята синът на кара-бурджанския (дунавско-български) цар Шамгун (Симеон) Боян или Бури-Боян. Някои писатели го наричат Борис, поради което Боян бива объркван с Борис Балтавар (Светослав Игоревич). Боян-Борис бил писател, разказвач, музикант и вълшебник, а Борис Балтавар не е написал нито ред в живота си и просто е размахвал майсторски меча си. "Поучението на Борис", приписано по-късно на Борис Балтавар, също е написано от Боян-Борис... Единствената им обща черта била вярата в джима (тангризма). До края на дните си Боян, както и Борис Балтавар останал джимъяр (тангрист) и дори наричал баща си - православния Симеон - само с езическото му име Орон (Знаме). Това име Симеон получил след едно сражение, в което подхванал българското знаме от ранения знаменосец и не му дал да падне. Като противник на християнството Боян влязъл в остър конфликт с баща си по въпросите на вярата и се принудил да замине от Дунавска България отначало в Галич, а после в Бащу (Киев). По време на престоя си в Искел (Рус) Бури-Боян написал известната си книга "Боян дастанъ" (Сказание на Боян). Тази книга наричат още и "Клетвата"; в нея той говори следното: "Това не е книга, написана за просто мъдруване над нея, а затова, за да можеш ти, прочелият я, да се проникнеш от любов към родната земя и да й се закълнеш във вечна вярност... (Боян дастанъ получила още едно име - Велесовата книга)... В нея Бури-Боян нарича Атила "Кий" - управляващият урусите (руси) и твърди, че българите-барсили - предците на барините и урусите - са се преселили на брега на Буричай (Днепър) през 302 г. от Буртаската война и нарича тази 351 г. пр. н. е. първа година на "Уруската ера"...

"Барис тарих" или "Поученията на Святослав"

...Преди похода към Урум ("Византия") Барис Балтавар (Святослав I) написал на тюрко-български език своите "Поучения", наречени "Поучения на Барис", "Барис тарих" (Летопис на Святослав)...Въз основа на това "Поучение" (ще го споменаваме като "Поучение на Святослав") брадатите уруси или букали се отделили от българите и започнали да смятат себе си за отделен народ, макар и до времето на Карак (Владимир Мономах) още пазели своя тюрко-български език. Отначало "Поучението" било записано върху дърво с балканските букви (кирилица) на родния на Борис тюрко-български език...
Текстът на "Поучението на Святослав", запазен в главата "Как разказват за миналото на урусите (русичите) в "Берсала тарих" (Переяславската летопис или Переяславската история) ще наричаме оригинален. Съответства му текстът, запазен във "Велесовата книга" или "Славянски веди" по превода на Дудко (Велесова книга. Славянски веди. М., 2002 г.) Нерядко той силно се отличава от оригиналния текст. Защо? Възможно е руският преводач да е превеждал силно изопачен текст на "Поучението", както и да не е познавал добре тюрко-българския език.
"Велесовата книга" накратко ще изписваме ВК.

"Напразно бихме си спомняли щастливите наши времена преди новия път, напразно ще бъде да се оглеждаме, ако народът почти нищо не знае за Наджи (Подземния Свят), Сувар (Небесата) и Джамир (Земята, "Реалният Свят"), за двете страни на живота - за Светлината и Тъмнината, за Доброто и Злото - и дори се притеснява да мисли за тях.

Текст от ВК: стр. 27 - ...отчетливо си спомняме добрите стари времена, но не знаем накъде да тръгнем. Гледаме назад и казваме, че се срамуваме да знаем за Навь, Правь и Явь, и да тълкуваме и обмисляме двете страни на битието.

Тангра (Бог) създал Сувар, Наджи, чашата от джамир (гранит), която наричаме Джамир Савит и Джир (Земя); алпите (първичните хора, на които дарувал безсмъртие, духовете); Слънцето, Луната и Звездите.

Текст от ВК:
Дажбог сътворил яйце, което е светлината на звездите и месечината. И в тая бездна Дажбог окачил земята ни, за да се държи тя.

Тангра окачил Джамир Савит (Земята) на клонче на Тит или Бой-Терек (Вселенското дърво), на което "Гранитната Чаша" оттогава виси. От Сувар (Небето) се излива Тиджа (Тича, Тиза - Извор на живота), раждащ живот по волята на Тангра. Когато сокът Тиджа в живото пресъхне, живото умира и попада в Наджи или Тама (Подземният, Другият свят). А в Сувар (на Небето) има вечен живот, но там отиват само героите и праведните, които след смъртта им Тангра превръща в алпи. Нека урусите запомнят това българско знание, така то ще остане с нас. Това е, виждам, нашият Кулай (Съдба).

Текст от ВК:
Правь е неведомо устроена от Дажбог, а по нея като прежда се стеле Явь и създава нашия живот, а когато спре - идва смъртта. Явь е течащото, създадено в Правь, а Навь е преди Явь и след нея (тези три думи са в женски род, бел. прев.). В Правь е Явь. Научихме старото знание и да въведем душите си в него, защото е наше. Защото така дойде на Колото до нас.

Решихме така и веднага душата, дарена от Тангра почувствувахме в себе си и разбрахме, че ненапразно сме го направили. Виждам как духовете на предците ни от Архия (Другия Свят, Чистилището) ни гледат, плачат и ни жалят, викат ни да почитаме българската вяра и да не забравяме за Сувар, Наджи и Джамир. Този, който пренебрегва и се глуми над това, е недостоен да бъде Божие създание и и урус (русич). Ще молим Бога да помогне да опазим душите и телата си чисти, и да живеем на земята не по-зле от предците, и крепка да бъде нашата вяра. Нали ние, урусите, сме създания на Тангра. Когато вие, русите, разбирате, че Бог е един и е винаги с нас, то поумнявате и започвате да съзирате истината. Кланяйте се на Бога, слугите му и бага-правител почитайте, както е заповядал Тангра на всички - от Божия гняв никъде на земята с кравите, овцете и другия скот и всякакво добро не ще избягате... Затова са прави нашите старци, които ни карат да живеем според българската вяра, и така да бъде.

Текст от ВК:
Творческата божествена сила видяхме у себе си, тя ни е дадена от боговете и не следва да се стараем напразно. Ето, душите на праотците ни гледат към нас от Ирий, жалят ни, плачат и викат по нас, че сме пренебрегнали Правь, Навь и Явь... Не им обръщаме внимание и се присмиваме на истината... Не сме достойни да бъдем внуци на Дажбог... Затова молим боговете да бъдат чисти душите и телата ни, и да живеем заедно с праотците си в боговете, слети с тях в единна правда. Защото сме внуци на Дажбог. Гледай, русиче. Ум: нали Умът велик божий е един с нас. На него правете служения и възпявайте воединно с боговете. Защото тленен е животът и ние също сме там, където да работим на князете наши, като живеем в земите заедно с телците и овните, и добитъка............ Затова казано е от старците да правим добро, и както дедите ни казваха, да бъде...

Когато още нашите предци - мерите - бродели из степта, то Локбир или Локър ги довел в Урус-Суба или Кавил (Северния Прикаспий), защото в Събан (Средна Азия, Сибир) настъпил лют мраз. Това станало преди повече от 30 000 години.

Текст от ВК, стр. 29:
Така водели добитъка нашите праотци и били доведени от бащата Орий в края Руски, защото там, където живеели, много теглили от ранните студове... Това било преди две тъми (20 000 години)....


Оттук Локър извършил поход срещу Ахил (Балканите), подчинил Балин (източна Европа) и заселил там част от мерите и булите, отведени от Балканите. Те се сближили и станали един народ, който отначало наричали булимери, а малко по-късно - българи.

Текст от ВК:
Имало народ, родствен нам, илмерски...
От корена на тоя български народ се откъснало нашето племе уруси (русичи), и оттогава урусите живеели заедно с другите булимери-българи, наши братя, подобни нам, а когато имало война, те се отбранявали заедно от враговете.

Текст от ВК:
От този корен израснал и народът ни, който по-късно дошъл в Руската земя и се заселил сред илмерите. Защото те са наши братя и са подобни нам; когато имало война - те ни пазели от злото.

Така сме преживяли 20 000 години. После българите били нападнати от алпа Шурале (дух на Смъртта) и нечистите сили, на тях им се наложило да избягат в Агацир (Горската Земя). В нея те като ловци и рибари успели да се спасят от бедата и преживели още 10 000 години. Там сме строили градове и сме правили села покрай тях. И отново настъпил мраз, и урусите с другите български племена се върнали на юг, където степта била отново зелена. В Аскип или Българската степ тюря-българите или кибе-българите, иначе казано главенстващите българи, които урусите-българи наричали бирджани, вземали от другите български племена една десета част от скота и зърното.

Текст от ВК:
И дошъл зъл род при тях, нападнал ги и се принудили да бягат в горите. Там живяхме като ловци и рибари, страха одоляхме, и така преживяхме една тъма (10 000 години). И почнахме градове да правим, огнища навсякъде да палим. След втората тъма студ велик беше, и на юг отидохме, че там места има чудни и злачни. Там иронците десета част от скота ни взимаха. С тях можеше да се разберем, ако да бяха държали на дадената дума.

А ние, урусите, се погаждахме с тях - те бяха честни с нас. Сега и ние, урусите, трябва на юг, в Урум (Византия) да идем, където има още повече трева, добитък и всичко останало
Текст от ВК:
И тръгнахме ние към южната трева зелена, и добитък имахме много.

Гледайте: някаква чудна птица долетя при нас, кацна на дървото и запя. Перата й пламтят денем и нощем, а песента й зове към справедлива война и подвиг. Това е Кунгош, която още и Кукош, и Менкош (Феникс, Жар-Птица) наричат, небестната вестителка на урусите (русичи).

Текст от ВК:
Ето, долетя при нас, кацна на дървото и пее птица. Всяко нейно перо е различно и сияе през нощта като ден. И песни пее за борба и битка...

Когато тя пее, ние си спомняме, че предците ни от Сувар (Небето) ни гледат, усещаме единение с тях и не се чувстваме сами.

Текст от ВК:
Да си спомним, че отците ни сега са в синята Сварга и ни гледат...Така с отците си ние не сме сами.

С неината песен наЯве излиза мечтата за помощта на Барис (едно от имената на духа на войната, гърма, мълнията, дъжда и славата Барис-Кубар-Маджар-Урус) и виждаме в Сувар (на Небето) Кубар с блестящото копие-мълния и воините му-маджари, сред които има много наши предци.

Текст от ВК:
Мислим за помощта на Перун и виждаме как препуска в Сварга вестител на бял кон, и вдига меча си към небето, облаците разсича, и прогърмява, и жива вода тече към нас...

Препускат те на бели коне и се бият с тъмните духове, а когато Барин разсича облаците - гръм гърми и за нас от Небето тече жива вода. Ние пием водата с радост: тя ни дава живот и сили. И сърната Умай-биче (господарка на живота и жените) за нас пасе в небесните поля. Като се засити с небесна трева, тя се превръща в кравата Саман и полива земята с мляко от вимето си. И мъртвата земя започва да благоухае, и когато върху нея се излее небесната вода - тя разцъфтява и ни храни.

Текст от ВК:
Пием тая вода, защото всичката тя е от Сварог и като живот към нас тече, пием я като извор на живот от бога на земята. Кравата Земун върви из сини поляни и почва да яде трева и дава мляко. Млякото тече в хляба...

По-рано ние, урусите, както и худите (готи), хоните (източни българи-хуни), баринджарите (барини, българи-берендеи) или сармадийците (сарматите), себерите или иджимдани (ишимци, иседони) - бяхме чиркеси-булимери, тоест българи или буляри, и имахме обща слава българска. Но ето, че по волята на Сувар (Небето), от чиркесите или старите българи се отделиха първо хуните, готите, джурашите (в случая дунавските българи) и волгарите, или днешните българи, а после при Айдар Урус (Айдар, управлявал черните българи и Украйна, 815-855 г.) и ние, урусите, заимахме своя слава. Нашата слава вече е не по-малка от старата българска слава. Но Бога и алпите му няма да спрем да славим, защото те ни дават воинска слава и почести. Ще славим, разбира се, и Алабуга (дух-закрилник на българите) в караматите (храмовете), пламтящи с огньове и благоуханни с мириса на жервтена храна: Алабуга научи предците ни на земеделие и отглеждането на разни треви, правилно да почитаме Бога и духовете му. Ще славим предците си, които ни предадоха наставленията му, стремежа към добро, честност и храброст, любовта си към Урускал (Рус), която сме длъжни да защитаваме до смърт. Да тръгваме за Урускал (Рус) към степите наши Джурешки (Добруджански в случая) и да се бием за тази наша земя като богатири.

Текст от ВК:
Слушай, потомъко, тази слава и дръж сърцето си с Русия, която е и ще пребъде наша земя. Длъжни сме да я пазим от враговете и да умираме за нея....Велес идва....., а на сутринта отива до вратите. Там чакаме ние, за да започнем песента си и да славим Велеса от век навеки и храма му, който блести с много огньове и става на извор чист. Велес е учил праотците ни да орат земята и зърно да сеят, да връзваме снопи в усилните полета, да поставяме снопа до огнището и да го тачим като божествен отец. Слава на бащите и майките ни, които ни научиха за боговете наши и за ръка ни водиха по правилния път...

Ние, урусите, се отделихме от българството, тоест от славнолюдете, но искаме както преди да бъдем хора славни и с мечтите си неведнъж го показахме.

Текст от ВК:
Ние носим името на славата и слава им показахме, когато тръгнахме срещу желязото и мечовете им...

За тази слава ни пее Кунгош, и орлите кряскат навсякъде, че урусите (русичи) са свободни и храбри по земя и вода, в горите и полята.

Текст от ВК:
Тази слава орлите носят там и тук, че русичите са свободни и силни в степта.

Слава да пеем - сира да пием (кумисова напитка). И сирата да славим - пет пъти дневно славим Бога и духовете му и пием сира. И Алабуга в Сувар небесните кобили събира и ги дои, и прави сира. Ние възпяваме славата с чаша сира - и неговите кобили в Сувар са буйни...

Текст от ВК:
Велеса молим, бащата наш, да поведе в небето конете Суриеви, за да дойде Суря при нас...
Да възпеем славата на Суря и това да мислим до вечерта, и пет пъти на ден да славим боговете и да пием сурица в знак на благост и общност с боговете, които са в Сварга и пият там за щастие. Възпяваме славата на Суря, а конете Суриеви препускат в небето.

Само след благодарности към Тангра (Бога) можем да легнем да спим. Бяхме българи, сега сме уруси, но по български продължаваме Бога да славим, алпите му и предците наши, като умием тялото си с чиста вода.

Текст от ВК:
Казваме, да бъде с нас божията милост, и се предаваме на съня. И така ще пребъдем като славяни, защото славим нашите богове и молим се на тях с тяло, измито с чиста вода.

Кановете (царе) наши са нашата кръв! (древна българска пословица). На джиените (буквално сборове) избирали българските управници (баги), представители на народа (бахили) и те управляваха петнайсет хилядолетия с одобрението на джиените. За бахили (боили) избирали не богати или бедни, а умни и честни мъже. Всеки от тях имал право на глас. Така управлявали нашите предци български. Това добро правило загубихме в деветия век на Турджан (VII век), в Хазария, когато кан или хакан (ага-хан, господар на кановете, император) станал Кър-Баил (първият Хазарски хакан) и започнал без съгласието на боилите да предава властта на потомците си. А така станало, защото в Улуг Булгар 500 години преди Хазария за боили започнали да избират люде недостойни, мътещи водите в свой интерес и устройващи интриги. Като използвали това, на власт идвали ябхусири (императори), не желаещи да изпълняват народната воля.

Текст от ВК:
Кръв свята - кръв наша! Така казвали, когато избирали князе нашите старейшини, и така се управлявахме петнайсет века чрез "вече". На "вече"-то съдехме всекиго - и подлия, и главния... Така се самоуправляваха нашите бащи. Всеки е можел да вземе думата. И това добро загубихме заради хазарите във века на Троян, който първи седна на престола със синовете и внуците си срещу решенията на "вече".

Няма да ти копиирам цялата глава, само по-интересното :).

Ще се върнем там, където видяхме планините Балкански и златните пясъци на Лукоморието (черноморското крайбрежие на Дунавска България), ще помогнем на бурджанските българи в борбата им срещу гърците и навеки веков ще останем в Джураша на предците ни.

Текст от ВК:
Отиваме там, където видяхме земя планинска и лъкоморието, и всичко това благодарение на боговете ще имаме...

Светлите ни алпи, които на Тангра служат, ще ни помогнат: те се борят с тъмните зли сили и нас подтикват като тях да правим, а гърците са сила на злото.
Нека гърците, както пя старият Боян (Кубан-Боян, разказвачът), "си заминат от Джурашката земя (Дунавска България), където текат реки от мляко сред брегове от мед". Не затова синът на Ар-Сабан - Кий-Алабуга властта на българите в земята на Балин (Източна Европа) постави, а потомците му Байчек (български княз II-I-ви век преди новата ера, Йолъг-Абай/Олег) и Курбат (Кубрат, VII век, цар на Велика България) я разшириха до Алан-Кубар (река Одер) и Истанбул (Цариград), че от нея децата на тъмнината (враговете на българите) да се угояват. От българите на Байчек произлязоха байлак-булярите или балините (поляците) и чеките (чехи), от българите на Курбат сме ние, урусите, волжките българи и бурджанските българи (дунавските), които под игото на гърците стенат.

Текст от ВК:
Така каза старецът и тръгнаха всички към другата земя, в която мед и мляко текат, и такава земя имаше... Вървяха синовете на Орий (така руският преводач изопачава едно от имената на алпа Сабан - Яр) - Кий, Пащек и Гороват (в оригинала Кий-Алабуга, Байчек и Курбат), от които произлязоха три славни племена.

Навсякъде отивали и се заселвали българите, като стопани. Вождовете яхвали конете, а след тях се придвижвали дружините, народът и домашните животни. Биковете теглели колите, в тях седели възрастните и малките деца, останалите завръщали кравите и овцете. Така отишли на запад и на юг, в планини високи и в долини изобилни. Трябва и ние, русичите, от града ни славен Кий, бившия Джилан (столицата на Скития) в Джураш (Овеч) да идем. Кръвта ни не е вода, където сме я проляли - земята е наша.

Текст от ВК:
Че кръвта е свята - и кръв наша...

И да ги няма сега с нас Булюмар, Себер, Урусбаг, Байчек, Кубрат, Аспарух, но отново, ще дойде време, ще се родят отново сред нас. Да издоим кобилите, да оставим кумиса на слънце, да го смесим с тиган (целебна трева) и други треви, и три пъти да пием за славата на Тангра, неговите духове, нашите герои и предците. Българите пиели сира пет пъти на ден - и ние, урусите, трябва това питие да запазим.

Текст от ВК:
Да оставим под слънцето - Суря млякото наше в тревите, а през нощта да сложим в него киселец и други треви, както казваха праотците, и да оставим да се смесят, и три пъти ще пием от него по пет пъти на ден. Това наше старо почитане на боговете трябва да вършим и това да бъде връзката помежду ни...

Това трябва да помним ние, урусите, и барините, и ердимите, и сабаните, и заедно да бъдем винаги. Нашите аскали (мъдреци) следва да се поучат от баринските мъдреци, които и битигите (свещените книги, записки) български са съхранили, както и песните. Ако не бяха баринските грамотни люде и бояните им (разказвачи), целият наш народ невеж щеше да остане.

Текст от ВК:
Жреците казват, че се грижат за Ведата, а им я откраднаха и днес я нямаме. Ако не бяха берендеите и бояните, щяхме да си останем невежи откъде сме.

Гърците се боят от това и мечтаят да ни покръстят, за да забравят урусите Бога и светлите му алпи и да им се покланят като роби. Ние видяхме как покръстените бурджански българи (дунавските) веднага се лишиха от милостта на Тангра и от помощта му, отслабнаха и попаднаха под гръцко робство. Затова, заради свободата си, ще запазим вярност към българската вяра на бащите и дедите си, които защитаваха стадата си и не даваха на хищните вълци да крадат агнета.

Текст от ВК:
А гърците искат да ни покръстят, за да забравим боговете си и към тях да се обърнем, като заробени. Да се пазим от това, както бащите ни пазеха добитъка си и не даваха на вълците да похищават агнетата..

Виждам сега този празник: ето келбирите (главни жреци) жертва на Тангра поднасят, като славят Тангра, светлите алпи и предците ни, младежи и девойки се веселят и състезават пред възрастните, като се хвалят с млади сили и сръчност, търговците разнасят стоки по палатките, а балтаварът на урусите връчва подаръци на дружината си и на героите.

Текст от ВК:
Край Перуновото дърво имаше в този ден (Джиен) игри пред очите на старците. Млада сила показваха юношите, бързо ходеха, пееха и танцуваха. В този ден мъжете на лов ходиха и уловеното раздадоха и между другите хора.
И влъхвите жертва принесоха, на боговете похвала и прослава изричаха...

Много и благодатна земя има в Джураш (тук - Дунавска България) и всички там ще благоденствуват; но за да я вземем, трябва да победим гърците.

Текст от ВК:
Длъжни сме да посечем враговете...


И ще ги разбием, ако Тангра (Бога) и светлите му алпи почитаме, ако единни бъдем и ако Урускала (Рус) бъде самостоятелна. Зависимостта от някого е като болест, като рана: не се ли избавиш от нея - няма да победиш враговете си, няма да защитиш страната си от несгоди и няма да дадеш благостен живот на народа, даже и силни и многобройни да са хората ти.

Текст от ВК:
Гледай, народе мой, как си защитен и многоброен, а не искаш да се избавиш от раната си и не се хвърляш в редици, за да изгониш враговете и от бедата да се избавиш и друг живот да имаш.


Сега сме на Хазария подчинени, както по-рано на Велика България и на Скития. А те всички са български държави и начело им са български племемна - наши роднини, но всички те са далечни българи, които не познават нашите работи и не искат и да ги знаят. Ето, ние искаме Джураш да си върнем, на Урускала благ живот да дадем, а хазарският бег Талиб (965-981 г.) не ни позволява заради дружбата си с гърците. От това между българите произлизат различни обиди и за последните 2000 години станаха толкова много, че по-добре ще е да започнем самостоятелен живот. Ако не станем независими, ще изтече от обиди кръвта от сърцето ни и в нашата беда само сълзи ще проливаме по неуспешната си съдба.

Текст от ВК:
Тече кръв от сърцето наше от сутрин до вечер. Ходим и сълзи роним от съдбата наша. Живяхме безмълвни през това време, но знаем, ще дойде ден, когато ще трябва в сеч срещу враговете да тръгнем...

А например барсилите, нашите предци, населяващи двата бряга на великата река Арджасу или Руджан, винаги се отличавали с благочестие и Тангра с нардите си винаги завръщали от земите им всички врагове.

Текст от ВК:
А Галун-град (така руският преводач интерпретира името Джилан) е велик и богат, и отидоха там враговете и го запалиха, и стената изгориха. И ние бяхме длъжни тая наша крепост да отбраняваме и за русичите да я удържим. Нали земята Волжка и Ра-река по двата бряга е земя на бащите ни (барсилите) и бе наша тя през тези години, и опазихме я.

Дали Бури-Боян не е тоя - Боян - это один из персонажей "Слова о полку Игореве". По сути, Боян не является действующим лицом. Но его имя неоднократно упоминается в произведении.


Боя́н, Баян[1] (др.-рус. Боянъ[2]) — имя или нарицательный термин, упоминающийся в «Слове о полку Игореве» и «Задонщине». В «Слове» назван «вещим» внуком бога Велеса[3]. Согласно преобладающей в настоящее время точке зрения[4] - древнерусский поэт-певец, который был предшественником автора «Слова»[4].

Со времени открытия «Слова о полку Игореве» возникло две тенденции в интерпретации этого лица: одни исследователи рассматривают Боян как собственное имя древнерусского поэта-певца, другие считают его нарицательным словом, обозначающим любого певца, поэта, сказителя[4]. В русской поэзии использовалось как имя нарицательное для обозначения славянского бродячего певца.

цитирай
9. krumbelosvet - Още 100 текста от Вуйчо Кадир
28.03.2023 09:05
Адам не е македлнец, а турчин.
А Доброден е с образование Джафар Тарих.
Професор Балевски парафразира пред нас библейското "По-добре да срещнеш мечка лишана от мечетата си, отклкото глупак с неговата глупост". Според профеора е по-страшно да срещнеш човек, който е прочел само една книга. Бих добавил, че е още по-зле ако е прочел много книги с ЕДНА идея, и то етническа.
цитирай
10. dobrodan - Не знаех, че вуйчо ти се казва Кадир :),
28.03.2023 11:47
е, какво от това?
Образованието ми не е свързано с книгата, чието заглавие дори не си написал правилно :), а с езика, на който стана достъпна за нас с мъничко помощ от моя страна.
Круме, не моята идея е етническа, а твоята, колкото и да ти е странно :).
Та ти си трако-славо-русин според личните ти убеждения, а мен набеди за туркофил и туркоман.
Навсякъде съм се подписал с "Добрев, обикновен българин".
Нищо не каза за словените и словаците.... Няма и как да кажеш, защото не знаеш.
Иначе уста голяма :). Гледай си математиката, като зарежеш оня "закон", който не съществува.
С по-голям успех можеш да изчислиш бога си.
цитирай
11. shtaparov - Както се вижда много добре, тук пише ...
28.03.2023 18:15
Както се вижда много добре,тук пише за СЛОВЕНИ (Хора на Словото)- не пише за "славяни" от което следва,че използваното от нас название на този алтернативен Български етноним ни е докарано от чужбина в изопачен вид,при което ние днес използваме не нашата си Българска дума СЛОВЕНИ,а измислената в късно време руска дума "славяни",която е обявена от чуждестранни и "наши" спекуланти за отделен и различен от Българите етноним макар изворите да доказват,че въобще не е така!
цитирай
12. shtaparov - Отговарям на въпроса
28.03.2023 18:21
"...Който .... продължава да антиславянства, ако е курназ, да отиде в Русия, да каже на руснаците, че не са славяни! Може да прескочи и до Сърбия, до Словения, до Словакия, до Чехия и т. н. – да поучи, да просвети народите им, че не са славяни..."

СЛОВЕНИ е алтернативно название на Българите,а "славяни" е измислен в Ренесансово време псевдоетноним,чиято задача е да принизи нас и да издигне на наше място руснаците. При днешните масмедии е безсмислено и дори глупаво да поучаваме закърмени с лъжата народи,които са превърнати от нея в зомбирани и с промити мозъци еничари. Най-много да си изядем боя така,както бихме го изяли в "Македония" ако отидем да кажем на тамошните яростни нацисти,че произходът на "македонците" е Български а на власите и сърбите- туркоазиатски!
цитирай
13. mt46 - Да... Логичното мислене се отдава на малцина...
28.03.2023 22:53
kvg55 написа:
"Хора на словото" са всички хора с изключение на немите, които са несловесни.
А на планетата Земя хора не са единствено българите, за да се определят само те като "хора на словото".
Логика се учи в 11–ти клас на гимназията, за тези, които са учили по времето на "комунизма".
А на страница 31–ва на Книгата съм написал : "Размерът на изказа е обратно пропорционален на познаването на материята".
Казано с прости думи за да разбере : Колкото повече си написал, толкова по малко разбираш.

цитирай
14. mt46 - Крайните националисти и псевдоисторици деформират историята...
28.03.2023 22:56
fun1001 написа:

не знам, дали, има Славянака' Шапка'преди Паисий..

но, добре, че се е родил 'на време'', че, нямаме..
Тракалака..Мамата си тракаа..))

параисториите, на които, им казваш...крайни националисти,
са, най обиконвени, кресльовци, популисти, които..
държат, да грабнат Вниманието на ''пополу''- народа
и, съответно, да го..'използуват'' за лични цели, и облаги

ТЕЗИ, не работят ''ползу рода'', инак, да бяха организирали
читалишни беседи, да бяха, се срещали с децата, учениците,
и да ги..пРосветляват..ама, там, пари, нема,няма , и клакьори..

трудоемко,е , и няма, блогови ''аплаузи'', и 8000, чЕтенки...
мишки..../ без усмивки...

цитирай
15. mt46 - ...
28.03.2023 23:14
shtaparov написа:
Както се вижда много добре,тук пише за СЛОВЕНИ (Хора на Словото)- не пише за "славяни" от което следва,че използваното от нас название на този алтернативен Български етноним ни е докарано от чужбина в изопачен вид,при което ние днес използваме не нашата си Българска дума СЛОВЕНИ,а измислената в късно време руска дума "славяни",която е обявена от чуждестранни и "наши" спекуланти за отделен и различен от Българите етноним макар изворите да доказват,че въобще не е така!

Ясно е, че "словени" /или "словяни" – понеже е използвата ятовата гласна/ означава славянски етнос, народ, а не "хора на словото". Ясно е, че става дума за славянски племена...
Когато историческата наука се утвърждава, тогава се уточняват доста понятия, термини...
цитирай
16. shtaparov - Както се вижда много добре, тук пише ...
29.03.2023 02:33
mt46 написа:
shtaparov написа:
Както се вижда много добре,тук пише за СЛОВЕНИ (Хора на Словото)- не пише за "славяни" от което следва,че използваното от нас название на този алтернативен Български етноним ни е докарано от чужбина в изопачен вид,при което ние днес използваме не нашата си Българска дума СЛОВЕНИ,а измислената в късно време руска дума "славяни",която е обявена от чуждестранни и "наши" спекуланти за отделен и различен от Българите етноним макар изворите да доказват,че въобще не е така!

Ясно е, че "словени" /или "словяни" – понеже е използвата ятовата гласна/ означава славянски етнос, народ, а не "хора на словото". Ясно е, че става дума за славянски племена...
Когато историческата наука се утвърждава, тогава се уточняват доста понятия, термини...

Това изобщо не е ясно,понеже СЛАВОСЛОВЯ и СЛАВОСЛОВЕНЕ също се изписват с Ятова гласна,но в тях думите СЛАВА и СЛОВО ясно се различават една от друга,като в случая точно в думата СЛОВО (респ.във варианта й СЛОВЯ),а не в думата СЛАВА имаме Ятова гласна! Друга тема е фактът че алтернативната дума СЛОВЯНИ,за която намекваш в случая също се отнася именно за СЛОВОТО а не за Славата,както се вижда от примера с думата СЛАВОСЛОВЯ. Когато искаме да изречем тази дума ние не казваме СЛАВОСЛАВЯ, понеже ще се получи някаква тавтология но ако нашите русопоклонници решат,те и това ще направят без съмнение,само и само да се подмажат на свойта комплексирана от древната ни слава "бащица" и да попълзят в краката й ей тъй,заради някакво свое душепокъртително робско садомазохистично развлечение...

Затова в случая не Българите,а именно "славяните" у нас са с робска психика и обичат да лижат краката на свойта "бащица",докато на нас Българите в същото време не ни пука жилетката за никаква докарана пт чужбина "бащица",без значение от коя страна на океана е дошла и с какви заслуги пред нас ще се окичи! Ние вдигнахме нашето Априлско въстание и още десетки други въстания не за да пълзим в краката на докарани от чужбина псевдобащици,а за да се освободим от всякакви такива досадници и да живеем СВОБОДНО,без да чакаме някое наскоро изпълзяло от дупката си парвеню да ни поучава,не бива да се е пръкнало на света далече преди нас!
цитирай
17. mt46 - Пишеш неверни неща и фанатични глупости! Панславизмът се заражда в Хърватия, а Прибоевич и Орбини нямат никаква връзка с Русия...
29.03.2023 23:22
shtaparov написа:
mt46 написа:
shtaparov написа:
Както се вижда много добре,тук пише за СЛОВЕНИ (Хора на Словото)- не пише за "славяни" от което следва,че използваното от нас название на този алтернативен Български етноним ни е докарано от чужбина в изопачен вид,при което ние днес използваме не нашата си Българска дума СЛОВЕНИ,а измислената в късно време руска дума "славяни",която е обявена от чуждестранни и "наши" спекуланти за отделен и различен от Българите етноним макар изворите да доказват,че въобще не е така!

Ясно е, че "словени" /или "словяни" – понеже е използвата ятовата гласна/ означава славянски етнос, народ, а не "хора на словото". Ясно е, че става дума за славянски племена...
Когато историческата наука се утвърждава, тогава се уточняват доста понятия, термини...

Това изобщо не е ясно,понеже СЛАВОСЛОВЯ и СЛАВОСЛОВЕНЕ също се изписват с Ятова гласна,но в тях думите СЛАВА и СЛОВО ясно се различават една от друга,като в случая точно в думата СЛОВО (респ.във варианта й СЛОВЯ),а не в думата СЛАВА имаме Ятова гласна! Друга тема е фактът че алтернативната дума СЛОВЯНИ,за която намекваш в случая също се отнася именно за СЛОВОТО а не за Славата,както се вижда от примера с думата СЛАВОСЛОВЯ. Когато искаме да изречем тази дума ние не казваме СЛАВОСЛАВЯ, понеже ще се получи някаква тавтология но ако нашите русопоклонници решат,те и това ще направят без съмнение,само и само да се подмажат на свойта комплексирана от древната ни слава "бащица" и да попълзят в краката й ей тъй,заради някакво свое душепокъртително робско садомазохистично развлечение...

Затова в случая не Българите,а именно "славяните" у нас са с робска психика и обичат да лижат краката на свойта "бащица",докато на нас Българите в същото време не ни пука жилетката за никаква докарана пт чужбина "бащица",без значение от коя страна на океана е дошла и с какви заслуги пред нас ще се окичи! Ние вдигнахме нашето Априлско въстание и още десетки други въстания не за да пълзим в краката на докарани от чужбина псевдобащици,а за да се освободим от всякакви такива досадници и да живеем СВОБОДНО,без да чакаме някое наскоро изпълзяло от дупката си парвеню да ни поучава,не бива да се е пръкнало на света далече преди нас!

цитирай
18. shtaparov - (Пишеш неверни неща и фанатични глупости! Панславизмът се заражда в Хърватия, а Прибоевич и Орбини нямат никаква връзка с Русия...)
30.03.2023 07:03
mt46 написа:
shtaparov написа:
mt46 написа:
shtaparov написа:
Както се вижда много добре,тук пише за СЛОВЕНИ (Хора на Словото)- не пише за "славяни" от което следва,че използваното от нас название на този алтернативен Български етноним ни е докарано от чужбина в изопачен вид,при което ние днес използваме не нашата си Българска дума СЛОВЕНИ,а измислената в късно време руска дума "славяни",която е обявена от чуждестранни и "наши" спекуланти за отделен и различен от Българите етноним макар изворите да доказват,че въобще не е така!

Ясно е, че "словени" /или "словяни" – понеже е използвата ятовата гласна/ означава славянски етнос, народ, а не "хора на словото". Ясно е, че става дума за славянски племена...
Когато историческата наука се утвърждава, тогава се уточняват доста понятия, термини...

Това изобщо не е ясно,понеже СЛАВОСЛОВЯ и СЛАВОСЛОВЕНЕ също се изписват с Ятова гласна,но в тях думите СЛАВА и СЛОВО ясно се различават една от друга,като в случая точно в думата СЛОВО (респ.във варианта й СЛОВЯ),а не в думата СЛАВА имаме Ятова гласна! Друга тема е фактът че алтернативната дума СЛОВЯНИ,за която намекваш в случая също се отнася именно за СЛОВОТО а не за Славата,както се вижда от примера с думата СЛАВОСЛОВЯ. Когато искаме да изречем тази дума ние не казваме СЛАВОСЛАВЯ, понеже ще се получи някаква тавтология но ако нашите русопоклонници решат,те и това ще направят без съмнение,само и само да се подмажат на свойта комплексирана от древната ни слава "бащица" и да попълзят в краката й ей тъй,заради някакво свое душепокъртително робско садомазохистично развлечение...

Затова в случая не Българите,а именно "славяните" у нас са с робска психика и обичат да лижат краката на свойта "бащица",докато на нас Българите в същото време не ни пука жилетката за никаква докарана пт чужбина "бащица",без значение от коя страна на океана е дошла и с какви заслуги пред нас ще се окичи! Ние вдигнахме нашето Априлско въстание и още десетки други въстания не за да пълзим в краката на докарани от чужбина псевдобащици,а за да се освободим от всякакви такива досадници и да живеем СВОБОДНО,без да чакаме някое наскоро изпълзяло от дупката си парвеню да ни поучава,не бива да се е пръкнало на света далече преди нас!


Aaa, имат имат а това,че не го знаеш не означава че не е вярно!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19831882
Постинги: 3790
Коментари: 45740
Гласове: 151366
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031