.
.
.
Частното е част от общото    
Разбирам - егото ти мило е...
И гледаш... противоположно...
Нима е сложно за разбиране,
че частното е част от общото?...

И щом от общото се реже -
умира, рухва, обществото...
Щом пътят е безумен, грешен,
ще надделява вечно злото...

"Войни и пирове!" - Това е
девиз на властници, престъпници...
А за народа са товарите,
кръвта и общата безпътица...

Марин Тачков

Обонато

 

    Един антрополог предложил на деца от африканско племе да поиграят на една игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и се обърнал към децата:

„Този, който първи пробяга от тук до дървото – цялата кошница с плодове ще бъде негова“.

  Когато дал знак на децата да започнат да тичат, те се хванали здраво за ръце и побягнали всички заедно. А след това всички заедно седнали и се наслаждавали на вкусните плодове. Поразен, антропологът попитал децата защо не побягнали поотделно, за да бъдат всичките плодове само за един... Децата отговорили: „Обонато“...

    Нима може един да бъде щастлив, ако всички наоколо са тъжни?...

    „Обонато“ на техния език означава: „Аз съществувам, защото ние съществуваме“…

www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriite/819-obonato

За да разберем неолиберализма днес, е нужно, макар и опростено, да сравним класическия либерализъм и неговият хибрид — неолиберализма.

Класическият либерализъм е олицетворение на свободната търговия. Има стокови пари в лицето на "златен стандарт", който връзва ръцете на централните банки в създаването на пари срещу правителствен дълг (т. нар. печатане на пари или монетизиране на дълг). Съвпада идейно с чистата дефиниция на "пазар” — мрежа на доброволно сътрудничество и размяна.

Класическият либерализъм отрежда малка роля на правителството като играч, който единствено пази индивида и частната му собственост от вътрешна и външна агресия. Прокламира външна политика на ненамеса в отношенията между други народи. Бори се срещу войната и влиза с остър идеен сблъсък с икономическия и политическия национализъм. Отхвърля империализма и външната експанзия.

При неолиберализма има привидна икономическа и търговска свобода, но фактически протекционизъм. Търговската свобода минава само в междуправителствени споразумения в полза на местни износители. НАФТА, СТО, ТТИП, МВФ са чудесен пример за "правителствено” договорена търговска свобода и "макроуправление” на кризите и валутите. При най-знаковия икономически и пазарен феномен — парите, имаме тотален политически контрол и дискреция на централната банка. Административно се определят и лихвените нива и изобилието на кредита. По този начин в симбиоза с търговските банки паричното предлагане е под пълен правителствен контрол. Плаващите валутни курсове пък са плацдарм за девалвации, валутни кризи и обезценка на спестяванията на гражданите.

В политическо отношение наблюдаваме експанзивна външна политика, финансирана с новонапечатани пари; регулиране и управляване на икономиката с фиска (неокейнсианци) и/или с паричната политика (монетаристи); повсеместна "борба" с монополите — изразена в пречки пред нови играчи на пазара и помощ за големите или стари играчи; социални функции на държавата.

Днес в Западните общества вече почти педтесетина процента средно 50% от БВП за годината се харчи от правителството. И то при положение, че дори левият икономически идеолог, лорд Кейнс, счита, че правителствени разходи от над 20–25% на сто от икономическия продукт са немислими и вредни. И още: в наши дни дълговете на Западните правителства и развитите икономики са средно около стотина процента от БВП, като има и рекордьори като Португалия и Италия (130%), Гърция (180%), Япония — 240%…

Неолиберализмът категорично е виновен и за кризата 2007–2009 г. След гърмежа на дотком балона от 2001 г. отговорът на председателя на ФЕД Алан Грийнспан е типично монетаристки, а самият Фридман е във възторг от мерките на централната банка. Федералният резерв в САЩ смъква основната лихва от 6,5% на 1% и залива финансовата система с кредит, като създава чудовищния имотен балон, предизвикал Голямата рецесия от 2007–2009 г.

Напомпване на новия балон се случва под аплаузите на Пол Кругман — друг виден иначе "критик" на "неолиберализма". Изобилният кредит и държавната политика на Конгреса — "за всекиго дом", както и данъчни стимули за купуващите жилище, изкривяват каквито и да било останки от т.нар. пазар. Спасяването на големите финансови акули впоследствие с пари на данъкоплатците е тоталният антипод на концепцията "свободен пазар” и е еманацията на смесената икономика.

У нас в пряка зависимост от държавата са правоохраняване, правораздаване, отбрана, военно-промишлен комплекс, енергетика, образование, железопътен транспорт, пътна инфраструктура, фондова борса, историческо наследство, национални паркове, стотици държавни и общински фирми и земи, финансов чадър за банковата система с парите на данъкоплатците, тотална пристрастеност към европарите и едни 40% от БВП, харчени от правителството. Онова, което не е държавно управлявано, е отстъпено на близки "частни” играчи и е тотално зависимо от политически силните на деня. Със сигурност това е точно "неолиберализъм”, но не и "пазар”.

Неолиберализмът е най-коментираното понятие в икономическия и политическия дискурс на нашето време, но и най-мъгляво дефинираното. Това е строй, при който под дегизировката на "свободен пазар” се промъква смесената икономика, или сливането на бизнеса с държавата. Или икономически фашизъм.

Автор на анализа е Кузман Илиев, пазарен анализатор и водещ на Boom&Bust
Автор: Екип на Bulgaria On Air

Прочети още на: http://www.dnes.bg/world/2017/01/24/neoliberalizmyt-dneshniiat-ikonomicheski-fashizym.329728
 

Поклон!

Чудесна дума - "Обонато"!
Напомни ми Ботевата философия в стихотворението "До моето първо либе": няма любов и лично щастие там, където народът е поробен. Каква кристализация на националния дух, каква чиста амалгама от воля за свобода, духовна мощ и горещо сърце!
Да, чудесно е отново да бъдем задружни, да виждаме в своето само част от общото... но в този прагматичен, комерсиален свят всеки идеализъм е утопия...
Поздрави, Марине!

Обществото е Матрица, която дава
напълно илюзорно усещане за комфорт
и ..сигурност..
на мен не ми допада това ..статукво..
а, на присъстващите като им се харесва .
да отпътуват за..топлите страни..
там е топличко, евтино, безгрижноо..и т.н..
хубаво ги нареждаш, марине..
като за детска градина точно..
айде , сега и ти ме изтрий , защото мисля различно .
бъдете свободни, драги зрители...
усмивки

и аз знам една чудна думичка..
Хо по по но..Те са 4 , всъщност..
хавайска Духовна практика
I love you
I am sorry
Please ,forgive me
Thank you
;)))
Сайтът "Хоопонопоно Чудеса" е вашият жив пътеводител, който винаги ще ви поддържа в освобождаването от деструктивни програми и ще ви насочи към постоянно изчистване независимо от нищо. Ако ние сме отговорни на 100% и продължаваме да практикуваме, Създателят върши своята работа, а именно – изтрива програмите вътре в нас. Те са толкова много, че за изчистването им може да не стигне цял един живот. Необходима ни е всевъзможна помощ, за да не се спираме даже тогава, когато съвсем не ни се иска или сме на път да се откажем.
Практика! Практика! Практика! — това е девизът на сайта. Желаем ВИ Мир и Чудеса отвъд Пределите на Разума!

Идеята ми е по-различна от Ботевата... Не казвам, че личното трябва да е потиснато от общото. Мисля, че е нужно да се намери разумен баланс...
Поздрави!...

Но мислиш ли, че би могла да живееш абсолютно сама, извън обществото, без да общуваш с никого?...