.
.
.

Вече сме свободни, без лъжи.

И живеем благо, по-богато.

Спорим кой по-смело се държи

в евроатлантическото блато...

  Марин Тачков

Или ще сме евроатлантическо блато, или ще сме путинска кочина.Няма друга възможност.

Времето беше задушно.
В село Голямо Чукундурово се провеждаше предизборно събрание на най-влиятелната партия ЕБ /Евроатлантическа България/. Повечето местни жители се бяха събрали в беседката пред единствения магазин и около нея, за да видят и чуят лидера на ЕБ Кратунов – як, дебеловрат, дебелоглав мъжага, многогишен премиер на страната ни. Кратунов говореше просто – като за прости хора:
– Драги чукундурци! Вие знаете, че вашето село е доста представително за България, понеже тука живеят типични, истински българи и оттука започва България, тъй да се каже... Зная, че ви е трудно, но още малко трябва да стискате зъби. Скоро ще ви асфалтираме улиците, понеже ставате курортно място, исторически център на нашата държава. Може да направиме и магистрала от София дотук и обратно... Най-важното е, че с големи мъки съборихме комунизма и комунягите! Сред вас има ли някой комуняга?
Всички отговориха:
– Няма...
– Разбрахте ли откъде изгрява слънцето, идват парите и всички други блага?
– От Запад...
– А кои са най-големите ни врагове и виновници за всичките ни беди?
– Русия и комунистите!...
– Браво! – засмя се доволно Кратунов. – Драги чукундурци, вие знаете, че ние за 20-30 г. превърнахме България от мизерна комунистическа държава в модерна, богата европейска страна. Знаете как се борихме за унищожаването на всичко, създадено от гадните комуняги. Сега вече няма режим на тока, можете свободно, без страх да се разхождате, да говорите против комунизма и Русия... Ние променихме, заличихме позорното си, грешното си минало! Върху старите и гнили комунистически измами и заблуди стоварихме, натрупахме нови, здрави, по-могъщи, по-големи измами и заблуди!... Имате ли въпроси?
Пънчо Чукундурски попита:
– Вярно ли е, че ще живеем като американците?...
Кратунов се погали по темето и отвърна убедително:
– Не само ще живееме, но и ще умреме като американци!...
Всички ръкопляскаха.
Събранието завърши по стар български обичай – с ядене и пиене...
М. Тачков